Добре функциониращите електроенергийни пазари могат да бъдат ефективен инструмент за балансиране на търсенето и предлагането, координиране на оперативните решения и сигнализиране на инвестиционни нужди. Тъй като електроенергийните системи се трансформират, за да поемат по-широк набор от технологии и растящо потребление на електроенергия, ефективните пазарни дизайни за сигурна работа и навременни инвестиции са от решаващо значение, сочат заключенията на доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ)…
Документът разглежда как дизайните на пазарите на едро и допълващите ги политики функционират в Европа, Съединените щати, Япония и Австралия, и предоставя насоки как могат да се адаптират към променящите се нужди на системата. Според него краткосрочните пазари са се представили добре при осигуряване на ефективно и сигурно разпределение на електроенергията, докато дългосрочните пазари са били по-малко ефективни в удовлетворяването на инвестиционните и управленските нужди, свързани с риска.
Допълващи механизми, като схемите за възнаграждение на капацитет и програмите за подкрепа на възобновяемата енергия, са изиграли значителна роля за насърчаване на инвестициите и изпълнение на политически цели, но в някои случаи техният дизайн е допринесъл за неефективност на системата и по-високи разходи, се посочва в доклада.
В анализираните пазари електроенергията е била доставяна сигурно повече от 99,9% от времето през последните пет години. Краткосрочните пазари като цяло са били ефективни за поддържане на надеждна и ефективна експлоатация, дори когато системите стават по-сложни. Те са осигурили ефективно планиране, прозрачно формиране на цените и широко участие на разнообразни ресурси и участници. В Европа, например, пазарът „ден напред“ обработва повече от 400 000 оферти всеки час от хиляди регистрирани участници.
Дългосрочните пазари обаче страдат от ниска ликвидност в повечето анализирани региони. Това затруднява участниците да намират възможности за защита от краткосрочни ценови рискове. На форърд и фючърс пазарите по-голямата част от търговията се осъществява не повече от 2 години преди доставката, което е далеч от необходимите хоризонти от 10 до 30 години за финансиране на нови капиталоемки проекти. Като цяло пропуските в дългосрочните пазари затрудняват управлението на ценовите рискове в периодите, нужни за инвестиции в ново производство, съхранение и проекти за електрификация.
За нужди, които пазарите не могат да удовлетворят самостоятелно, допълващите механизми предоставят целева подкрепа, за да стимулират нови инвестиции и да поддържат съществуващия незаменим капацитет. В много региони те спомагат за постигане на политически цели като адекватност на ресурсите и намаляване на емисиите. Тези механизми са се превърнали в структурен елемент на електроенергийните пазари, подпомагайки въвеждането на мащабно производство с ниски емисии и задържането на диспечируеми и гъвкави ресурси, които може да работят по-рядко при нарастващ дял на променливите възобновяеми източници, но остават от съществено значение за сигурността на системата.
Като цяло докладът установява, че краткосрочните пазари са останали ефективни и техните силни страни трябва да се запазят, като същевременно се усъвършенства дизайнът им, за да отрази нуждите на по-динамични и разпределени системи. Дългосрочните пазари показват множество пропуски, които подкопават инвестиционните условия и управлението на риска. Много пазарни участници биха се възползвали от реформи, които увеличават ликвидността, продължителността и достъпността на дългосрочните пазари.
Докладът подчертава важността на холистичен подход към дизайна на едровите пазари на електроенергия. Анализът акцентира върху предимствата от еволюиращи пазарни дизайни и необходимостта от прозрачни и предвидими процеси на реформи, за да се запази доверието на заинтересованите страни и да се осигури ефективно изпълнение.
