Една малка граблива птица затвори голям ветрогенераторен парк в южна Франция: това е белошипата ветрушка, която стана жертва на перките на 31 вятърни турбини, разположени на около двадесет километра от Монпелие. Тя е защитена птица, включена в червената книга на застрашените видове във Франция и не бива да се бърка с керкенеза, който е малко по-едър и е широко разпространен, дори може да бъде видян и в Париж.*
За първи път френски съд издаде наказателна присъда срещу мениджърите на ветрогенераторен парк заради отговорността им за смъртта на 160 птици и прилепи (официалната цифра, приета от съда в Монпелие, въпреки че France Nature Environnement, която е подала жалбата, смята, че те са два пъти повече). И така сред жертвите на вятърните турбини са и няколко десетки белошипи ветрушки. Победата е историческа за защитниците на птиците. Десетина ръководители на парка бяха глобени с общо 2,5 милиона евро и освен това съдът нареди спиране на вятърните турбини за 4 месеца, което е добра новина за тези соколи. Те са прелетни птици, които пристигат от Африка през април, за да гнездят до края на лятото.
Вятърните турбини, които произвеждат чиста енергия (а тези в парка Aumelas доставят електроенергия на 60 000 души), са убийци на птици. В доклад на Съюза за защита на птиците (LPO), публикуван през 2022 г. пише, че една вятърна турбина убива средно по 7 птици годишно. Като се знае, че във Франция има повече от 10 000 вятърни турбини, това означава 70 000 убити птици годишно. А грабливите птици, като соколите, плащат висока цена, тъй като на тях се падат 25% от жертвите. Те обичат да кръжат около вятърните турбини, което е тяхното място за лов. „Обикновено при изграждането на вятърните турбини земята около тях се разчиства и малките полски бозайници стават много видими. Това е изключително удобно за грабливите птици, които се хранят с тях“, обяснява авторът на доклада Жофроа Маркс.
Птиците имат много качества, но трудно различават перките на вятърните турбини, които са бели, за да се сливат с небето и да не развалят гледката на хората. „Птиците трудно различават контраста“, продължава Жофроа Маркс. Всъщност вятърните турбини почти не се открояват на фона на небето за зрението на птиците. Някои учени предлагат да се боядиса една от перките в черно. Но това все още не е доказано и на този етап е само работна хипотеза. Съществуват и други решения освен използването на боя.
Вятърните турбини по принцип са оборудвани със системи за откриване на птици. „Обикновено те работят с камери, които прихващат приближаващи птици. Компютърът или задейства звуков сигнал, или спира работата на турбините. За съжаление обаче днес това все още не е доказало своята ефективност“, казва Жофроа Маркс. Когато камерите засекат птици, обикновено е твърде късно.
Необходимо е съвместно съществуване
Вятърните турбини и птиците обаче трябва да съществуват заедно. Не е възможно да направим избор между вятърната енергия и птиците, имаме нужда и от двете. Но този случай идеално илюстрира противоречията, които понякога съществуват между защитата на биоразнообразието и енергийния преход, който сме длъжни да направим, за да се борим с климатичната криза. „В крайна сметка трябва да бъде намерен разумен компромис. За да произвеждаме енергия, се нуждаем от пространство. Всички ние ще имаме нужда от нея утре, така че трябва да успеем да помирим двете”, изтъква Жофроа Маркс
Ето още един пример за това противоречие: Грета Тунберг, младата активистка в защита на климата, преди година и полвина плава до Америка с платноход, за да протестира срещу незаконните вятърни турбини в Норвегия, построени на земята на народа саами. Заради тях северните елени вече не могат да ходят на паша. Но поне те не са вид застрашен от изчезване, дори и ако продължим да ги ядем.
*Репортаж на rfi
