През 2022 г. общата удовлетвореност от живота в ЕС е средно 7,1 въз основа на скала от 0 (изобщо не съм удовлетворен) до 10 (напълно удовлетворен). Резултатът е леко по-нисък в сравнение със 7,3 през 2018 г. и съответства на 7,0 през 2013 г., сочат данни от проучване на Евростат. Данните за България (5,4) (подробно по-долу) относно общата удовлетвореност са сред най-ниските.
Като цяло хората са по-доволни от личните си взаимоотношения (с резултат 7,8), отколкото от личните си финанси (6,6), което се е увеличило значително между 2013 г. (с резултат 6,0) и 2018 г. и след това е останало стабилно до 2022 г. (6,6).
Удовлетворението от личните отношения остава високо и като цяло стабилно през периода 2013-2022 г. с леко увеличение до 8,0 през 2018 г.
Изследването на удовлетвореността от живота въз основа на образователните постижения разкрива интересни тенденции. През 2022 г. удовлетворението от финансовото положение и личните отношения се увеличава с по-високите образователни нива. Удовлетворението от финансовото положение варира от 6,0 сред тези с прогимназиално образование до 7,1 сред тези с висше образование.
Несъответствията са по-слабо изразени по отношение на удовлетвореността от личните взаимоотношения, като резултатите варират от 7,6 сред лицата с прогимназиално образование до 8,0 сред лицата с висше образование.
Обратно, удовлетворението от личното използване на времето (количеството свободно време) показва обратна тенденция. Тези с по-ниски образователни постижения съобщават за малко по-висока удовлетвореност, с резултат от 6,9 за прогимназиално образование, последвано от 6,8 за гимназиално и 6,6 за висше образование.
Приемливото финансово състояние е от решаващо значение за достоен стандарт на живот и играе решаваща роля за цялостното удовлетворение от живота. За удовлетвореност от собственото финансово състояние Финландия (7,7 средна стойност) и Нидерландия са с най-високи оценки, България (4,6) и Гърция с най-ниски. Най-големите разлики в рейтинга между лицата с „начално“, „гимназиално и следсредно не-висше“ и „висше“ образование са особено видими за Литва, Латвия и Финландия.
Добре функциониращата социална среда е важна за баланса между работата и личния живот. Добрите лични отношения помагат да се чувстват част от обществото и насърчават цялостното им благосъстояние. Хората в Австрия (8,5), Малта и Словения като цяло оценяват най-високо удовлетворението от личните отношения. На другия край на спектъра отново е България (5,9) и в по-малка степен Хърватия (7,1) и Гърция. Тук също се наблюдават големи разлики в рейтинга: между категориите „прогимназиално“ и „горно средно, невисше“ оценките се различават значително (между 0,6 и 0,8 точки) в България, Хърватия и Словакия. Между категориите „горно средно, невисше“ и „висше“ разликата е по-малка, като България, Румъния, Хърватия и Литва показват най-големи разлики (между 0,6 и 0,4 точки). В държави-членки като Дания, Испания, Франция и Нидерландия оценките почти не се различават в категориите на образователните постижения.
Най-високи оценки на удовлетвореност от собственото използване на времето са отбелязани като цяло за Финландия (7,8), Дания и Словения, най-ниски за Гърция и България (5,7). Докато удовлетворението обикновено се увеличава с нивото на образование за повечето аспекти, в този случай то значително намалява, особено в Полша, Чехия, Словения.
През 2022 г. 65,2% от мъжете и 62,8% от жените в ЕС съобщават, че са се чувствали щастливи „винаги или през повечето време“ през предходните на анкетата четири седмици. На национално ниво картината е смесена: най-високи проценти са регистрирани в страните от Бенелюкс (над 75 %, и за двата пола), следвани от Ирландия, Австрия, Полша и Финландия. Най-ниските дялове са отбелязани в Румъния (47,1 % от мъжете, 43,3 % от жените) и особено в Латвия и България (между 36,0 % и 37,5 %). В повечето случаи разликата между половете е относително малка (разлика от 2,5 процентни пункта – пункт на ниво ЕС).
