Завоят на управлението на Реджеб Ердоган към авторитаризъм, особено с ареста на основния му опонент, кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, се проявява и в сферата на икономиката, обяснява Дениз Юнал, икономист във Френския институт за изследване на международната икономика, в интервю пред вестник La Tribune…
Как можем да обясним, че завоят към авторитаризъм в Турция се превръща и икономически проблем?
Партията на Ердоган, Партията на справедливостта и развитието (ПСР), загуби много градове на последните местни избори, включително в своите крепости, което ѝ дава по-малко финансови ресурси и възможности за контрол върху националната икономика. Истанбул е най-добрият пример в това отношение, защото осигурява 30% от целия БВП на страната и 50% от данъчните приходи. Когато партията на Ердоган контролираше града, неговият електорат се облагодетелстваше от данъчните приходи.
Напоследък много кметове бяха обвинени в предполагаема корупция и дори в тероризъм от правителството на Ердоган и в резултат на това държавни администратори бяха поставени от прокуратурата начело на въпросните градове. Това му позволи да отстрани политическите си противници и да сложи ръка върху финансовите потоци.
Преди няколко седмици гласуване в парламента позволи разширяването на тази практика и за частните компании. По-точно казано, държавата може да постави начело на дадено предприятие един администратор, разбира се близък до ПСР. Това предизвика голямо безпокойство сред представителите на Турската индустриална и бизнес асоциация (TUSIÄD), обединяваща в себе си светските работодатели, които дълго време се въздържаха да коментират политическия живот. Когато номер 1 и номер 2 на организацията си позволиха да изразят мнение, веднага срещу тях започна разследване. Следователно капиталът в Турция е в опасност.
Защо точно сега се засилва това авторитарно настъпление?
Ердоган беше заявил, че този президентски мандат ще бъде последният му. Но е ясно, предвид неговите действия и изявленията на лобитата около него, че това не е така. Сега единственият начин той да остане на власт е да промени конституцията с гласуване в парламента.
Именно поради това преговорите, които Ердоган започна с кюрдите от ПКК, определяни досега като терористи, чрез посредничеството на представената в парламента прокюрдската партия ДЕМ, целят, освен мир, да получи мнозинство за това гласуване. То му е необходимо, за да може да промени конституцията, може би по-късно тази година, и по този начин да обяви предсрочни президентски избори още през следващата. Но той не очакваше толкова силни протести след ареста на Екрем Имамоглу и сега рискува да бъде изоставен в парламента от прокюрдската партия.
Може ли настоящата политическа нестабилност да има последствия за турската икономика и финанси?
Това вече се случва. В първия ден на протестите след ареста на Екрем Имамоглу турската лира се срина рязко и отбеляза най-ниския си седмичен курс от две години насам. Сегашният министър на икономиката Мехмет Шимшек, който пое поста през 2023 г., обаче се опитва да води рационална политика за намаляване на инфлацията. Той повиши лихвените проценти и свали инфлацията, като същевременно се опитваше да не девалвира турската лира, която и без това е твърде отслабена.
Но спадът на лирата след ареста на кмета на Истанбул принуди Централната банка да защити националната валута, като за два дни продаде 25 милиарда турски лири (600 милиона евро), което представлява 40% от нейните валутни резерви. Освен това бяха изкупени голям брой акции на турски компании, които бяха в състояние на свободно падане.
Единствено арестът на Екрем Имамоглу ли е причината за тези протести?
Не. Ако младежта е на улицата, то е и защото тя не вижда повече перспектива пред себе си. Сред младите турци има масова безработица. Когато успеят да намерят работа, тя често е много несигурна, дори за тези, които са завършили висше образование. Освен това съществуват големи неравенства в доходите между 20-те процента от населението, които се възползват от системата на ПСР, и останалата част, която стагнира близо до турската минимална работна заплата.
В случай на репресии срещу движението в подкрепа на кмета на Истанбул, имат ли западните страни поле за въздействие върху Турция?
Режимът на Ердоган се подкрепя както от Русия, така и от САЩ. И двете страни заявиха, че няма да се месят във вътрешните работи на Турция.
Европейският съвет, както и Франция, и Германия, ясно изразиха своята загриженост относно събитията в Турция. Европа се нуждае от турската военна сила както по отношение на хора, така и на оръжия. От своя страна Турция се нуждае от единния пазар като клиент, но и като финансов източник за своите инвестиции. Липсата на средства, които да гарантират икономическия растеж на страната, е хронична. Като се има предвид, че Ердоган е свикнал с транзакциите на парични средства от Европа, последната може да поиска демократични компенсации от Турция.
По-специално, тя може да постави условия в това отношение за участието на Турция в приетата наскоро отбранителна програма на стойност 150 милиарда долара.
