ОИСР повиши прогнозата си за световния икономически растеж за тази година с 0,3 пункта, но за сметка на това намали тази за следващата година с 0,2 пункта до 2,7%. Причината за това е въздействието на рестриктивната парична политика, която много централни банки провеждат. Тази низходяща тенденция се наблюдава както в еврозоната, така и във Франция, за която ОИСР прогнозира растеж от 1,2%, отбелязва latribune.fr.
2023 г. се очертава да бъде по-добра от очакваното. Поне такива изчисления представи ОИСР преди седмица, когато повиши прогнозата си за световния растеж за тази година. Той е с 0,3 пункта по-висок в сравнение с прогнозите от юни и следователно трябва да достигне 3%.
САЩ и страните с нововъзникващите пазари дърпат растежа нагоре
Добрата прогноза може да се обясни с динамичното развитие на някои държави. Трябва да започнем със Съединените щати, чийто растеж може да достигне 2,2%, което представлява корекция на прогнозата с 0,6 пункта нагоре, благодарение най-вече на едно много силно второ тримесечие, посочва Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в тримесечния си доклад, посветен на перспективите на икономическия растеж и инфлацията в света, озаглавен „Да се справим с инфлацията и ниския растеж“.
Основните страни с нововъзникващи пазари също дърпат световната икономическа активност нагоре: ръстът на Бразилия се очаква да бъде 3,2% (+1,5 пункта), Индия – 6,3% (+0,3 пункта), Русия – 0,8% (+2,3 пункта) и Южна Африка – 0,6 % (+0,3 пункта). Сред страните от БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка), само за Китай прогнозата беше ревизирана надолу с 0,3 пункта до 5,1%.
В еврозоната картината въобще не е толкова блестяща (двадесетте държави, приели единната валута), „където търсенето вече е умерено“, според ОИСР. За тази година се очаква растеж от 0,6%, което е спад от 0,3 пункта спрямо юни. Това се дължи най-вече на Германия, която може да изпадне в рецесия и на Италия, чиято прогноза беше намалена с 0,4 пункта, до 0,8%.
Франция бележи нелош растеж през 2023 година
За Франция перспективите на 2023 г. се очертават да бъдат по-добри, тъй като ОИСР повиши прогнозата си до 1% в сравнение с 0,8% през юни. Така тя е в съответствие с очакванията на френското правителство. Що се отнася до Френската национална банка, тя също преразгледа прогнозите си нагоре, като премина от 0,7% през юни до 0,9% понастоящем, като по този начин те съвпадат с тези на Националния сатистически институт. Това се дължи в най-голяма степен на динамичното развитие на износа през пролетта.
За сметка на това Френската национална банка, както и ОИСР, проявяват по-малко оптимизъм за 2024 година. ОИСР ревизира леко надолу прогнозата си за растеж за следващата година до 1,2% спрямо 1,3% по-рано. Ръстът в еврозоната всъщност трябва да възлезе на 1,1%, което е спад от 0,4 пункта в сравнение с прогнозите от юни, като това отново се дължи до голяма степен на Германия.
Затягане на паричната политика
Друг фактор, който забавя растежа на еврозоната е повишаването на лихвените проценти от централните банки, чиято цел е укротяване на инфлацията. Такава е политиката и на Европейската централна банка (ЕЦБ), която повиши лихвите си за десети пореден път. Така референтната лихва беше увеличена с 25 базисни пункта.
Сега тя е 4%, което е най-високото ниво в историята ѝ. Лихвените проценти по основните операции на рефинансиране и по пределното кредитно улеснение са съответно 4,50% и 4,75%. С това последно повишаване, увеличението на лихвите в еврозоната достигна 450 базисни пункта в рамките на малко повече от година. Целта е да се намали инфлацията до 2%, която през август все още беше 5,2% на годишна база.
Тази цел се споделя и от американския Федерален резерв (Фед), който също повишава лихвите с надеждата да ограничи инфлацията.
Спад на световния икономически растеж през 2024 година
„Ключовият фактор, който обуславя световния растеж, е повишаването на лихвените проценти в повечето големи страни от началото на 2022 г.“, обобщава ОИСР.
Следователно, извън еврозоната, прогнозата на ОИСР за световния икономически растеж за 2024 г. е ревизирана надолу, до 2,7%, т.е. – 0,2 пункта. „Ефектът от рестриктивната парична политика става все по-видим“, настоява Организацията, която добавя, че в резултат на това „доверието на фирмите и потребителите върви надолу“.
Въпреки това, паричното затягане, извършвано от централните банки по света, е „необходимо“, смята главният икономист на ОИСР Клеър Ломбардели. „Констатираме, че нарастващите лихви си проправят път през нашите икономики. Това е необходимо, за да се намали инфлацията, но е болезнено“, заявява тя.
И в заключение трябва да кажем, че „паричната политика трябва да остане рестриктивна, докато не се появят ясни сигнали“ за намаляване на инфлационния натиск.
