Брутният външен дълг в края на юли възлиза на 43 064.1 млн. евро (45.1% от БВП), което е с 965.3 млн. евро (2.3%) повече в сравнение със същия период година по-рано (42 098.8 млн. евро, 49.8% от БВП). Спрямо БВП обаче дългът рязко намалява на годишна база, както и на месечна – 46% от БВП през юни срещу 45,1% през юли, сочат данните, публикувани от БНБ.
В края на юли 2023 г. краткосрочните задължения са 7199.9 млн. евро (16.7% от брутния дълг, 7.5% от БВП) и се понижават с 1294 млн. евро (15.2%) спрямо юли 2022 г. (8493.9 млн. евро, 20.2% от дълга, 10% от БВП).
Дългосрочните задължения възлизат на 35 864.2 млн. евро (83.3% от брутния дълг, 37.5% от БВП), като се повишават с 2259.3 млн. евро (6.7%) спрямо края на юли 2022 г. (33 605 млн. евро, 79.8% от дълга, 39.7% от БВП).
Към края на юли 2023 г. 27 190.1 млн. евро (63.1%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80.2% от брутните външни задължения, при 78.4% година по-рано.
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14 021.1 млн. евро (14.7% от БВП) в края на юли 2023 г., което е с 210.6 млн. евро (1.5%) повече спрямо края на юли 2022 г. (13 810.5 млн. евро, 16.3% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32.6% към края на юли 2023 г., при 32.8% година по-рано.
