При ежедневното си управление на ликвидността банките трябва да могат да изпълняват задълженията си за парични потоци, като разполагат с достатъчно ликвидни активи или чрез осигуряване на краткосрочно финансиране. Размерът на необходимата им ликвидност е несигурен, тъй като се влияе от външни сътресения и поведението на други, като вложители или участници на пазара. Резервите на централната банка са крайният ликвиден актив. Банките могат да получават резерви от други банки, без обаче това да засяга общата сума на резервите в системата. Те могат например да вземат заеми на паричните пазари (променяйки състава на финансирането си) или продавайки активи (променяйки състава на активите си). На ниво система банките могат да набавят допълнителни резерви само от централните банки – например в еврозоната, като използват стандартните операции по рефинансиране*.
Понастоящем европейската банкова система работи с високо ниво на свръхликвидност, т.е. резерви, надвишаващи приложимите изисквания за минимални резерви. Това високо ниво на свръхликвидност отразява достатъчното предоставяне на ликвидност чрез по-ранни мерки на паричната политика, най-важното количествено облекчаване, по време на периода на ниски лихвени проценти преди и по време на пандемията от COVID-19. Следователно в момента има малка нужда от допълнителни резерви, което предполага само ниско търсене на ликвидност в редовните операции на ЕЦБ по рефинансиране.
От края на 2022 г. обаче, в съответствие с промяната в режима на паричната политика, излишната ликвидност прогресивно намалява, отразявайки главно падежа на целевите дългосрочни операции по рефинансиране (TLTRO). В резултат на това банките започнаха да използват пазарите за финансиране като източник на ликвидност и видимо увеличиха активността си на пазарите за репо сделки.
През следващите години намаляването на портфейлите на паричната политика на Евросистемата допълнително ще намали размера на излишната ликвидност, достъпна за банките в еврозоната. За да управлява този преход от изобилна към по-малко обилна излишна ликвидност, през март миналата година Управителният съвет прие нова оперативна рамка за прилагане на паричната политика.
Тази публикация в блога обяснява ролята, която операциите по рефинансиране на Евросистемата играят в оперативната рамка на ЕЦБ. Подчертава се, че тъй като излишната ликвидност става все по-малка, ЕЦБ, както като орган на паричната политика, така и като надзорен орган, очаква банките да разглеждат тези операции като неразделна част от тяхното ежедневно управление на ликвидността.
Търсенето на резерви от страна на банките
През по-голямата част от последните десет години банките в еврозоната работеха в среда, в която ЕЦБ инжектираше изобилна ликвидност във финансовата система в преследване на своя мандат за ценова стабилност – подобно на ситуацията в много други части на света. Когато инфлацията скочи след пандемията и руската инвазия в Украйна, ЕЦБ реагира енергично, като повиши рязко лихвените проценти и започна да нормализира баланса си. Излишната ликвидност е намаляла видимо оттогава, тъй като банките изплатиха своите TLTRO и портфейлите на паричната политика на ЕЦБ постепенно се намаляват. В своя пик през ноември 2022 г. свръхликвидността в еврозоната достигна 4,7 трилиона евро, или 14% от общите активи на банките в еврозоната. Днес свръхликвидността възлиза на 2,8 трилиона евро (8,5% от общите активи) и се очаква да намалее допълнително през следващите години.
Тъй като излишната ликвидност намалява, тя в крайна сметка вече няма да е достатъчна, за да отговори на търсенето на банковата система. Това търсене се определя от тегленето на пари в брой от страна на обществеността, нуждите на банките от плащания и предпочитанията за ликвидност, както и от пруденциалното регулиране на ликвидността. По своята същност е трудно да се предвиди кога ще настъпи повратната точка за излишната ликвидност. В момента банките работят в среда, характеризираща се с висока степен на несигурност, което прави по-трудно прогнозирането на бъдещи парични потоци и желаното от банките ниво на резерви. Търсенето на ликвидност от страна на банките се влияе и от нарастващото значение на небанковите финансови посредници във финансовата система както като клиенти, така и като конкуренти. А ускоряващото се темпо на цифровизация и нарастващото търсене на незабавни плащания могат да променят поведението на вложителите.
