В България: липса на парламентарен и обществен контрол на Ковид мерките

В България: липса на парламентарен и обществен контрол на Ковид мерките

 International Budget Partnership публикува глобална карта на отчетността, представяща международно сравнително изследване „Бюджетни разходи за борба с КОВИД: пропуски в отчетността”.

Партньор на организацията за България е Институтът за пазарна икономика.

Пандемията от коронавирус предизвика спешна промяна в бюджетните приоритети и увеличаване на публичните разходи в повечето държави по света. Обявените до края на 2020 г. антикризисни пакети на глобално ниво надхвърлят 14 трилиона щатски долара. Независимо от нуждата от гъвкавост и скорост в действията, правителствата трябва да харчат прозрачно, отговорно и с отчитане на интересите на засегнатите страни.

В този контекст глобалната карта на отчетността показва, че

  • Повече от две трети от правителствата не  управляват своите антикризисни бюджетни пакети според международните стандарти за отчетност на публичните финанси;
  • Почти две трети не са прилагали открити и прозрачни процедури за възлагане на обществени поръчки;
  • Почти половината от правителствата са въвели фискални мерки за подкрепа без законодателните органи да участват в дискусия и одобрение на разходите;
  • Само около една четвърт от националните одитни институции са публикували ускорени одиторски доклади до края на 2020 г.

Глобалната карта на отчетността е съставена на базата на извънредно изследване, което се провежда заедно с редовното изследване „Отворен бюджет 2021“. Покрити са всички 120 страни, участващи в индекса. В тези страни са оценени над 400 пакета от антикризисни бюджетни мерки, стартирани между март и септември 2020 г. Бързата оценка включва 26 индикатора, покриващи четири области – данни и прозрачност, гражданско участие, надзор и отчетност.

Прилагайки критерии, съобразени с най-добрата практика за прозрачност, участие и надзор върху разходването на публични средства, оценката показва, че в нито една от анализираните страни не е постигната „значителна“ степен на отчетност, а едва в 4 – Норвегия, Австралия, Перу и Филипините – тя може да се определи като „достатъчна“. България, заедно с още 28 страни, от които 9 в Европа, попада в третата група – на страните, осигуряващи „частична“ отчетност. Най-много – 55, са държавите с „ограничена“ отчетност.

България се представя добре по отношение на предоставянето на информация за насочването на антикризисните мерки, техния размер и потенциални бенефициенти на етапа на планирането и одобряването им. Добра практика е и въведеното изискване за месечна отчетност на разходите, пряко свързани с борбата с КОВИД, както и редовното публикуване на данни за изпълнение на основните мерки.

В същото време, осигуряването на средства за различни мерки с решение на изпълнителната власт без одобрение на Народното събрание, както и липсата на установен инструмент за включване на парламента в надзора по изпълнение на мерките ограничава отчетността. Не е предвиден и процес на гражданско участие в процеса на промяна в бюджетните приоритети в кризата – слабост, отчитана и в редовните индекси „Отворен бюджет“.

Подобрение в прозрачността може да се постигне и с прилагане на друга добра практика от международния опит – централизирано публикуване на отчетна информация за изпълнение на разходите на единен портал, която към момента се предоставя на собствените интернет страници на всяко отделно министерство или ведомство.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"