Отдалечените територии могат да бъдат снабдявани с електроенергия за сметка на автономни водородни енергийни станции.
Това е сред акцентите на презентацията „Водородна енергетика за борба с CO2”, представена от заместник генералния директор на руската компания SovTest Денис Урманов, в рамките на изложбата „ИННОПРОМ 2021”, открита в Ташкент, пише Blacksea-Caspia.
Изказването му е било в сесията „Иновации в енергетиката”, като част от разговора за климатичните промени, които се проявяват в нетипичната зима, която преживя през тази година Европа, в аномалните студове в централната част на Русия – мраз, който е съсипал разцъфналите кайсиеви дървета в Узбекистан, както и в много други признаци на нетипични метеорологични явления, с които се сблъскват различни страни по света.
„Мнението на мнозинството от учените се свежда до заключението, че това е свързано преди всичко с натрупването на парниковия ефект, очевидно е влиянието на CO2 върху атмосферата на нашата планета, от това слeдва рязко повишение на температурата, разтопяване на ледовете, изменение на баланса на прясната и солената вода в океана.
В крайна сметка, арктическият студ, който преди беше типичен за Арктика, се прехвърля в други региони. Мнозинството от учените смятат, че могат да се борят с това само с помощта на ограничаване на парниковия ефект и на емисиите на въглероден диоксид. Отговорът е очевиден – с това можем да се борим с помощта на водородната енергетика, до сега не е измислено нищо по-добро”, подчертава Денис Урманов.
По думите му, бъдещето в много голяма степен е на водородната енергетика и неслучайно в тази посока работят повечето страни.
Той дава пример с Китай, където има сериозни планове до 2030 година да се прехвърли на водородно гориво по-голямата част от транспорта. В Германия през миналата година е приета специална програма за развитието на водородната енергетика и немците възнамеряват до 2050 година да декарбонизират икономиката си, тоест те изцяло се отказват от мазута, дизеловите горива – навсякъде ще има водород, вятър и слънце.
В Корея до 2040 година ще има повече от един милион транспортни единици, задвижвани с водород. В САЩ през 2020 година беше започнато съвременно производство на камиони с водородно задвижване, отбелязва Урманов.
Той е дал пример и със сингапурски разработчици, които са създали водородна установка с мощност 200 киловата, в която се използва водород, който от своя страна се произвежда в процеса на работата на нефтопреработвателен завод и до този момент просто е бил изпускан в атмосферата.
По време на презентацията са посочени и разработки на “SovTest”, по специално – проект за създаване на хибридна енергийна установка, която да включва вятърен генератор, слънчеви батерии и водородна установка. Въпросният проект се предлага за разглеждане на партньорите на компанията, в това число и в Узбекистан.
В самата Русия според лектора също се отделя сериозно внимание на тази тема. „През миналата година беше прието специално постановление на правителството за развитието на водородната енергетика на Русия до 2024 година”, отбелязва той.
Сред обсъдените въпроси е и този за трансформацията на енергийния отрасъл под влияние на изменението на климата, на повишените изисквания на потребителите, на развитието на разпределената енергетика (вероятно се имат пред вид така наречените „умни електроразпределителни мрежи”, бел. ред.) и високите технологии.
