Повече от две години след разрушаването на газопроводите от „Северен поток“ могат ли те да бъдат пуснати отново в експлоатация, за да наводнят Европа с руски газ? Така или иначе, това е хипотеза, която все по-често започва да се споменава, в случай на постигане на мирно споразумение между Киев и Москва, коментира Еuractiv.fr.
В началото на 2025 г. потреблението на руски газ в Европа беше много малко.
Варшава наложи санкции на тръбопровода Ямал, Киев не поднови транзитното си споразумение с Газпром, а Русия все още се съвзема от удара от разрушаването през 2022 г. на тръбопроводите на Северен поток, с изключение на една тръба. Последните останки от руската енергийна империя е преминаващият праз България газопровод „Турски поток“, който обаче е откъснат от кремълския газ.
Четири години по-рано Газпром продаваше 157 милиарда кубически метра газ на Европа, което се равнява на 1600 товара втечнен газ. През 2024 г. компанията е продала само 54 милиарда кубични метра, 17 милиарда от които са преминали през Украйна, път, който сега е затворен.
Но не всичко е загубено за Русия
Първият, признал променящата се ситуация, беше швейцарският съд, който се занимаваше с неплатежоспособността на собственика на газопровода Северен поток 2 AG. В началото на януари той отложи за май производството по конфискация срещу компанията. Причината, която се посочва, е връщането на администрацията на Тръмп на власт и смяната на правителството в Берлин, които могат да окажат „значителен ефект“ върху икономическата стойност на тръбопроводната компания.
Три месеца по-късно Кремъл каза, че би било „интересно“, ако Съединените щати принудят Европа да купува повече руски газ. И един американски финансист иска да спечели от милиардите долари метал и бетон, които лежат на дъното на Балтийско море.
Някои германци са отворени за тази идея
В случай на мир „газът може да потече отново, може би този път по тръбопровод, контролиран от САЩ“, написа миналия месец Томас Барейс, бивш член на ръководството на християндемократическата партия (ХДС) и високопоставен служител в Министерството на икономиката, в публикация в социалните медии. Неговото мнение започна да се споделя и от други политици. Но все пак по-голямата част от тях запазват мълчание по въпроса.
Федерацията на германската индустрия (BDI) и лявоцентристката социалдемократическа партия отказаха коментар, докато други членове на ХДС заявиха, че възобновяването на потоците по руските газопроводи „в момента не стои на дневен ред“.
Но ситуацията може да се промени бързо, предупреждава Сузане Нис, енергиен експерт, като разкрива два възможни ключови сценария. „Сделка за размяна на газ“ между Съединените щати, които мечтаят да сложат ръка върху украински газопроводи като част от по-широко завладяване на ценната инфраструктура на страната, и „Газпром“ на границата с Русия, „за да може след това газът да бъде изпратен в Европа като американски“.
Или още по-просто, да се изпрати газ „през Балтийско море, по Северен поток 1 и 2“, обясняваи тя. „Американците биха могли да поискат отново да купуваме руски газ“, добавя тя, докато новото германско правителство може да каже: „Не искахме да го правим, но трябваше да го направим в името на мира“.“
Мирът и бизнесът могат да намерят допирни точки: „Никой не знае с колко, но е сигурно, че едно значително увеличаване на дела на руския газ би понижило общите цени на газа в Европа“, казва Жил ван ден Беукел, енергиен анализатор в нидерландската консултантска фирма HCSS. Следователно възобновяването на потоците от Газпром се е превърнало по-скоро във въпрос на „икономически съображения“, отколкото на енергийна сигурност, добавя той.
Всички погледи се обръщат към Брюксел
Брюксел и Берлин в Европа са двамата ключови играчи в тази ситуация.
Освен факта Киев да бъде принуден да възобнови газовите потоци през територията си, друг фактор от решаващо значение за възобновяването на газовите потоци към Германия в краткосрочен план е „целостта на тръбопровода „Северен поток 2“, казва Жил ван ден Бюкел.
Берлин трябва да каже „да“, особено след като е необходимо да се сертифицира газопроводът. Но Брюксел може да направи същото в съответствие с наскоро изменените правила на ЕС за газовия пазар.
„Процедурата за разрешаване“, въведена миналата година, дава на Европейската комисия правомощието да блокира сделки за газопроводи с трети страни, пише Джак Шарпълс от Оксфордския институт за енергийни изследвания.
Тъй като възстановяването на Северен поток вероятно ще бъде оставено на „частни компании“, германският регулатор просто ще трябва да вземе „в най-голяма степен предвид“ вижданията на Брюксел по въпроса.
Това прави Комисията „последната инстанция, която би могла да наложи вето, така че Брюксел носи голяма отговорност“, казва Сузане Нис. Това може да се окаже решителен тест за временно отложената „пътна карта на ЕС за постепенно освобождаване от руския петрол и газ“. Експертката изразява увереността си, че „Германия не би се осмелила да реактивира на своя глава „Северен поток 2“. Но „в най-лошия случай ние зависим едновременно и от Путин, и от Тръмп“.
Да събудим Спящата красавица
Ден след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, посланикът на Кремъл в Брюксел заяви, че тръбопроводите в Балтийско море са „спяща красавица“. Това изявление беше последвано от множество експлозии, които унищожиха повечето от тръбите по-късно същата година.
Пречка, но не нарушава сделката. „Технически възстановяването на „Северен поток 1“ е възможно“, продължава Жил ван ден Беукел.
Въпреки това остава едно предизвикателство: „малко компании и кораби са способни да го направят“, тъй като „големият диаметър и бетонната обвивка“ на тръбите „означава, че ще е необходима голяма подемна мощ“, но Жил ван ден Бюкел е убеден, че „това е осъществимо“.
Според Нис, разходите за ремонта ще възлезнат на „600 милиона до 1 милиард евро“, което повдига въпроса „кой ще плати“. Според Жил ван ден Бюкел, може да се наложи Газпром да плати по-голямата част от сметката.
Няма партньор за танца
Другият въпрос е кой може да сключи договор за доставка на газ с руснаците.
През последните години европейските компании получиха съмнителни извинения за пропуснати плащания, искания за плащане в рубли и други спорове пред неофициални арбитражни съдилища – като компаниите от ЕС спечелиха повече от дузина дела.
„Вместо да плати присъдите на арбитражните съдилища, руският енергиен гигант заведе насрещни дела“, подчертава Шарпълс, като добавя, че е вероятно „все още да има неуредени арбитражни решения, които Газпром не е платил“. В света на бизнеса, където не се работи на доверие, а международните разпоредби са от съществено значение за сключването на големи трансгранични договори, избягването на арбитраж е самоубийство, отбелязва той.
„Малко вероятно е европейските купувачи на газ да сключат форуърдни споразумения с Газпром“, добавя Джак Шарпълс, като се има предвид „липса на доверие“ и страх, че един спор […] не може да бъде разрешен чрез търговски арбитраж“.
