Международният валутен фонд прогнозира дефицитът по текущата сметка в България да бъде 8% от БВП, което е двойно над априлската прогноза. Това става ясно от публикувания октомврийският доклад „Световни икономически перспективи“ на фонда.
Понижава се и оценката си за растежа на българската икономика за тази година – от 2.8% през април до 2.6 в сегашния доклад. В същото време за 2027 година има положителна промяна в очакванията – от 2.5% в априлската прогноза до 2.7 на сто сега.
За безработицата очакванията са да се понижи до 3,4 на сто от 3,6 година по-рано, а средногодишната инфлация се очаква да достигне 4,9 на сто – повече от предвижданите досега 3,8%.
В обобщена оценка за световната икономика от МВФ изтъкват, че глобалната икономическа активност отново е доказа устойчивостта си. Технологичният подем, буферите и адаптациите са помогнали за смекчаване на щетите от геополитически предизвиканите смущения. Прогнозира се глобалният растеж да се забави до 3,1% през 2026 г. и да се възстанови до 3,4% през 2027 г. Прогнозира се, че общата инфлация в световен мащаб ще се повиши значително до 4,7% през 2026 г., преди да се успокои до 4,1% през 2027 г. Икономиките, внасящи енергия извън веригата за създаване на стойност в технологиите, са изправени пред най-трудните перспективи.
Но от фонда предупреждават, че границите на корекция, които са помогнали за устойчивостта, не са безгранични и рисковете са изкривени в посока надолу. По-нататъшната ескалация на конфликтите, преоценката на очакванията около изкуствения интелект (ИИ), подновеното търговско напрежение и фискалните уязвимости биха могли да отслабят растежа.
В положителна посока – по-силният импулс в инвестициите в ИИ и повишаването на производителността от ИИ или устойчивото облекчаване на геополитическото и търговското напрежение биха могли да засилят растежа.
Експертите на фонда посочват, че по време на кризи с разходите за живот правителствата трябва да запазят ценовите сигнали и да разчитат предимно на временна, целенасочена подкрепа на доходите за най-уязвимите. Също така се отбелязва, че глобалните ефекти от промените в политиката за корпоративно подоходно облагане зависят от това как се финансират. Финансираните с дълг данъчни облекчения подкрепят вътрешната активност, но могат да генерират отрицателни странични ефекти в чужбина в краткосрочен план. С течение на времето страничните ефекти могат да бъдат положителни благодарение на трансграничния трансфер на знания, но по-ниските приходи могат да ограничат публичните инвестиции на вътрешния пазар, особено в развиващите се икономики.
Прогнозата за еврозоната е стабилна спрямо априлската, без промени. Най-голяма икономика Германия се очаква да нарастне с 1,3%, което е сериозно завишение спрямо 0.8% през април. Лоша е прогнозата за Франция – спад до 0.4% ръст от прогнозирания 0.9 през април.
Ръстът на САЩ за 2026-та се запазва стабилен, без промяна от 2.3% в априлския доклад. Китайският ръст на икономиката се ревизира леко нагоре – от 4.4 до 4.5. Оценката за руската икономика е отрицателна спрямо април, като и за 2026, и за 2027 година ревизията е надолу – от 1.1 до 0.9%
