Сеул се включва активно в надпреварата във въоръжаването, като се надява да стане един от най-големите износители в света. Неговите могъщи чеболи* предлагат сложно съвременно оборудване, съвместимо със стандартите на НАТО, което бързо може да бъде доставено. В Европа, Близкия изток и Югоизточна Азия те отхапват части от пазарния дял на руските производители, се изтъква в анализ на Les Echos**.
Облечени във военна униформа, украсени със знаците на различните армейски корпуси, министрите на отбраната на Южна Корея и Полша Лий Чен-суп и Мариуш Блашчак, се срещнаха в началото на годината, в калта на полигона в Торун, северозападно от Варшава. Целта на срещата беше да наблюдават първите учебни стрелби на самоходните гаубици K9, доставени наскоро на полската армия от корейския концерн Hanwha Defense.
„Тези учения са символ на нарастващото сътрудничество между нашите две страни и бързия напредък, който осъществяваме в развитието на нашата сигурност и отбранителни способности“, заяви с гордост полският министър, преди да обяви предстоящата доставка на новото корейско военно оборудване.
Съседка на Украйна и на руския анклав Калининград, Полша, която е член на Европейския съюз и НАТО, увеличава поръчките за оръжия, за да „предотврати възможна агресия“, се обосновава президентът Анджей Дуда. Страната се стреми бързо да замени огромното количество оръжия, останали от съветската епоха. От дълго време тя вече купува въоръжение от германски, американски, британски и израелски компании, а сега се обръща към Сеул, за да осъществи впечатляващата модернизация на своята армия.
Впечатлявъщ възход на военната мощ
След 2021 г. Варшава е направила поръчки на обща стойност 12,5 милиарда евро от корейски производители. Наличието на толкова много договори изстреляха Южна Корея до първите места в световната класация на износителите на оръжия. Само през 2022 г. страната е продала на международния пазар въоръжение за 15,5 милиарда евро, срещу 6,6 милиарда през предходната година и по-малко от 3 милиарда през 2020 година.
Според последните данни на Стокхолмския международен институт за изследване на проблемите на мира (SIPRI), между 2000 г. и 2020 г. Южна Корея се е изкачила от 31-во на 7-мо място в света по износ на военно оборудване. Президентът на Южна Корея, консерваторът Юн Сук Йол, си е поставил за цел 4-то място, веднага след Франция, което трябва да бъде постигнато през 2027 г.
Освен гаубиците K9 от Hanwha, Полша ще получи хиляда танка K2 Black Panther, произведени от Hyundai Rotem, 48 леки бойни самолета FA-50 от Korea Aerospace Industries (KAI) (те трябва постепенно да заменят остаряващиге Миг 29) – и още 300 ракетни установки Chunmoo, също произведени от Hanwha Defense.
Само този конгломерат, Hanwha Defense, е достатъчно свидетелство за впечатляващия възход на мощта на корейската оръжейна индустрия. Основана през 1952 г., точно преди края на Корейската война, компанията, наричана тогава Korea Explosives, се стремеше да произведе свой собствен динамит, за да подмогне големите възстановителни работи в страната, опустошена от конфликта. По този начин Южна Корея стана втората държава в Азия, след Япония, която успя да осъществи стратегическото производство на нитроглицерин. Преименувана на Hanwha, компанията претърпя прогресивно развитие в областта на нефтохимията и финансите, преди да стане, в резултат на множество придобивания, основно действащо лице в сферата на отбраната.
Доктрината Никсън
Още от самото начало компанията се ползваше от подкрепата на властите в Сеул, които се опитваха да се сдобият с национална отбранителна индустрия. „След Корейската война и обявяването през 1969 г. на Доктрината на Никсън, която призоваваше за изтегляне на американските войски от Корейския полуостров, корейското правителство разбра, че трябва да изгради своя собствена индустрия за сигурност“, обяснява Чой Ги-ил, професор по военни науки в университета Санджи. „Оттогава страната живее в тези условия на несигурност. Тя знае, че не може да разчита само на съюзниците си като САЩ“, твърди специалистът.
При авторитарния режим на Парк Чунг-Хи (1961-1979), самият той бивш офицер, администрацията даде тласък на гражданските индустрии, свързани с отбраната, за да си сътрудничат в създаването на независима система за производство на оръжия, като се опрат на ноу-хауто придобито по време на производството, по лиценз, на оборудване за американската армия, воюваща във Виетнам. Под лозунга на лидера „богата нация, силна армия“ чеболите, големи частни конгломерати, бяха мобилизирани като подизпълнители на държавата, която се стремеше да стимулира националното икономическо развитие и модернизацията на армията.
Ако след Студената война европейските съюзници на Вашингтон по-скоро намалиха числения сътав на армиите си и капацитета си за производство на оръжия, Южна Корея продължи, независимо от политическия цвят на нейните правителства, да полага усилия за развитието на военната си индустрия, за да отговори на изискванията на военното си командване срещу вече ядрената сила Северна Корея, която продължава да бъде заплаха за сигурността на страната. Тъй като след края на войната през 1953 г. мирен договор така и не беше подписан, технически двете страни са в състояние на война и през 2023 година.
Южна Корея, която наброява само 51 милиона жители, продължава да поддържа армия от близо 600 000 войници и отделя всяка година бюджет за отбрана, равен на 2,8% от нейния БВП. За сравнение във Франция този дял е 2%, а в Япония – 1%.
