Унгария няма да подкрепи плана на Европейската комисия да се откаже от руския петрол и газ, тъй като това би означавало спиране на доставките по газопровода „Турски поток“, който е основният източник на гориво за унгарската индустрия и домакинства. Това e заявил унгарският външен министър Петер Сийярто, цитиран от ТАСС.
В реч в Анкара след заседание на двустранната комисия за икономическо сътрудничество той отбелязва, че „Брюксел крои план за изпълнение на плана на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и украинския президент Володимир Зеленски, който е насочен към прекъсване на достъпа до евтин руски петрол и природен газ за страните от ЕС, включително Унгария“. „Това ще създаде сериозни проблеми с енергоснабдяването в Унгария и ще увеличи разходите за комунални услуги два до три пъти. Ние отхвърляме плана на Зеленски и няма да се откажем от евтиния руски петрол и евтиния руски природен газ“, е посочил още Сиярто.
По думите му над 21 милиона кубически метра газ се доставят ежедневно в Унгария по газопровода „Турски поток“ и неговите продължения през България и Сърбия. Първият унгарски дипломат смята, че до края на 2025 г. ще бъде счупен рекордът от миналата година по отношение на обема на доставките, който възлизаше на 7,6 милиарда кубически метра.
Припомняме, ключово за доставките по „Турски поток“ е продължението му през България, като тръбата на наша територия е напълно резервирана от „Газпром“ за транзитен пренос.
На 19 юни Сийярто заяви в кулоарите на Международния икономически форум в Санкт Петербург, че Унгария ще получи 8-8,5 милиарда кубически метра газ от Русия по газопровода „Турски поток“ тази година и очаква да получи същия обем доставки през следващата година. Тя ще реекспортира около 2 милиарда кубически метра за Словакия. Общият обем на доставките на природен газ за Унгария се оценява на 10 милиарда кубически метра през последните години.
В същото време Европейската комисия предложи пълна забрана за страните от ЕС да купуват газ и петрол от Русия до началото на 2028 г., като вносът по краткосрочни договори за газ ще бъде спрян още на 17 юни 2026 г. Брюксел се надяваше да формализира тази забрана не като външнополитическо решение, а като търговска норма, което би позволило тя да бъде одобрена с квалифицирано мнозинство от гласовете в Съвета на ЕС, лишавайки страните от ЕС от право на вето. Унгария и Словакия обаче блокираха приемането на това решение под каквато и да е форма, обвързвайки го с 18-ия пакет от санкции на ЕС срещу Русия. Според информация от дипломатически кръгове, цитирана от ТАСС, Будапеща и Братислава търсят изключения от енергийния план на Брюксел в замяна на съгласие за нови санкции срещу Москва. Унгарският премиер Виктор Орбан, който участва в срещата на върха на ЕС, допусна възможността за постигане на компромис по тези въпроси.
