Правителствата по целия свят инвестират милиарди долари в субсидии за изкопаеми горива, за да предпазят гражданите от по-високи разходи за енергия, но това води до фискална тежест, създава неефективност и възпрепятства целта за намаляване на общото потребление. На срещата на COP29 в Баку продължават дискусиите за намаляване на изкривяванията и неефективността, създадени от субсидиите – ключ за намаляване на производството и използването на изкопаеми горива, които допринасят значително за изменението на климата и замърсяването, отбелязва репортаж на Ройтерс.
Колко харчат правителствата за изкопаеми горива?
Международната агенция по енергетика (МАЕ) изчислява, че субсидиите за потреблението на изкопаеми горива възлизат на 620 милиарда долара през 2023 г. Това е рязък спад от рекордната сума от над 1,2 трилиона долара през 2022 г. – годината, в която цените на енергията скочиха рязко след инвазията на Русия в Украйна, при която субсидиите за първи път надхвърлиха прага от трилиони долари.
Като цяло субсидиите са широко разпределени между електричеството, петрола и природния газ, които представляват по една трета, и въглищата, които получават само минимална подкрепа, показват данните на МАЕ.
Други изчисления обаче, които вземат предвид по-широките разклонения, дават много по-голямо число.
Според анализите на Международния валутен фонд (МВФ), чиито последни изчисления са налични само за рекордната 2022 г., изричните субсидии – или парите, изразходвани от правителствата за занижаване на разходите за доставки – възлизат на 1,26 трилиона долара. Но това представлява само около една пета от общата сума, която МВФ определя на 7 трилиона долара през 2022 г. – или 7,1% от глобалния БВП – след като се вземе предвид сумата от занижените разходи за околната среда и пропуснатите данъчни приходи.
Защо правителствата субсидират изкопаемите горива?
Правителствата по целия свят субсидират изкопаемите горива, за да защитят потребителите, като поддържат цените ниски. Най-много харчещи, според МАЕ, са Русия, Иран, Китай и Саудитска Арабия – страни, които като цяло могат да си позволят разходите.
Но голяма част от тези държавни разходи присъстват и в по-бедните нововъзникващи пазари, където енергията често съставлява по-голям дял от инфлационната кошница и колебанията в цените удрят най-силно най-незаможните.
Затъналите в дългове правителства – много от които износители на петрол – опитвайки се да се откажат от скъпите субсидии за горива, се блъскат с недоволството на населението, разтърсено от годините на нарастващи разходи за живот. Страните от Нигерия до Ангола се борят да премахнат подкрепата, но стават свидетели на избухване на масови протести през последните години, често предизвикани от нарастващите цени на горивата.
Премахването на неефективните субсидии за изкопаеми горива може да има положително въздействие върху енергийните пазари, държавните бюджети и усилията за справяне с изменението на климата, според МАЕ и МВФ.
Коалицията на министрите на финансите за действия в областта на климата, включваща политици от повече от 90 държави сред своите членове, заявява, че правилното ценообразуване на продуктите от изкопаеми горива е от решаващо значение за постигане на глобалните цели за изменението на климата, определени в Парижкото споразумение.
Какво се случи досега?
През 2009 г. Г20 призова за постепенно премахване на неефективните субсидии за изкопаеми горива в средносрочен план и повтори този призив през 2012 г. На COP26 през 2021 г. и COP27 през 2022 г. страните се съгласиха да ускорят усилията за постепенно премахване на неефективните субсидии за изкопаеми горива.
Има известен напредък, но не толкова, колкото се надяваха много политици.
Анализаторите посочват успехи като Схемата за търговия с емисии на ЕС, която принуждава електроцентралите и промишлените източници да плащат за въглеродни емисии и имаше цени малко над последователната на затоплянето целева цена на въглерода през 2022 г. На ниво на отделните държави някои нации като Индия и Мароко драстично намалиха или почти премахнаха субсидиите за изкопаеми горива.
