Нарастващото значение на Азербайджан като надежден и стратегически важен партньор за гарантиране на енергийната сигурност на Европа е било подчертано от всички участници в проведената в Баку 11-та министерска среща на Консултативния съвет на Южния газов коридор и 3-та министерска среща на Консултативния съвет за зелена енергия, става ясно от репортаж на агенция Trend, цитиран от портала Blacksea-Caspia.
Представители на европейски страни са изразили интерес към увеличаване на обема на доставките на азербайджански газ. Азербайджан, от своя страна, декларира готовността си да увеличи експортните доставки, като същевременно подчертава необходимостта от сключване на дългосрочни договори, които ще станат основа за устойчиво и взаимноизгодно партньорство. Участниците в срещите отбелязаха, че Южният газов коридор продължава да бъде най-важното направление за диверсификация на енергийните доставки за Европа, а ролята на Азербайджан в „зелената“ трансформация на региона също непрекъснато нараства.
Президентът Илхам Алиев е посочил в речта си на събитието, че днес, повече от всякога, е очевидно, че енергийната сигурност е неразделна част от националната сигурност на държавите. „Бих казал също, че днес можем да говорим за промишлена безопасност, защото за индустриалното развитие се нуждаем от енергийни ресурси, имаме нужда от нефтохимически продукти, имаме нужда от торове, а Азербайджан е производител и износител на суров нефт, природен газ, петролни продукти, нефтохимически продукти и торове.
Алиев е насочил вниманието и към процеса на сключване на дългосрочни договори:
„Защото всички знаем, че енергийните проекти, нефтът и газът, изискват големи инвестиции и те се изплащат след много години. И между другото и до ден днешен това, което ние като държава вложихме в Южния газов коридор, все още не е върнато. Все още не сме достигнали нулев баланс. Затова трябва да сме сигурни, че нашият газ ще бъде търсен в Европа, която е нашият основен пазар, още дълги години. Ако нямаме такава гаранция, тогава нито инвеститори, нито държави ще инвестират пари. Това ще създаде огромен недостиг на природен газ. А нашите резерви са известни. Очакваме началото на производството в нови находища, предимно в дълбоководната част на Азери-Чираг-Гюнешли. Мисля, че сме на последния етап от постигането на споразумение за разширяване на производството на находището Абшерон, преминавайки към втората фаза, в резултат на което към съществуващите 1,5 милиарда кубически метра ще бъдат добавени поне още 3 милиарда кубически метра“.
Пред агенция Trend еврокомисарят по енергетиката и жилищното строителство Дан Йоргенсен е посочил, че Азербайджан и ЕС остават ключови енергийни партньори един за друг.
По думите му през 2024 г. ЕС е внесъл около 11,7 милиарда кубически метра газ от Азербайджан чрез Южния газов коридор, което е увеличение от 44 процента в сравнение с 2021 г. Азербайджанският газ достига до все по-голям брой потребители в Югоизточна Европа. Една от основните задачи е да се продължи изпълнението на Стратегическото енергийно партньорство с Азербайджан. „Ние улесняваме дискусиите относно доставките на газ, пазарното търсене и необходимите подобрения на ключова газова инфраструктура, като същевременно напредваме в прехода към чиста енергия“, заявява Йоргенсен.
Според българския енергиен министър Жечо Станков страната ни работи активно за развитие на инфраструктурата за получаване на допълнителни количества газ от Азербайджан. Той е подчертал, че България многократно е заявявала интереса си към увеличаване на обема на доставяния природен газ от Азербайджан.
Министърът на енергетиката на Молдова Дорин Жунгиету е изтъкнал, че Молдова е първата страна, използвала в търговската мрежа интерконектора Гърция-България и една от първите, които се възползваха от първата доставка на втечнен природен газ през терминала в Александруполис (Гърция). „По-нататъшната диверсификация на източниците на доставка, включително евентуален внос от Азербайджан, ще бъде от решаващо значение за задоволяване на нашите енергийни нужди“, посочва министърът.
И Северна Македония е изтъкнала, че разглежда Южния газов коридор като стратегически важен проект за диверсификация на доставките на природен газ, укрепване на енергийната сигурност и ускоряване на прехода към по-устойчива енергийна система.
На свой ред управляващият директор на консорциума Трансадриатически тръбопровод (TAP) Лука Скиепати съобщава, че необходимата работа за постигане на първия етап от разширяването на TAP протича без забавяне. Скиепати вярва, че TAP може допълнително да укрепи енергийната сигурност на Европа и да допринесе за декарбонизацията чрез постепенно увеличаване на сегашния си капацитет от 10 милиарда кубически метра годишно.
По думите му дългосрочният капацитет на TAP от около 10 милиарда кубически метра годишно, първоначално е бил разпределен на спедитори въз основа на дългосрочни договори за транспортиране на газ, подписани през 2013 г. за период от 25 години. Тези договори бяха необходими за осигуряване на инвестиции в проекта.
„TAP обаче може да има още по-голям принос към енергийната сигурност на Европа и за постигане на целите за декарбонизация, ако постепенно разширим текущия капацитет на тръбопровода. Допълнителен капацитет на TAP се предлага на пазара чрез редовни пазарни тестове, които се провеждат на всеки две години в зависимост от пазарния интерес. Пазарният тест за 2021 година, завършен през януари 2024 година, получи обвързващи оферти, които ще позволят увеличаване на капацитета на тръбопровода с още 1,2 милиарда кубични метра годишно до началото на 2026 година. Необходимата работа за изпълнение на първия етап от разширението протича без забавяне“, отбелязва Скиепати.