Тези фактори вероятно ще повишат предпазното търсене на ликвидност спрямо времето преди въвеждането на режима на изобилна ликвидност и допринасят за несигурността около търсенето на резерви на централната банка. Предпазното търсене вероятно е подсилено от инвеститорите, които очакват банките да поддържат определено ниво на ликвидни буфери над регулаторния минимум.
Оперативна рамка на ЕЦБ
Като цяло за централните банки стана по-трудно да предвиждат правилно търсенето на резерви и следователно да насочват лихвените проценти в широк лихвен коридор, какъвто беше случаят, когато ЕЦБ все още работеше в режим на ограничена ликвидност.
На този фон през март 2024 г. Управителният съвет на ЕЦБ обяви промени в своята оперативна рамка за осигуряване на гладкото прилагане на паричната политика.
Оперативната рамка има три ключови характеристики
Първият е, че пределната единица ликвидност на централната банка се предоставя при поискване чрез операциите по рефинансиране на ЕЦБ. За тази цел Управителният съвет реши, че стандартните операции по рефинансиране – едноседмичните основни операции по рефинансиране и тримесечните по-дългосрочни операции по рефинансиране – ще продължат да осигуряват толкова ликвидност, колкото банките изискват при фиксиран процент и срещу широк набор от обезпечения.
Новата рамка предполага, че размерът на излишната ликвидност ще се определя от самите банки чрез техните решения да използват кредитните операции на централната банка. Това бележи значителна промяна спрямо близкото минало, когато резервите се създаваха главно от централната банка чрез покупки на активи.
Като позволява на банките да заемат ликвидността, от която се нуждаят, срещу широк набор от допустими обезпечения, текущата оперативна рамка също е фундаментално различна от времето, когато ЕЦБ работеше в режим на оскъдна ликвидност.
Втората ключова характеристика е комбинацията от инструменти, използвани за осигуряване на резерви. Банките вероятно ще държат високи нива на резерви на централната банка на постоянна основа. Като такова, не е достатъчно да се разчита изцяло на краткосрочни кредитни операции, за да се задоволи търсенето на резерви на банките, тъй като това би означавало непрекъснато прехвърляне на големи обеми от кредитни операции.
Следователно, след като балансът на Евросистемата започне отново трайно да расте, ЕЦБ също ще започне да доставя резерви чрез структурни дългосрочни операции по рефинансиране и нов портфейл от структурни облигации, като вземе предвид наследените облигации.
Тези операции ще допринесат значително за покриване на структурните нужди от ликвидност на банковия сектор, произтичащи от автономни фактори и изисквания за минимални резерви. Но пределната единица ликвидност ще продължи да се осигурява от стандартните операции по рефинансиране.
Третата характеристика на оперативната рамка е, че паричната политика се прилага чрез „мек“ под с относително тесен спред от 15 базисни пункта между лихвения процент по основните операции по рефинансиране и лихвения процент по депозитното улеснение. Това ще ограничи потенциалния възходящ натиск върху лихвите на паричния пазар, тъй като балансът на ЕЦБ се нормализира. Това ще направи достъпа до операции на ЕЦБ икономически привлекателен, също като се има предвид, че банките могат да залагат ликвидни активи с невисоко качество като обезпечение.
В същото време спредът е достатъчно голям, за да запази стимулите за активност на паричния пазар, като насърчава банките да управляват разумно своята ликвидност, като по този начин избягват риска от прекомерна трансформация на ликвидност през баланса на ЕЦБ, особено в светлината на широката рамка на обезпеченията.
Навигация в новото нормално
Следователно оперативната рамка на ЕЦБ разчита на банковата система, която в крайна сметка ще замени резервите, които ще бъдат усвоени чрез намаляването на притежаваните от ЕЦБ облигации, чрез вземане на заеми в редовни операции по рефинансиране. Строителните дейности ще се извършват едва на по-късен етап.
