Съвременното общество се радва на огромно богатство чрез достъп до продукти, създадени с високи фиксирани разходи, но ниски пределни разходи, благодарение на масовите пазари. Използвайки технологиите и иновациите, продукти от смартфони до стриймване на музика и достъпни лекарства предоставят на хората невъобразими преди ползи. Това изобилие илюстрира способността на капитализма да генерира споделен просперитет, противно на възгледите на критиците, които се фокусират единствено върху относителното разпределение на богатството, посочва Гейл Пули* в анализ за изданието Human Progress…
Сенатор Бърни Сандърс туитна „Не трябва да има милиардери“. В сравнение с преди 100 години, Съединените щати са страна, в която всеки е милиардер. Може да нямаме милиард долара в банката, но се радваме на предимствата на много милиарди долари, инвестирани от наше име в продуктите и услугите, които използваме всеки ден. Нека обясня.
Фиксирани разходи и пределни разходи. В икономиката разглеждаме разходите за създаване на нов продукт и след това разходите за производство на всяка допълнителна единица. Много продукти имат високи фиксирани разходи, но ниски разходи за единица, когато се произвеждат в мащаб. Тази цена на единица се нарича още пределна цена. Пределните разходи за някои продукти могат да достигнат нула.
Повече хора означава, че всички сме по-богати. Можем да се радваме на продукти с толкова високи фиксирани разходи и ниски пределни разходи, защото сме толкова много. Създателите на тези продукти с високи фиксирани разходи могат да възстановят тези разходи от милиони, ако не и милиарди, чрез клиенти. Шотландският икономист Адам Смит разбира това през 1776 г. Ако искате да забогатеете, имайте много потенциални клиенти. Големите пазари също така позволяват на хората да развиват уменията си и да се специализират в неща като разработване на лекарства и софтуер. Колкото по-голямо е населението и колкото повече се специализираме, толкова повече разнообразие и по-ниски разходи ни радват на пазара.
Ето пет примера:
Филмови милиардери. Създаването на топ 10 на най-касовите филми струва общо 2,8 милиарда долара. Вече можете да стриймвате тези филми у дома на вашия 55-инчов телевизор с голям екран с висока разделителна способност за 250 долара заедно с 1900 други филма за около $9,99 на месец в Disney+. Неквалифицираните работници днес печелят около $17,17 на час, така че са необходими около 14,5 часа, за да си купите телевизор и 35 минути работа всеки месец, за да се насладите на това многомилиардно предимство.
iPhone милиардери. Изчислено е, че Apple е похарчила 150 милиона долара за три години, за да разработи първия iPhone, който беше пуснат през 2007 г. Той беше продаден за 499 долара. Как може да се продава толкова евтино, ако струва толкова много? Според CNBC Apple е продала над 2,3 милиарда iPhone и има над 1,5 милиарда активни потребители. Ето как.
През 2009 г. Apple похарчи 1,33 милиарда долара за научноизследователска и развойна дейност. Тази година той ще достигне 32 милиарда долара. Компанията е похарчила 208 милиарда долара за разработване на нови продукти през последните 16 години. Около половината от приходите на Apple идват от продажби на iPhone. Ако приемем, че половината от инвестициите му в изследвания и разработки са отишли в iPhone, ние се радваме на продукт, който струва над $100 милиарда, за около $30 на месец, или около час и 45 минути работа за типичен неквалифициран работник.
Забележка: През 2009 г. Amazon похарчи 1,24 милиарда долара за изследвания и разработки, подобно на Apple. Тази година се очаква да похарчи над 85 милиарда долара. През последните 16 години Amazon е похарчила 485 милиарда долара.
Медицински милиардери. Разходите за разработване на ново лекарство се оценяват вариращо от по-малко от 1 милиард долара до повече от 2 милиарда долара. Бюджетната служба на Конгреса на САЩ отбелязва: „Тези прогнози включват разходите както за лабораторни изследвания, така и за клинични изпитвания на успешни нови лекарства, както и разходи за лекарства, които не преминават през етапа на лабораторна разработка, които влизат в клинични изпитвания, но се провалят в тези изпитания или са оттеглени от производителя на лекарства по бизнес причини или които не са одобрени от FDA. След като лекарството бъде одобрено, пределната цена може да бъде много ниска, може би под един долар.
