В интервю за ABC News на 9 март директорът на Националния икономически съвет на Белия дом Кевин Хасет каза за митата на президента Тръмп върху продукти, внасяни от Канада и Мексико, „Това не е търговска война, това е война с наркотици“. Първата ми реакция* беше, че Хасет може да изпитва циркадни смущения, причинени от преместването на часовника с един час напред тази сутрин. Но тогава си спомних, че директор Хасет каза същото нещо по CNBC преди месец.
За да бъдем справедливи към Хасет, Конгресът отстъпи правомощията на президента да повишава или намалява митата, ако той обяви национално извънредно положение или определи определен внос като заплаха за националната сигурност. Миналия месец президентът Тръмп излезе с изявление, в което обяви черния пазар на нелегален фентанил за национално извънредно положение. Така че е разбираемо защо говорител на администрацията би прибягнал до извинението за нарковойната.
Но като изтъкнат икономист, Хасет трябва да знае, че облагането на стоки с канадски или мексикански внос няма да ограничи трафика на наркотици – то само ще натовари американските потребители. И търговската война, която разпалва, ще накаже потребителите и в трите страни. Хасет също трябва да осъзнае, че войната с наркотиците не може да бъде спечелена; забраната на веществата, които американците изискват, само подхранва процъфтяващ черен пазар, пораждайки корупция и насилие.
Не е като че правителството не се е опитвало да спечели войната си срещу (някои) наркотици. Опитва се повече от 100 години. Както пиша в глава 6 от моята предстояща книга, „Вашето тяло, вашето здраве“:
…Забраната на наркотиците се случи в две забележими вълни: Война срещу наркотиците I и Война срещу наркотиците II.
Първата нарковойна се случи, след като Конгресът прие Закона за наркотиците на Харисън през 1914 г., който позволи на лекарите да предписват опиоиди за лечение на своите пациенти. Последва вълна от арести и съдебни преследвания на хиляди лекари, тъй като агенти на Министерството на финансите на САЩ, упълномощени да наложат закона, се заеха да определят легитимната медицинска практика.
Втората война срещу наркотиците започна през 70-те години на миналия век с финансирани от правителството кампании за образование/индоктриниране, които накараха както лекарите, така и пациентите да се страхуват от опиоидите заради техния потенциал за пристрастяване и предозиране. По-късно, когато научната литература накара медицинските специализирани организации и правителствените здравни служители да преодолеят това опасение и да приемат лечението на болката по-сериозно, предписването на опиати се увеличи значително.
До 2006 г. федералните регулаторни агенции възприеха това, което нарекоха „опиоидна криза“ и погрешно я приписаха на лекарите, които „прекомерно предписват“ опиоиди и генерират нарастваща популация от пристрастени към опиати. Това формира основата за още по-мащабно намеса на федералната и щатската власт в поверителността на медицинските досиета, поверителността между пациент и лекар и как на лекарите е разрешено да използват научни и професионални знания, за да практикуват медицина. Вземането на медицински решения попада все повече в полезрението на правоприлагащите органи, предизвиквайки нова вълна от арести и съдебни преследвания. Въпреки усилията на правителството и правоприлагащите органи, смъртността от свръхдоза от употребата на забранени вещества продължава да расте, а отговорните лекарства стават все по-мощни.
Като икономист Хасет не трябва да се изненадва от адаптивността на черния пазар към променящите се обстоятелства. По време на пандемията от COVID-19 проблемите с веригата за доставки и затварянето на граници направиха по-скъпо изпращането на опиум и преработването му в хероин. В отговор организациите за трафик на наркотици замениха хероина с фентанил, който е по-лесен за производство и по-доходоносен. Това също така увеличи смъртността от свръхдоза. Сега, след като пречките, свързани с пандемията, са изчезнали, хероинът се появява отново, за да отговори на пазарното търсене.
Хасет също трябва да е наясно с железния закон на забраната – принцип, вкоренен в ефекта на Алчиан-Алън – който гласи: „Колкото по-трудна е една принуда, толкова по-трудни са наркотиците.“ Това обяснява защо, докато Съединените щати предприемат мерки срещу контрабандата на фентанил, се появяват нови лекарства и доставчици, включително нитазени, клас синтетични опиоиди, които може да са до 10 пъти по-мощни от фентанила.
В интервюто си Карл Хасет обвини Канада и Мексико, че „пренасят фентанил през нашите граници“. Директорът Хасет не може да е имал предвид, че правителствата на Канада и Мексико организират доставки на незаконен фентанил до дилъри и потребители в САЩ. Подобно на правителството на САЩ, правителствата на Канада и Мексико се опитват да изкоренят транснационалните организации за трафик на наркотици, които имат операции в множество държави и си партнират с престъпни организации по целия свят.
Има психиатричен термин, който описва състояние, при което доминиращ индивид с психотична заблуда влияе на трима или повече души, карайки ги да приемат едни и същи фалшиви вярвания: folie à plusieurs. По-ранните издания на Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (DSM) на Американската психиатрична асоциация го описват като „споделено психотично разстройство“. Настоящото издание (DSM‑V) го включва в „друг уточнен спектър на шизофрения и други психотични разстройства“. Международната класификация на болестите (МКБ-10) го изброява като „предизвикано налудно разстройство“.
Въпреки че правителствата не са отделни лица, Folie à plusieurs идеално илюстрира как войната с наркотиците на правителството на САЩ разпространи своите заблуди в други нации. Правителството на САЩ изостави заблудата си относно забраната на алкохола през 1933 г., като легализира и регулира алкохола. Трябва да направи същото за лекарствата, които все още забранява.
Изтъкнат икономист като Кевин Хасет трябва да знае това и да осъзнае колко куцо е обяснението за тарифите на президента Тръмп.
Американските политици са се придържали към заблудата, че могат по някакъв начин да попречат на тези организации за трафик на наркотици да печелят от търсенето на техните продукти от страна на американските потребители. През годините правителството на САЩ насърчаваше и притискаше своите съюзници и търговски партньори да участват в тази заблуда, като по този начин разпространяваше корупцията и насилието в техните граници.
*Текстът на Джефри А. Сингър е от сайта на Cato Institute (Джефри А. Сингър е старши научен сътрудник в Cato Institute и работи в отдела за изследвания на здравната политика. Той е почетен президент и основател на Valley Surgical Clinics Ltd., най-голямата и най-старата групова частна хирургическа практика в Аризона, и има частна практика като общ хирург повече от 35 години)
