В предишната си статия твърдях*, че търговското общество създава благоденствие – широко разпространено изобилие от капитал. Но това поражда друг въпрос: води ли търговският обмен също така и до изобилие от социален капитал? Макар мнозина да приемат икономическата ефективност на пазарната икономика, те могат да виждат като недостатък разпадането на социалната тъкан и влошаването на социалния капитал.
Но търговията изисква доверчиви нагласи и надеждно поведение, за да функционира правилно, превръщайки търговското общество в общество, основано на доверие. Американският икономист Райън Мърфи от Института „Бридуел“ прави разграничение между т.нар. „свързващ социален капитал“ и „мостов социален капитал“. Свързващият социален капитал се отнася до онова, което засилва връзките на привързаност с хората в нашия вътрешен кръг – като семейството и приятелите ни. Мостовият социален капитал се отнася до онова, което изгражда социални мостове, разширявайки социалната ни мрежа към хора извън вътрешния ни кръг. Прекалено силният акцент върху свързващия социален капитал може да попречи на изграждането на мостове и дори да ги изгори, създавайки редица проблеми като корупция и враждебност към външни групи. Търговията действа като социален мост. А едно търговско общество е общество, изпълнено със социални мостове.
Изследвания на Върджил Хенри Стор и Джини Чой от Центъра „Меркатус“ показват способността на пазарните икономики да изграждат социални мостове. Те откриват, че хората както в пазарни, така и в непазарни общества, се доверяват на близки роднини и съседи. Въпреки това, с увеличаване на социалната дистанция – от семейство и приятели към съседи или непознати – доверието намалява. И все пак, този спад е по-бавен в пазарните общества. В сравнение с хората в непазарни общества, хората в пазарни общества са по-склонни (поне донякъде) да се доверяват на приятели, колеги и дори непознати. Както заключават Чой и Стор: „Хората по света изглежда имат еднакво силни основни мрежи, но тези, които живеят в пазарни общества, имат по-силни периферни мрежи.“
Други данни от проучвания подкрепят изводите на Стор и Чой и предполагат, че търговските общества пораждат доверие. Използвайки данни от индекса „Икономическа свобода по света“ и Световното изследване на ценностите, изследователи извършват регресии между повече от 50 държави за 1995 и 2000 година. Те установяват, че икономическата свобода играе значима и вероятно причинно-следствена роля в развитието на доверието в рамките на държавите. Дори след като се вземат предвид фактори като урбанизация, възраст, човешки капитал, държавен дял в брутния вътрешен продукт, политически институции и неравенство, се показва, че държави с по-високи нива на икономическа свобода имат и по-високи нива на обобщено доверие от по-малко свободните страни. Но тези нива на доверие не са фиксирани! Държави, които предприемат реформи в посока на пазарна икономика, също отбелязват подобрение в доверието.
Опирайки се на европейски данни и индекса за икономическа свобода, икономистът Антонио Сарабия от Университета „Мърсър“ изследва ефектите на икономическата свобода върху обобщеното доверие за годините 1980, 1985, 1990 и 1995. След прилагането на множество контролни фактори, Сарабия установява, че 10-процентно увеличение на икономическата свобода води до 2,5-процентно увеличение на обобщеното доверие.
Доказателствата изглежда показват, че икономическите институции, основани на пазарни принципи, имат положителен ефект върху доверието. Въпреки това, едно от възраженията срещу изследванията на доверието е, че данните от анкети и реалното поведение невинаги съвпадат. Противно на очакванията, хората са по-склонни към доверие и надеждност в експерименти, отколкото в анкетни отговори, а лабораторните експерименти могат да дадат по-добро разбиране за това как икономическите институции оформят поведението, основано на доверие.
Резултатите от различни лабораторни експерименти на Стор и Чой са показателни. В проучвания, публикувани между 2018 и 2022 година, двамата изследователи демонстрират, че на пазарите, където измамата е възможна, участниците се научават да възнаграждават надеждните партньори с по-голямо доверие и реципрочност (измерено чрез прехвърляне на жетони). Тези, които имат положителни пазарни взаимодействия, получават значително повече жетони от измамниците. Освен това дори непознати получават повече жетони, отколкото измамници. В експерименти, в които измамата е предотвратена или нейният ефект е неутрализиран, положителните отношения се третират по същия начин, както отношенията между непознати. Стор и Чой подчертават, че участниците не знаели нищо един за друг и не могли да общуват извън направените оферти. Това означава, че отношенията са били чисто търговски, без изкривявания, свързани с раса, пол, религия или други подобни фактори. С други думи, когато корупцията и нечестността отсъстват от пазара, възникват доверие и равно отношение. Когато обаче нечестността е фактор (както е в реалния свят), надеждността се стимулира, а нечестността се стигматизира. Положителните пазарни транзакции пораждат доверие и надеждност.
Използвайки подобни „игри на доверие“, както в изследването на Стор и Чой, други лабораторни експерименти подготвят случайни участници подсъзнателно да мислят за пазари. Резултатите показват, че пазарната нагласа прави хората по-склонни да се доверяват на другите. Икономистът Омар Ал-Убайдли от Университета „Джордж Мейсън“ и негови колеги обясняват своите резултати така:
„Пазарното мислене прави хората по-оптимистични за надеждността на анонимни непознати и следователно увеличава доверчивите решения и, на свой ред, социалната ефективност. При липса на пазари икономическите взаимодействия с непознати обикновено са негативни. Разпространението на пазарите позволява добри неща да се случват при взаимодействие с непознати, насърчавайки оптимизма и водейки до по-доверчиво поведение. Участието в пазарите, вместо да прави хората подозрителни, ги прави по-склонни да се доверяват на анонимни непознати. Нашите резултати, следователно, изглежда подкрепят идеята за „doux commerce“ (меката търговия).“
Друга двойка икономисти избира интернет бизнес професионалисти от два безпощадни сектора: търговия с домейни и онлайн индустрия за съдържание за възрастни. Множество лабораторни игри между тези интернет професионалисти и студенти от Бъркли дават изненадващи резултати: бизнес професионалистите се оказват по-надеждни, по-доверчиви, по-щедри и по-честни. Както обобщават авторите на изследването: „Интернет бизнесмените като цяло бяха „по-добри“ от студентите.“ По-ранно проучване извършва подобни експерименти с главни изпълнителни директори и студенти. Макар че директорите често са карикатурно представяни като алчни копия на Гордън Геко, в експериментите те се оказват по-доверчиви и по-надеждни от студентите.
Фактът, че съществува търговско общество, трябва да вдъхва възхищение. Абсолютният мащаб на доверие и сътрудничество е невероятен. Но пазарите не са магически. Те са пространства, в които хората участват в повтаряща се търговия, където индивидите се научават постоянно да разчитат един на друг и да си сътрудничат. Когато хората показват устойчив модел на надеждно поведение, обменът става по-гладък, а доверието – по-солидно. Дългосрочният успех на пазара зависи отчасти от изграждането на силни връзки на доверие. А тази практическа необходимост за икономически успех може в крайна сметка да се превърне в лична добродетел.
*Настоящият анализ е на Уокър Райт, публикуван в блога на Human Progress. Райт е мениджър „Академични програми“ в мозъчен тръст за публична политика във Вашингтон и преподавател в университета „Бригъм Йънг“ в Айдахо. Предстоящата му книга „В търговията, на която се доверяваме: Как търговията ни прави по-социални“ ще бъде публикувана от Bloomsbury