Това не е първият път, когато ЕЦБ дава на операциите по рефинансиране централна роля в прилагането на паричната политика. При режима на оскъдните резерви, действащ в първите години на еврото, банките редовно се възползваха от операциите по рефинансиране на Евросистемата за големи суми, в някои периоди достигащи около 450 милиарда евро.
Така че банките, които използват по-често операциите на паричната политика през следващите години, няма да бъдат симптом на ликвиден стрес. По-скоро то просто ще отразява тяхното ежедневно управление на ликвидността в контекста на оперативната рамка.
Наистина, една от силните страни на рамката е, че всички банки в еврозоната, независимо от техния бизнес модел, размер и географско местоположение, могат да държат размера на резервите, който смятат за оптимален, като по този начин се застраховат срещу рисковете от фрагментация на паричните пазари в еврозоната и внезапни ликвидни дисбаланси.
И когато банките попълнят недостига на желаното от тях ниво на резерви чрез достъп до операции на ЕЦБ, общото количество ликвидност в системата ще бъде такова, че ЕЦБ да може да насочва краткосрочните лихвени проценти на паричния пазар към основния лихвен процент, без да се налага да знае желаното от банките ниво на излишни резерви.
Операциите по рефинансиране също играят централна роля от надзорна гледна точка. В новото нормално състояние стандартните операции по рефинансиране се разглеждат като рутинен и неразделен компонент от ежедневното управление на ликвидността на банките и те ще представляват важна част от диверсифициран микс от финансиране. Това също трябва да се вземе предвид от управителните съвети на банките, агенциите за кредитен рейтинг и други органи, като например чуждестранни надзорни органи.
От надзорна гледна точка се очаква банките проактивно да вземат под внимание предстоящите промени в условията на ликвидност и банково финансиране. Те трябва да са подготвени да работят в среда на по-малко обилна излишна ликвидност и да са готови да набавят резерви на централната банка по бърз и мащабируем начин от широк набор от източници, както от централната банка, така и от паричните пазари.
В този контекст е важно банките да са подготвени на оперативно ниво. Това предполага стабилна ИТ инфраструктура, която им позволява да идентифицират и бързо да мобилизират допустимо обезпечение. Банките също трябва да създадат необходимите организационни и договорни споразумения за достъп до операциите на паричната политика и пазарните контрагенти. Освен това те трябва да са в състояние да планират разумно своите нужди от ликвидност.
По всички тези аспекти целенасочените прегледи, които извършихме през 2024 г., за да се справим с недостатъците в рамките за управление на активи и пасиви, показват, че банките все още имат място за подобрение.
Например, някои банки не бяха в състояние да определят допустимостта на съществен дял от техните активи. В същия дух бяха отбелязани недостатъци при проектирането, изпълнението и управлението на плановете за финансиране, както и при интегрирането на операциите на паричната политика в цялостната рамка за управление на ликвидността.
Заключение
Успешният преход към рамка за прилагане на паричната политика, при която пределната единица ликвидност на централната банка се предоставя при поискване чрез операциите по рефинансиране на ЕЦБ, изисква банките да имат активен и рутинен достъп до стандартните операции по рефинансиране на Евросистемата, за да осигурят достатъчно ниво на резерви на централната банка не само поотделно, но и в банковата система като цяло. Нарастващото използване от страна на банките на операции на ЕЦБ ще отразява тяхното ежедневно управление на ликвидността в контекста на оперативната рамка.
За да функционира гладко, банките трябва да гарантират, че са оперативно готови за промяната в начина, по който се предоставят резервите на централната банка. От съществено значение е те да коригират своите практики за управление на ликвидността и да са готови за достъп до операции на паричната политика. ЕЦБ непрекъснато ще наблюдава напредъка в тази област и ще съобщава своите очаквания на контрагентите по паричната политика и поднадзорните банки.
*Анализът е от блога на Европейската централна банка
