Газопроводът Турция-Израел се обсъжда зад кулисите като една от алтернативите на Европа на руските енергийни доставки, но ще са необходими сложни маневри, за да се постигне каквато и да е сделка, коментират представители на правителството и индустрията в двете страни, съобщава Ройтерс.
Идеята, замислена за първи път преди години, е да се построи подводен тръбопровод от Турция до най-голямото офшорно находище на природен газ в Израел, Левиатан. Газът ще тече към Турция и към южноевропейските съседи, които искат да диверсифицират руските доставки.
Турският президент Тайип Ердоган заяви миналата седмица, че сътрудничеството в областта на газа е „една от най-важните стъпки, които можем да предприемем заедно за двустранните връзки“, като изтъкна, че е готов да изпрати свои министри в Израел, за да съживи идеята за газопровода, припомня агенцията.
Високопоставен турски служител е заявил пред Ройтерс, че преговорите са продължили след посещението на израелския президент Исак Херцог в Анкара по-рано този месец и през следващите месеци може да последват „конкретни решения“ относно предложения маршрут и участващите организации.
От индустрията обаче са по-внимателни, предупреждавайки, че ограниченията в производството и геополитиката могат да оставят плана мъртъв.
Полето Левиатан вече снабдява Израел, Йордания и Египет. Неговите собственици – Chevron и израелските фирми NewMed Energy and Ratio Oil (RATIp.TA) – планират да увеличат производството от 12 на 21 милиарда кубически метра) годишно. За сравнение, Европейският съюз е внесъл 155 милиарда кубически метра руски газ миналата година, покривайки близо 40% от потреблението си.
Запитани за преговорите с Турция, партньорите на Левиатан отказват коментар. Израелският министър на енергетиката Карине Елхарар е заявил пред Ynet News, че много въпроси все още не са обсъдени, включително финансите.
Израел и Турция се стремят да оставят зад гърба си десетилетие на дипломатическа безизходица, провокирана предимно от израелско-палестинските кризи. Енергийното партньорство може да бъде ключово, особено след като руската инвазия в Украйна направи Европа по-решителна да намери алтернативи на своите енергийни доставки, коментира Ройтерс.
„Има сближаване с Израел и ние искаме неговият газ да преминава през Турция по пътя към Европа“, сочи друг турски служител. „Израел гледа положително на това, проведоха се някои разговори и има желание да го направим“.
Турция консумира около 50 милиарда кубически метра природен газ годишно и внася почти всичко, най-вече чрез тръбопроводи от Русия, Иран и Азербайджан. Той е добре разположен като транспортен център в региона, където може да се активизира енергийната политика.
Проблемът според запознати източници е, че вече има два предложени маршрута за допълнителни доставки от Левиатан: през съществуващи заводи за втечнен природен газ в Египет или планирано плаващо съоръжение за втечнен природен газ. „Ако Турция отговори бързо, това може да е трета алтернатива“, коментира събеседникът на Ройтерс.
Тръбопроводът ще е с дължина 500-550 км и строежът му ще струва до 1,5 милиарда, според израелски служители, което го прави по-управляем от тръбопровода за 6 милиарда евро EastMed, предложен за свързване на Израел с Кипър, Гърция и Италия.
Всяка подводна линия обаче ще трябва да пресече водите на Кипър, който Анкара не признава, или на Сирия, с която Анкара няма дипломатически отношения и подкрепя бунтовниците, борещи се срещу правителството в Дамаск.
Това може да усложни строителството и финансирането, ако Турция има пряк дял в газопровода, казва Гьокхан Ярдим, консултант в турската газова индустрия, който е работил по оценката на възможния газопровод в продължение на две десетилетия.
