След като в петък финансовото ведомство публикува параметрите на „новия“ бюджет, финансисти и политици обявиха, че промените са козметични и най-притеснителните неща остават.
Припомняме, под въздействието на огромните протести в София кабинетът се принуди да изтегли първоначалния си проект на Бюджет 2026. Заговори се, че той ще бъде преработен, ако трябва ще се влезе в 2026 година с удължителен закон, чрез който да се работи с настоящия бюджет за 2025 година.
Управляващите обаче направиха две бързи срещи със синдикати и работодатели, след които обявиха, че са договорени промени на първия вариант, всички са съгласни и скоростно новият проект ще бъде обсъден на тристранка в понеделник, веднага гласуван от МС и вкаран в парламента. Дори управите на НЗОК и ДОО се събират днес в неделя за да гласуват бюджетите си.
„Този бюджет не е никак нов. Това си е старият бюджет с леки промени. Не виждам смисъл защо трябваше да се правят тези пиар акции с изтеглянето на бюджета, Тези промени можеше да бъдат осъществени и между първо и второ четене. Старият бюджет беше почти същия като сегашния„. Това коментира пред „Би Ти Ви“ членът на управителния съвет на Българската народна банка и бивш депутат от „Има такъв народ“ Любомир Каримански, цитиран от Дневник.
А депутатът от ПП-ДБ Мартин Димитров написа във фейсбук профила си, че и новият бюджет продължава да води към катастрофа:
1/ Общите разходи към БВП през 2026 г. са 45% от БВП, което е негативен рекорд за последните 25 години. Толкова високо ниво на разходите означава бъдещо повишаване на данъците. Първоначално се взимат огромни заеми за финансиране на тези разходи, но следващата стъпка е промяна в цялата данъчна система. Това е и причината от управляващите да започват да говорят за отмяна на плоския данък върху личните доходи.
2/ Увеличаването на данъците и осигуровките (10% данък дивидент и +2 пп осигурителна вноска, б.р.) е отложено за периода 2027-2028 г. В този смисъл има само отлагане на предварително обявените увеличения на данъчно осигурителната тежест.
3/ Няма съществени реформи и мерки за ефективност на разходната част
4/ Реалният дефицит е над 5%, защото е вероятно неизпълнение на приходите и повтаряне на лошата практика от 2025 г. на разходване на огромни суми през публични компании.
5/ През 2025 г. има сериозен спад на индустрията в България в сравнителен план със средния показател за ЕС. Не виждаме адекватни мерки за подпомагане на производството и конкурентоспособността.
6/ Министерство на финансите само прогнозира спад в икономическия растеж през 2026 г., което и е самопризнание, че средата за бизнеса се влошава въпреки комбинирания положителен ефект от Шенген и еврозона. Влошаващата се среда се дължи са недалновидните действия на правителството и тормоза над малкия бизнес.
7/ Правителството планира да вземе около 10 млрд. евро заеми през 2026 г., голяма част от които ще се налеят в икономиката и това ще доведе да засилено потребление и нарастване на инфлацията, тоест на цените. Средно на ден ще взимат 53,5 милиона лева заеми през 2026 г. !
По-късно „Дневник“ цитира и икономиста доц. Красен Станмев, който коментира пред бТВ, че новият проект на Бюджет 2026 не е по-различен от първия и нищо съществено не е оттеглено. Той не решава проблемите на икономиката и това хората ще го разберат доста бързо, изтъква Станчев.
Станчев е на мнение, че вдигането на осигуровките, което се отлага с една година, но не се отменя, ще предизвика същото недоволство през 2027 и 2028 г.
