Изданието Visual Capitalist проследява емисиите на парникови газове на глава от населението в страните от Г-20 от 1990 до 2024 г., използвайки информацията от базата данни EDGAR на Европейската комисия. Отчитат се емисиите на CO₂-еквивалент в тонове на глава от населението. Земеползването, промените в земеползването и горското стопанство не са включени.
Сред заключенията е това, че емисиите на парникови газове са се променили в световен мащаб през последните три десетилетия.
Докато икономиките, зависими от изкопаеми горива, продължават да се класират високо, развитите индустриални икономики в Европа отбелязват значителен спад. Бързо развиващите се страни със среден доход са увеличили емисиите си, но остават далеч под западните нива на глава от населението.
Саудитска Арабия (22,8 тона), Австралия (22,3 тона), Канада (19,8 тона) и Съединените щати (17,3 тона) остават сред страните с най-високи емисии на глава от населението през 2024 г.
Тези нива отразяват въглеродно интензивни енергийни системи, голям транспортен отпечатък и високи модели на потребление. Русия, голям производител на изкопаеми горива, допълва челната петица с 18,02 тона на глава от населението.
Китай и развиващите се икономики са се повишили, но все още изостават от богатите страни Емисиите на глава от населението в Китай са се увеличили рязко, повишавайки се от 3,17 тона през 1990 г. до 10,81 тона през 2024 г. Дори и на това ниво обаче, страната остава под САЩ, Канада, Австралия и Саудитска Арабия.
Южна Корея и Турция също отбелязват значително увеличение с разширяването на промишленото производство. Индия и Индонезия остават сред страните с най-ниски емисии на глава от населението, въпреки бързия икономически растеж.
Европа и Япония показват най-стръмните дългосрочни спадове
Германия е намалила емисиите си на глава от населението от 15,6 тона на 8,2 тона, докато Обединеното кралство отбелязва още по-голям спад – от 13,6 тона на 5,6 тона.
Франция, Италия и ЕС като цяло също показват намаления от приблизително 40-50% през периода. Тези спадове отразяват преминаването към възобновяема енергия, изискванията за енергийна ефективност и по-широките икономически преходи, отдалечаващи се от тежката промишленост. Япония следва подобна тенденция, като спада от 10,4 тона на 8,5 тона.
