Огромна ядрена сделка, обявена от администрацията на Тръмп по-рано тази седмица, предоставя многомилиарден стимул за правителството на САЩ да издава разрешителни и одобрения за нови реактори на Westinghouse – безпрецедентна програма, която според критиците представлява рискове за околната среда и безопасността, отбелядва анализ на Ройтерс.
Съгласно споразумението със собствениците на Westinghouse Electric, канадските Cameco и Brookfield Asset Management, правителството на САЩ ще организира финансиране и ще помогне за осигуряването на разрешителни и одобрения за реактори на Westinghouse на стойност 80 милиарда долара. В замяна планът предлага на правителството на САЩ път към 20% дял от бъдещите печалби и потенциален 20% дял в компанията, ако стойността ѝ надхвърли 30 милиарда долара до 2029 г.
Сделката е един от най-амбициозните планове в американската атомна енергетика от десетилетия, подчертавайки програмата на президента Доналд Тръмп за максимизиране на производството на енергия, за да се задоволи нарастващото търсене на центрове за данни с изкуствен интелект.
Но финансовите стимули рискуват да замъглят регулаторния контрол, насочен към предотвратяване на ядрени аварии, според защитници на безопасността и регулаторни експерти, цитирани от Ройтерс.
„Нещата, които биха могли да се объркат, са Три Майл Айлънд, Чернобил и Фукушима“, казва Грег Яцко, бивш председател на Комисията за ядрено регулиране, посочвайки три от най-тежките ядрени аварии в историята. По думите му всички те са свързани с недостатъчна регулаторна независимост.
В същото време от Белия дом заявяват, че опасенията относно безопасността са неоснователни. „Регулаторният режим остава същият и не е компрометиран. В сделката няма нищо за регулаторни промени“, се посочва в изявление на Белия дом.
Според анализаторите на TD Cowen се очаква Westinghouse да има 10 нови големи реактора – достатъчно гигавата, за да захранват няколко милиона домакинства – в процес на изграждане до 2030 г..
Обикновено е необходимо около десетилетие, за да се построи нова атомна електроцентрала, до голяма степен поради строгите изисквания за разрешителни и огромните разходи и сложности, свързани със строителството. Патрик Уайт, експерт по ядрено регулиране и технологии в Специалната група за чист въздух, изтъква, че ефективното регулиране не е необходимо да бъде бавен или продължителен процес и че има ползи от по-ефективното движение. „Осигуряването на навременно и предвидимо ядрено регулиране е в най-добрия интерес както на компаниите, така и на обществеността“, посочва Уайт.
Тод Алън, ядрен експерт в Мичиганския университет, заявява, че проектирането на реакторите на Westinghouse е добре установено, но поставя под въпрос колко бързо биха могли да напреднат проектите. „С този агресивен график и търсене на реактори по целия свят, се чудя дали има достатъчно голяма работна сила, която да се справи с всички тези проекти“, коментира Алън.
Последният ядрен проект на Westinghouse, базиран в САЩ, изграждането на два ядрени реактора в електроцентралата Vogtle в Джорджия, принуди компанията да бъде защитена от фалит през 2017 г. Двата реактора закъсняха с около седем години и струваха около 35 милиарда долара, повече от два пъти първоначалната оценка от 14 милиарда долара.
Пати Дюран, директор на неправителствената организация Georgians for Affordable Energy, прекарва години в анализ на този проект и заявява опасенията си, че бързото издаване на разрешителни би пренебрегнало рисковете, свързани с изменението на климата. По думите й, тежките суши са принудили операторите да ограничат ядрената енергия в Европа и Съединените щати, за да избегнат прегряване на реакторите си.
Westinghouse също имаше редица проблеми, свързани с модулния дизайн на своите реактори AP1000, като например размерите на някои части, които са били грешни. AP1000 щеше да се използва и за новите реактори, построени от сглобяеми части и сглобени на място.
Едуин Лайман, физик от Съюза на загрижените учени, каза, че се опасява, че администрацията на Тръмп ще упражни твърде много власт над Комисията за ядрено регулиране, за да получи разрешение за новите реактори. „Ако Белият дом поеме изцяло контрола над NRC и тя вече изобщо не е независима, тогава тя би могла да бъде използвана само като инструмент за мащабни сделки, за които Белият дом би могъл да ускори лицензирането на предпочитаните от него проекти, независимо от действителните им последици за безопасността, а това е опасно нещо“, казва Лайман, цитиран от Ройтерс.
