Мащабът и последиците от срива на фондовия пазар, който съпътстваше началото на президентството на Доналд Тръмп, трябва да бъдат анализирани в светлината на кратка историческа ретроспекция. Всъщност финансовите паники се следват една след друга, но не си приличат изтъква в коментар alternatives-economiques.fr.
През 1987 г. въвеждането на процедури за електронни разплащания доведе до внезапен спад на цените на акциите, което беше неочаквано, защото се случи при липса на каквито и да било неблагоприятни новини за американската икономика. През 2000 г. ирационалният ентусиазъм, причинен от надценяването на очакваната доходност от технологиите на „новата икономика“, предизвика спекулативен балон, който се спука, когато тази доходност не се осъществи.
През 2008 г. масовото използване на съмнителни, дори неплатими, ипотечни кредити генерира огромен финансов балон, който доведе до пълна парализа на американската финансова система: създадоха се финансови дисбаланси, които доведоха до икономически блокаж.
Различна беше ситуацията, когато, в отговор на Ковид-пандемията, правителствата взеха решения за прилагане на административни мерки, насочени към драстично намаляване на икономическата активност с цел ограничаване на източниците на зараза. Това доведе до рязък спад на цените на акциите, който отразява последиците от събитие, което е неикономическо.
Шокът от реалността
Решението на Тръмп да увеличи съществено всички митнически тарифи се вписва в една съвсем различна логика: опиянен от голямата изборна победа, той смята, че може да приложи една популистка програма, която не се оправдава от никоя от изповядваните днес икономически теории, опитващи се да обяснят съвременния свят. Американската икономика се движеше по пътя на устойчив растеж, като единствената опасност пред нея беше породена от спекулативното движение, свързано с неговата победа и от очакванията предизвикани от изкуствения интелект. Следователно нищо не налага спешното приемане на тези мерки, освен нетърпението да се прилага една вуду икономика, при която желаното се приема за действително.
Това много напомня на злощастния опит с Брекзит, при който напълно погрешното представяне на проблемите, пред които е изправено британското общество, оправда излизането от Европейския съюз. Това, което се приписваше на вредното въздействие на Европа, всъщност се дължеше на разрушителния характер за социалните връзки на движението за глобализация и дерегулация.
По този начин беше положено началото на втори спад в британската икономика. Когато Борис Джонсън беше заменен от Лиз Тръс, прилагането на типична неолиберална програма за икономическо възстановяване чрез намаляване на данъците се сблъска със структурната слабост на британската икономика. Финансистите показаха пълното си недоверие към тази стратегия. И министър-председателката трябваше да подаде оставка, а новото правителство – да се откаже от тази политика. Така идеологията се сблъска с реалността и финансовите пазари бързо се възползваха от това разминаване.
Това без съмнение е най-доброто въведение към разбирането на катаклизма, предизвикан от бруталното и повсеместно увеличение на митата от Доналд Тръмп. Колкото по-дълга ще бъде съпротивата на президента да признае напълно грешките си, толкова по-тежка и по-дълбока ще бъде кризата, която вече не е само американска, а обхваща цялата световна икономика.
Колосална грешка в преценката
Впечатляващата крачка назад на 9 април, с отлагането с 90 дена на увеличението на митата, по никакъв начин не е гаранция за подобно осъзнаване на грешките. Във всеки случай, финансовите системи са изпълнени с дисбаланси, които биха могли да доведат до още по-дълбок финансов срив. Процесът напомня на този, предизвикан от Лиз Тръс: скокът в доходността на държавните облигации отразява надпреварата за ликвидност, а не просто спадането на доверието в Министерството на финансите на САЩ.
Как се стигна дотук? Три десетилетия международна отвореност и конкуренция между териториите доведоха до разрушаване на социалните връзки в повечето общества. Традиционните партии, както и икономистите, са изненадани от възхода на популистките движения, които смятат, че противопоставянето на елита е достатъчно, за да се възстанови просперитетът на обществата, като се вземе решение за промяна на 180 градуса на предишните политики.
Така тази колосална грешка в преценката бележи края на Pax Americana и началото на един напълно несигурен период, опровергавайки всички прогнози, тъй като международният ред вече няма нито водеща сила, нито хегемон, а националните процеси на политическо посредничество вече не работят. Кризата ще трябва да се задълбочи още повече, най-вече чрез гигантска финансова криза, за да могат правителствата да се върнат по пътя на мултилиберализма и да се откажат от авантюризма, който представляват популистките стратегии.
Следователно тази криза е с една безпрецедентна дълбочина и комплексност.