Ако разработването на ново лекарство струва 1 милиард долара, но всяка нова единица от хапчето струва само един долар, колко трябва да таксувате клиента за това? Отговорът зависи от размера на пазара. Ако пазарът е от 1000 души, вашите разходи ще бъдат $1 милиард плюс $1000. Ще трябва да продадете всяко хапче за 1 милион долара плюс 1 долар, за да излезете на печалба. Ако вашият пазар е един милион души, цената на рентабилност ще падне до $1001. Ако вашият пазар е милиард потенциални клиенти, цената на хапче пада до $2,00. Ето защо обикновено се разработват нови лекарства за широко разпространени медицински състояния. Фиксираните разходи трябва да бъдат разпределени в достатъчно обширен пазар. Това е невероятно, когато се замислите. Получавате хапче за 2,00 долара, чието разработване изисква 1 милиард долара, ако милиард други хора имат същия медицински проблем.
Книжни милиардери. Harry Ransom Center изчислява, че преди изобретяването на печатарската преса общият брой на книгите в Европа е бил около 30 000. Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура изчислява, че към 2023 г. в света има приблизително 158 464 880 уникални книги. Когато Гутенберг обновява печатарството през 1440 г., една книга струва средно около 135 дни труд, вариращи от 15 дни за малка книга до 256 дни за обемна работа. Ако работниците работят осем часа на ден, те ще трябва да работят 1080 часа, за да си позволят средна книга. Днес компенсацията на служителите (заплати и обезщетения) е около $37 на час. Ако нямаше иновация в печата, закупуването на книга днес щеше да струва около 40 000 долара.
Google се превърна в новия Гутенберг. Има библиотека с повече от 10 милиона безплатни книги, достъпни за четене и изтегляне от потребителите. Ако приемем, че средната книга е с дебелина около 250 страници и половин инч, ще ви трябва лавица с дължина около 80 мили, за да поберете тази библиотека.
Преди Гутенберг и неговата преса, Google и интернет, Amazon и неговия цифров таблет и производството на чипове с компютърна памет би струвало 400 милиарда долара да имаме библиотека от 10 милиона тома. Ще са необходими 5,4 милиона души, работещи на пълен работен ден за една година, за да се създаде тази библиотека през 1439 г.
Днес можете да имате тази библиотека за около $43. Това са $35 за таблета и $8 за 2 TB памет. Друга ценна функция, на която се радваме днес, е възможността да търсим дума или фраза във всяка от тези книги.
Музикални милиардери. Томас Едисън разработи оригиналната грамофонна плоча през 1877 г. Изведнъж вече не се налагаше хората да присъстват на живо изпълнение, за да чуят музика. През 1949 г. RCA Victor става първият лейбъл, който пуска винилови плочи с 45 RPM, а до 50-те години на миналия век цената е около 65 цента всяка. Неквалифицираните работници по това време са печелели около 97 цента на час. Това поставя времевата цена на една песен на 40 минути.
Стив Джобс представи iTunes Store на 28 април 2003 г. и продава песни за 99 цента. По това време заплатите на неквалифицираните се увеличиха до 9,25 долара на час. Времевата цена на песен е спаднала с 84% до 6,42 минути. Слушателите през 2003 г. получиха шест песни на цената на една през 1955 г.
Apple Music стартира на 30 юни 2015 г. Днес един студент има достъп до 90 милиона песни за $5,99 на месец. Soundcloud е друга популярна услуга за стрийминг на музика с над 320 милиона песни на цена от $4,99 на месец или 18 минути време за неквалифициран работник.
През 1955 г. времето един неквалифициран работник да спечели парие, за да купи каталога на Soundcloud от 320 милиона песни на 45 RPM записи, би отнело 106 666 667 часа. При днешна цена от $17,17 на час, това би струвало $1,831,466,666.
Капиталистически милиардери. При капитализма единственият начин богатството да расте е, ако предприемачите го създават под формата на нови продукти и услуги. Да станеш милиардер не е свързано с това колко успешен е човек в създаването и производството. Когато някой създаде продукт, базиран на знания, той не е конкурентен. (Пол Ромер спечели Нобелова награда за икономика отчасти за обяснението на тази истина.) Несъперничеството означава, че всички можем да използваме продукт едновременно. Сякаш всички ние притежаваме продукта. Продуктите на знанието ни правят всички милиардери.
Бърни Сандърс изглежда не разбира или не оценява тези икономически истини. Той иска да експроприира капитал от Илон Мъск и други новатори и да даде парите на своите колеги политици и бюрократи, за да обогатят своите приятели и поддръжници. След като този капитал бъде иззет обаче, предприемачите ще бъдат много по-малко мотивирани да създават повече. Попитайте всички предприемачи, живели в бившия Съветски съюз, и тези в Китай при Мао Цзедун, как 100-процентовото данъчно облагане ги демотивира да създават и поемат рискове.
*Професор Гейл Л. Пули преподава икономическа история на САЩ в Техническия университет на Юта. Той сътрудничи в Cato Institute, старши сътрудник е в Discovery Institute и член на борда на HumanProgress
