- Търговският излишък на Китай достигна 1,19 трилиона долара през 2025 г., рекордна цифра въпреки ескалиращото глобално напрежение.
- Хонконг и САЩ заедно представляват близо половината от общия излишък на Китай.
- Индия и Виетнам се очертават като значителни участници, като всяка от тях създава излишъци за Китай от над 100 милиарда долара.
Изданието Visual Capitalist показва кои държави са допринесли най-много за този излишък. Наборът от данни подчертава 15-те най-големи партньори на Китай с излишък, очертавайки глобален модел на икономическа взаимозависимост и дисбаланс.
Непосредствено след Хонконг се нареждат Съединените щати с 280 милиарда долара, продължавайки дългогодишен търговски дисбаланс. Индия и Виетнам, с над 100 милиарда долара всяка, подчертават задълбочаващите се търговски връзки на Китай в Азия.
Защо търговските излишъци на Китай са толкова високи?
Въпреки нарастващия протекционизъм, тарифите и дипломатическото напрежение, производственият двигател на Китай остава стабилен. Дори американските тарифи не успяха да ограничат потока от потребителска електроника, машини и междинни стоки, изнасяни от Китай.
Част от обяснението се крие в глобалните вериги за доставки. Много стоки все още се сглобяват или комплектуват в Китай, особено електрониката, преди да бъдат изпратени в чужбина. Тази утвърдена роля на „работилницата на света“ поддържа висок износ на Китай, дори в ерата на опити за разделяне.
Търговските дисбаланси остават болезнена точка
Както отбелязва Съветът по външни отношения, огромните излишъци на Китай остават загадка за някои икономисти, особено поради недостатъчно отчитания внос на услуги или капиталови потоци, които маскират истинския мащаб на дисбалансите.
За основни партньори като САЩ този дисбаланс отдавна е политическа гореща точка. Големият търговски дефицит означава, че САЩ внасят значително повече от Китай, отколкото изнасят в замяна, което поражда опасения относно загубата на работни места в страната, спада на американското производство и нарастващата икономическа зависимост.
Последователни американски администрации се опитват да обърнат този модел, най-вече чрез тарифи, стимули за връщане на производството и диверсификация на веригата за доставки. Тези усилия обаче дават ограничени резултати. Китай продължава да доминира в ключови експортни сектори като електроника, машини и междинни стоки, което затруднява американските производители да се конкурират, без да поемат по-високи разходи.
За политиците търговският дефицит е нещо повече от просто числа. Той засяга националната сигурност, глобалното влияние и устойчивостта на американския дълг, тъй като търговските дефицити често се финансират от чуждестранни инвестиции в американски активи. Намаляването на търговския дисбаланс с Китай остава централна, макар и неуловима, цел в по-широката икономическа стратегия.
