За първи път от началото на годината външният дълг на България през юни спада на годишна база спрямо Брутния вътрешен продукт. До момента по данните на БНБ имаме пет последователни покачвания на дълга спрямо БВП.
В края на юни брутният външен дълг възлиза на 44 055.6 млн. евро (46.1% от БВП), което е с 2312.2 млн. евро (5.5%) повече в сравнение с края на юни 2022 г. (41 743.5 млн. евро, 49.4% от БВП).
В края на юни 2023 г. краткосрочните задължения са 8014.8 млн. евро (18.2% от брутния дълг, 8.4% от БВП) и се понижават с 396.1 млн. евро (4.7%) спрямо юни 2022 г. (8410.9 млн. евро, 20.1% от дълга, 9.9% от БВП).
Дългосрочните задължения възлизат на 36 040.8 млн. евро (81.8% от брутния дълг, 37.7% от БВП), като се повишават с 2708.3 млн. евро (8.1%) спрямо края на юни 2022 г. (33 332.5 млн. евро, 79.9% от дълга, 39.4% от БВП).
Към края на юни 2023 г. 27 041.4 млн. евро (61.4%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.
В евро са деноминирани 80.1% от брутните външни задължения, при 78.5% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на юни 2023 г. е 9451.1 млн. евро (9.9% от БВП). Спрямо края на юни 2022 г. (7031.3 млн. евро, 8.3% от БВП) той нараства с 2419.8 млн. евро (34.4%).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14 236.3 млн. евро (14.9% от БВП) в края на юни 2023 г., което е
с 284.5 млн. евро (2%) повече спрямо края на юни 2022 г. (13 951.8 млн. евро, 16.5% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32.3% към края на юни 2023 г., при 33.4% година по-рано, сочат още данните на БНБ.
