Над 900 000 българи ще използват ваучери за храна през 2026 година, прогнозира ново икономическо проучване, изготвено по поръчка на Асоциацията на операторите на ваучери за храна (АОВХ).
Системата на ваучерите за храна е над 7 пъти по-ефективна от други социални разходи, тъй като стойността на ваучерите незабавно се връща обратно в националната икономика и води до нейното изсветляване.
Тези констатации бяха споделени по време на кръгла маса на тема: „Общополезни подобрения в системата за ваучери за храна в България“, организирана от АОВХ с нейни членове и представители на работодателските организации и синдикатите.
Проучване, представено от доц. Красен Станчев потвърждава необходимостта от увеличаване на квотата за ваучери за храна до 1% от БВП (около 1,2 млрд. евро) и от разширяване на индивидуалното данъчно облекчение до 150 евро на месец през 2026 г. и до 200 евро на месец през 2027 г.
Един от аргументите за тези препоръки е намаляването на съотношението на квотата за ваучери за храна към БВП, а именно, че при създаването на системата през 2004 г. квотата е представлявала 1% от БВП и оттогава досега намалява, като през 2026 г. стига до 0,68%.
В предишен анализ за Икономически живот, провокиран от дебатите около безславно провалилия се опит за приемане на редовен бюджет за 2026 година, доц Красен Станчев включи и коментар около ваучерите за храна, който прилагаме тук:
Системата на ваучерите за храна и „сенчестата икономика“
Поне четири досегашни изследвания доказват положителното влияние на системата върху сивата икономика.[11]
Ако вземем съотношението на ваучерите към парите в наличност (или „кеша“) в обращение през септември 2025 г.[12] (данни на БНБ – 27 млрд. лв. от общо 141.75 млрд. в обращение или 19.05%), виждаме горната възможна граница на паричните средства на сенчестия пазар за храни и напитки. От тази гледна точка „осветляващият“ ефект на квотата на ваучерите за 2025 г. е 5.9 % от парите извън банките. С увеличаването на кеша в обращение през 2026 г., вероятно до около 15 млрд. евро, „избелващият“ ефект на ваучерите ще се свие до 2.75%.
Положителното въздействие на ваучерите върху сивата икономика е следствие на факта, че те могат да се използват само в България и само за целта, за която са издадени, при заплащане на съответния ДДС. Съответно потенциалът на „осветляване“ е равен на дела на ваучерите в обема на недекларирани сделки с храни.
Въз основа на отчетения номинален ръст на разходите за потребление на отделните домакинства през 2024 г. в сравнение с 2023 г. и през първата половина на 2025 г. в сравнение със съответния период на 2024 г., стигаме до сума на недекларираните продажби на дребно, надвишаваща 3.9 млрд. лв. (1.99 млрд. евро) през 2024 г. и обща сума на декларираните и недекларираните продажби от почти 27.6 млрд. лв. (14,1 млрд. евро). Очакваните резултати за 2025 г. са съответно: почти 4.5 млрд. лв. (2.3 млрд. евро) недекларирани продажби от общия пазарен размер от почти 31.3 млрд. лв. (15.9 млрд. евро).
По този начин е вероятно 1 от всеки 7 евро от продажбите на храни и безалкохолни напитки да не се отчита официално. Ефектът на „осветляване“ от ваучерите за храна е приблизително 1/3 от „сенчестото“ потребление на храни и напитки.
С увеличаване на обема на потреблението, намаляващият дял на ваучерите в БВП и спрямо обемите не търговията на дребно с храни и безалкохолни напитки ще ограничава тази функция на ваучерите.
Какво могат да предприемат работодателите/служителите, за да намалят данъчната тежест върху труда: ваучери за храна (ВХ)
Не много. Най-популярният, 100% законен и полезен за икономиката, начин за намаляване на тежестта на ДД на физическите лица и СО (данъчен клин и др.) върху ЕРТ е да се използва системата на ваучери за храна. Както стана дума, като използват тази система работодателите имат възможност да намалят данъчната тежест върху доходите на работещите и своите разходи за труд, връщайки през потребителския пазар средствата за това намаление обратно в икономиката и фиска.
