Едва 15% от предприятията ни виждат подобряване на бизнес климата, като подобряване на състоянието на компаниите отчитат 24%. Спрямо предходната година има едва забележим оптимизъм в оценките, но ефектите от кризата са видими.
Това сочат резултатите от традиционното онлайн-допитване на БСК до членовете на Камарата, проведено в периода 5 ноември – 6 декември 2024 г. сред 738 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката*.
Според анкетата продължава негативната тенденция, започнала през 2020 г. и провокирана от ковид-кризата, а впоследствие добавилите се енергийна криза и военен конфликт в Украйна. Участниците в анкетата дават преобладаващо негативна оценка и на състоянието на бизнес климата, и на състоянието на собствените си фирми.
Липсата на работна ръка (68%), бюрокрацията и регулаторната тежест (60%), често променящата се нормативна уредба (47%) и корупцията (47%) са най-големите пречки пред бизнеса, според участниците в анкетата.
В сериозен проблем се превръща и политическата нестабилност (42%). Следващите по степен на важност проблеми са неефективната съдебна система (35%), ниското качество на административното обслужване и недостатъчния брой административни електронни услуги (31%).
Всеки трети анкетиран (29%) откроява като проблем лошото състояние на инфраструктурата и насаждането на негативизъм спрямо бизнеса (28%), за всеки пети (19%) проблем е сивата икономика, а за 17% от анкетираните – влошената пазарна конюнктура и липсата на пазари.
По отношение на работната ръка, след моментния спад през 2020 г., през следващите години тенденцията отново е към ръст на търсенето най-вече на тесни специалисти и изпълнителски състав, и в по-малка степен на общи работници, административен и ръководен персонал.
Повишава се делът на анкетираните, които одобряват присъединяването на България към Еврозоната (61% през 2024 г. спрямо 47% през 2021 г.), сериозно намаляват отговорите „не мога да преценя“ (от 27% през 2021 г. на 15% през 2024 г.), което показва повишаване на степента на информираност по темата. Намалява и скептицизмът – от 26 и 29% „против“ през 2021 и 2022 година до 24% през настоящата.
Сред констатациите на анкетата е и фактът, че постепенно, но не с необходимата скорост нарастват интересът и ангажираността на мениджърите към темата за дигиталната трансформация на икономиката. 16% от анкетираните вече напълно са трансформирали бизнеса си към новите дигитални реалности, 9% са в процес на пренастройване, а 21% планират да пристъпят към подобни инвестиции. За съжаление, все още твърде висок процент (41%) не планират да инвестират в дигитална трансформация.
Най-големите пречки пред дигитализацията са липсата на човешки ресурси с необходимите умения и компетенции (40%), достатъчно финансов ресурс (36%) и информация за най-добри налични технологии (13%). Съществуват и регулаторни спънки, според 6% от анкетираните, а 5% не срещат проблеми.
*74% от анкетираните предприятия са микро- и малки (с до 50 заети), 18% са средни (с 50 до 250 заети), а 8% са големи (с над 250 заети).
34,6% – от сектор „Промишленост“ (вкл. преработваща и добивна), 15,4% от участниците в анкетата представляват предприятия от сектор „Услуги“, 11,5% – от сектор „Търговия“, 10,3% – от сектор „Хотелиерство, ресторантьорство, туризъм“, 6,4% – „Транспорт и логистика“, 5,1% – от „Строителство“, 3,8% – „Образование“, 2,6% – „Финансов сектор“, 2,6% – „Здравеопазване“, 1,3% – „Селско стопанство“, други дейности – 6,4%.
26% от анкетираните предприятия оперират в Югозападния регион за планиране, 15% – в Североизточния, 14% – в Южен централен, 12% – в Северен централен, 10% – в Югоизточен, 9% – в Северозападен. 14% оперират на територията на цялата страна.