Всички се страхуват от конкуренцията на чеболите
Подкрепяни десетилетия от стратегията на държавата, чеболите постепенно се превърнаха в големи производители, способни да изнасят. Първите им международни дговори бяха сключени в края на 70-те години, като износът беляза огромен скок след 2000 г. Освен на Полша, Hanwha продаде гаубиците си K9 на близо дузина армии в света, в т.ч. Турция, Индия, Финландия, Естония, Египет и Австралия. Нейните ракетни установки Chunmoo са на въоръжение в Полша и Обединените арабски емирства. Интерес към тях проявяват Румъния и Норвегия.
Korea Aerospace Industries достави в чужбина повече от 130 учебни самолети и леки изтребители от „семейството“ Т-50. Те летят в небето на Тайланд, Филипините и Индонезия. Версията FA-50 се очаква в Полша и Малайзия. Спациализираната в областта на електрониката компания LIG Nex1, която работи по определени договори съвместно с френската Thales, доставя своите ракетни и отбранителни системи в Близкия изток и Югоизточна Азия. Голямата корабостроителница Daewoo Shipbuilding & Marine Engineering (DSME) оборудва британската и норвежката армии с танкери и дори започна да доставя подводници на индонезийския флот.
Сега всички участници на оръжейния пазар се страхуват от южнокорейските чеболи. „Те имат поне три предимства пред своите конкуренти“, обобщава Рамон Пачеко Пардо, професор в King’s. „Техните оръжия отговарят на всички съвременни изисквания и често се основават на американска технология или на някаква форма на американска експертиза. Това се разглежда като плюс от страните купувачи “, обяснява специалистът по корейските въпроси. „Заради съюза със САЩ техните системи отговарят на стандартите на НАТО. Те могат бързо да бъдат интегрирани, без да се правят големи допълнителни промени“, отбелязва той. „Най-важното е, че Южна Корея е в състояние да предостави много бързо въоръжение на страни, които се чувстват непосредствено застрашени и не искат да чакат с години доставката на въоръжението“, обяснява Рамон Пачеко Пардо.
Разчитайки на много ефективни производствени вериги, корейските компании могат да произведат големи обеми, поради поръчките на своята армия. Така, поради големите икономии, те могат да предложат на пазара интересни цени, макар че този фактор не се възприема като решаващ във време, когато всички се стремят да се превъоръжават.
Чеболите възприемат по-лесно, отколкото другите компании в сектора, трансфер на технология или съвместно производство по лиценз със страните-клиенти. Голяма част от поръчаните от Варшава танкове K2 ще бъдат сглобени в полски завод, в консорциум с Hyundai Rotem. Египет ще произвежда десетки Т-50, закупени от KAI. През следващата година Hanwha Defense ще открие огромен завод за производство на гаубици K9 в Джилонг, Австралия.
„Ефектът Украйна“?
Тази гъвкавост допринесе за успеха на южнокорейските производители дори и преди нахлуването на в Украйна на Русия, която исторически е била вторият най-голям износител на оръжия в света след Съединените щати. „Ефектът Украйна със сигурност е имал ускоряващ ефект върху европейските страни, които почувстваха необходимостта да се въоръжат бързо. Но успехът на корейския износ беше изграден много преди това в Югоизточна Азия и Близкия изток, където сигурността на държавите се изправя пред различни предизвикателства “, отбелязва Рамон Пачеко Пардо. „Дори преди нахлуването в Украйна имаше спад в продажбите на оръжие от Русия за страните от Югоизточна Азия“, потвърждава анализаторът Иън Стори от института ISEAS-Yusof Ishak в Сингапур. „Виетнам спря програмата си за военна модернизация и страните в региона се опасяват от заплахата от санкции на CAATSA“, които се налагат срещу всяка компания или държава, които сключват оръжейни договори с руски предприятия.
След конфликта в Украйна, търговският имидж на Москва се влоши значително. Западните търговски санкции отблъскват потенциалните клиенти на руските производители, които, освен това, трябва да произвеждат като приоритет за своята армия. „Във всеки случай те биха имали големи затруднения при спазването на международни си договори“, добавя Чой Ги-ил. „Преди всичко, репутацията на руската оръжейна индустрия беше значително накърнена от слабото представяне на нейните въоръжени сили в Украйна“, отбелязва Иън Стори.
Изтласкани от традиционните си пазари от южнокорейците, руските власти се задоволиха само с това да предупреждават Сеул от всякакви директни доставки на оръжия за Украйна. „Това ще разруши нашите отношения“, предупреди Владимир Путин миналата година, преди да намекне, че може да инициира, като ответна мярка, сближаване и военно сътрудничество с Пхенян (в момента руският военен министър Шойгу е на официално посещение в Северна Корея, в рамките на което президентът Ким Чен ун му демонстрира севернокорейски оръжейни системи, б.р.).
Това изявление предизвика недоволството на корейските медии, които се притесняват от нарастващото раздразнение на Москва, но и това на Пекин, на фона на увеличаването на договорите между Сеул и страни, които проявяват все по-голямо подозрение към амбициите на двете големи диктатури. Ако Индонезия, Малайзия и Филипините правят толкова много поръчки в Корея, това е в отговор на напрежението с Китай в Южнокитайско море. За успокоение президентът Юн Сук Йол повтаря, че не се занимава с геополитика, а само с търговия. „Нито Москва, нито Пекин вярват на този аргумент – усмихва се Рамон Пачеко Пардо – но какво все пак могат да направят?“
*чебол – типична южнокорейска форма на финансово-промишлена група, конгломерат, представляващ група от формално самостоятелни фирми, принадлежащи на определени семейства и под единен административен и финансов контрол.
**Превод Георги Саулов
