С войната в Украйна политиката навлезе в управлението на предприятията. Тези, които предпочетоха да останат в Русия са подложени на нарастващ натиск, коментира RFI.
Натиск, който идва от различни страни. От страна на гражданското общество: седалището на TotalÉnergies беше нападнато от активисти, които разливаха черна боя и размахваха красноречивия лозунг „вашият газ, тяхната кръв“. Натиск от собствените работници: магазинът на голямата френска компания за продажба на инструменти, пособия и материали за ремонт и строителство Leroy Merlin в Украйна беше окупиран от работниците си. Магазинът в Киев беше бомбардиран този уикенд, което ги накара да подпишат петиция до собственика – групата Мюлие, с настояване да прекрати всякаква своя дейност в Русия. Същото става и в магазините на Ошан и Декатлон. И накрая натиск от страна на президента Зеленски: Нестле беше призован от украинския президент да прекрати незабавно всякакво производство на руска територия.
Как се оправдават предприятията, които остават в Русия
Повечето от тях обясняват, че не искат да поставят в затруднение местните си работници. Това се отнася най-често за френските фирми. Като цяло те представляват най-големият чуждестранен работодател в Русия. Продукцията им също е често използван аргумент. Нестле иска да продължи производството на детско мляко, което е продукт от първа необходимост. Мултинационалните американски компании в сферата на агробизнеса остават в Русия, според тях, за да се избегне задълбочаването на задаващата се световна криза с хранителните продукти.
Тези човеколюбиви аргументи съвпадат като цяло с икономическите им интереси. За Leroy Merlin например на руския пазар се падат 20% от световния оборот на компанията. Дали тези предприятия ще могат да устоят продължително време на натиска, след като те все повече получават порицанието на общественото мнение. В Русия все още остават 80 чуждестранни фирми, 400 вече напуснаха.
Дали тези, които си събраха куфарите, са водени от етични съображения?
Ръководителите на фирмите, които имат също така клонове и в Украйна, твърдят, че са особено загрижени за съдбата на украинските си работници. Но в повечето случаи решението се взема в интерес на предприятието. Първо, защото тежките санкции наложени от САЩ и Европейския съюз възпрепятстват дейността им и увеличават разходите. Ръководителите им също така отчитат риска, че могат да бъдат подложени на репресивни мерки както от западните страни, така и от Русия. И накрая трябва да се отбележи опасността от уронване на престижа, което може да доведе до спадане на продажбите. Например, вече има призиви за бойкотиране продуктите на Нестле.
В състояние ли е войната в Украйна да промени геополитическото поведение на фирмите?
Всички фирми, участващи в международния икономически живот се стремят да отчитат външната политика на своите страни и ситуацията в страната, където инвестират. И понякога те трябва да се съобразяват с радикални политически промени. Санкциите срещу режима на апартейд в Южна Африка са най-старият пример от съвременната епоха. Те знаят, че могат да бъдат подложени на юридическо преследване, когато са подозирани, че сътрудничат с врага.
Циментовият магнат Лафарж още не може да се възстанови от загубите, които понесе заради отношенията си с джихадистките групировки в Сирия. Това, което е различно при тази война е, че спонтанното изтегляне на предприятията от руския пазар усилва ефекта на санкциите. Социалната и екологичната им отговорност се увеличава по геополитически причини. Ако игнорират това, то би струвало твърде скъпо за тези, които биват свързвани с олигарсите близки до Кремъл като TotalÉnergies. Ако Владимир Путин бъде преследван за военни престъпления, те могат да бъдат обвинени в съучастие.
Превод Георги Саулов