За да се направи това, е необходимо бенефициентите-служители да имат трудов договор с работодател и всички притежатели на такъв договор с компания да получават ваучери, докато компанията намалява задълженията си за ДД и СО към Националната агенция по приходите с номиналната (парична) стойност на разпределените хранителни ваучери.
Търговците на дребно, които приемат ваучери за храна (около 10 000 магазина в цялата страна), задължително трябва да са регистрирани по ДДС. По този начин системата увеличава събираемостта на ДДС, подкрепя потреблението и разполагаемия доход и може да се използва само в България, тъй като ваучерите са средство за плащане само в България. Общото въздействие върху икономиката е положително.
Един страничен положителен ефект на ВХ е ролята им в свиването на т.н. „ДДС дупка“, т.е. на разликата между очакваните задължения и действително платените задължения по линия на този данък. В годината преди въвеждането на ВХ (2003 г.) тази дупка е 32.89% от сумата на дължимия ДДС. Оттогава до 2021 г. (поради действието на сложна плетеница от фактори – от възникването на големи търговски вериги, стокови борси, засилване на данъчна прозрачност на транспорт и логистика, общо подобряване на отчетността и пр.) ДДС дупката в България се стеснява повече от десет пъти, до 3.73%.[13] През 2022-2023 г. „дупката“ се разширява до приблизително 8%от дължимия ДДС и малко над средната стойност за ЕС. Точните данни още не са публикувани. Причините също са комплексни. Но ако сравним обема на ВХ за 2023-2025 г. с този индикатор, той „покрива“ приблизително 1/10 от „дупката“ за 2022 г.
През 2025 г. номиналната стойност на ваучерите за храна е 1.6 млрд. BGN (816 млн. евро), разпределени на 800 хиляди бенефициенти. Тази номинална стойност като част от икономиката е най-висока при въвеждането на системата за ваучери през 2004 г. – 1 % от БВП. С растежа на БВП този дял намалява: през 2024 г. той е 0.79 % от БВП.
През 2026 г. той ще спадне още повече – до 0.73 % от прогнозирания БВП. През 2028 г. той ще се доближи до рисковия икономически растеж за 2026 г. (приблизително 0.5 % от БВП).
- Общото данъчно облекчение от 0.8 млрд. евро, което помага за законно намаляване на данъчната тежест и конкуренция за работна ръка, квалифицирана и не толкова квалифицирана, през 2026 г. ще бъде само 28% по-високо от увеличените задължения за ДД и СО. Ето защо е препоръчително квотата за ваучери за храна да бъде увеличена до минимум 920 млн. евро (или, ако се се вземе за ориентир 2004 г. – 1.2 мрлд. евро), за да се запази нейния относителен дял към БВП и за да се покрият нуждите на всички работодатели и работещи, които използват системата.
- Това ще се случи в ситуация на недостиг на работна ръка в 191 сектора на икономиката, ако се вярва на доклада на Службата по заетостта на ЕС (СЕС) за недостига и излишъка на работна ръка.[14] Това са повече от един милион свободни работни места. Оценката на СЕС съвпада с проучванията за недостига на работна ръка, проведени от български бизнес асоциации и гилдии, Агенцията по заетостта и компаниите за набиране и подбор на работна ръка.
- Подобни ефекти на изтласкване са неизбежни при схемата за автоматично определяне на МРЗ и разликите в „актуализирането“ на възнаградения частния и обществения сектор, и разликите в средната заплата по региони.
- Предвид описания по-горе натиск, работодателите в частния сектор имат малко или никакво поле за маневриране и ще бъдат принудени да спестяват от данъчните си задължения незаконно или да съкращават работни места. Това е перспективата, първо, за компаниите с ниски заплати и нужди от работна ръка, близки до минималната работна заплата.
- Отделно от тези ефекти, вероятно е намаляването наполовина на съотношението между стойността на ваучерите и ДДС-дупката.
- Доказаните ползи от системата за фиксирани ставки за законно спазване на данъчните задължения неизбежно ще бъдат ограничени.
