В момента икономиката на страната е най-силна, изтъква в интервю за БТА председателят на Националния статистически институт (НСИ) доц. д-р Атанас Атанасов. За сравнение той дава пример, че реалният БВП (с изчистена инфлация) през последната година е двойно по-голям от средния реален годишен БВП през 90-те години. По думите му усещането у някои хора, по-често възрастни и носталгично настроени по миналото, че по време на тоталитаризма е „било по-добре“, е измамно и просто не е вярно. Чисто психологически това е просто носталгия към времето, когато са били млади, допълва Атанасов.
За илюстрация той посочва данните за показателя за покупателната способност на българите и в частност за дела на разходите за храна. Колкото този дял заема по-малко от общите ни разходи, толкова повече пари ни остават за други неща – жилище, транспорт, развлечения, екскурзии и др.
През 60-те години доходите за храна са били около 43 на сто от общите разходи, през 70-те години има леко намаление и става около 40 на сто, през 1980 г. отново се вдига до 42,6 на сто, след това има намаляване и през 1990 г. общите разходи за храна са 36 на сто от всички разходи. След това отново този дял започва да се повишава – 43,3 на сто през 1992 г., 46 на сто през 1995 г. и достига 54,3 на сто при хиперинфлацията през 1997 г. След това, с въвеждането на валутния борд, отново започва намаление – 47,8 на сто през 1998 г., 44 на сто през 2000 г., през 2007 г. с влизането ни в ЕС стига 37,5 на сто. От този момент делът на разходите за храна непрекъснато намалява и през 2020 г. става 30 на сто, а през миналата година този процент е рекордно нисък – 28,7 на сто.
Доц. Атанасов потвърждава за ръст и на доходите, и на цените. Но по думите му доходите растат с по-висок темп от средноевропейските. „Последните данни на Евростат, които излязоха миналата седмица за фактическото индивидуално потребление, показват, че България се оттласква от последното място в ЕС и вече задминахме Унгария и се изравняваме с Естония. Ние вече сме на 74 процента от средноевропейското потребление“, изтъква председателят на НСИ.
По отношение на инфлацията той коментира, че това е много динамичен показател и сложен за изчисление. Без да се обвързва с прогнози, Атанасов посочва, че инфлацията ще се повлияе от повишената цена на електроенергията от юли, но зависи и от много други цени и условия. Несигурната международна обстановка в Близкия изток, например, също е фактор. Не се знае как ще се движи цената на петрола, който след себе си увлича всички други цени. Той в същото време изразява надежда, че няма да има спекула преди влизането ни в Еврозоната, което е единствената опасност в нашите, български условия.
