Въпреки че европейските, северноамериканските и японските компании напускат Русия заради действията й в Украйна, въздействието върху руските потребители е минимално, въпреки че времето за доставка може да бъде по-дълго и някои стоки по-скъпи, изтъква Ройтерс в свой репортаж.
Камиони, превозващи Coca Cola, се движат през границата към Русия, туристите се връщат от чужбина, натоварени с най-новите дизайни на Zara, а местните онлайн пазари разграбват запасите от мебели на IKEA. Западните марки може да са напуснали страната, но техните стоки не.
Основната промяна е в маршрутите за доставка, но продуктите остават налични както онлайн, така и в магазините. Купувачите просто трябва да знаят къде да търсят.
Най-важното е, че по-голямата част от съответните стоки не са обект на санкции и тези трансгранични потоци са законни. И Москва с удоволствие ги допуска, по какъвто и маршрут да поемат.
Постоянната наличност на марките е предизвикателство, пред което са изправени компаниите при контролирането на веригите за доставки при излизане от пазара.
Собственикът на Zara Inditex затвори своите 502 руски магазина, след като Москва изпрати войски в Украйна, и след това ги продаде на базираната в Обединените арабски емирства Daher Group. Сега дребният внос и онлайн продавачите ги поддържат живи, показва проучване на Ройтерс на шест големи онлайн пазара и разговори с дузина купувачи и продавачи.
Тъй като веригите за доставки се разпаднаха, Русия легализира така наречения паралелен внос, позволявайки на търговците на дребно да внасят продукти от чужбина без разрешението на собственика на търговската марка.
Сайтовете за електронна търговия продават широка гама от вносни стоки, а продавачите често рекламират, че носят продукти от чужбина. Лидерът на пазара Wildberries продава стари наличности от марки Inditex и има почти 17 000 стоки в своя каталог Zara. Източник, близък до Inditex, изтъква, че това са складови наличности, които са били в Русия, когато компанията е спряла дейността си там.
Един вездесъщ западен продукт, който Wildberries и подобните му Ozon и Yandex Market продават, е Coca-Cola, често рекламирана като вносна, така че купувачите да знаят, че е истинската. Докато Coca-Cola Co спря да произвежда и продава напитки в Русия миналата година, други ги внасят, като етикетите на кутиите и бутилките показват, че са пристигнали от Европа, Казахстан, Узбекистан и Китай.
Една странност на това споразумение е, че цените варират. В един московски супермаркет се продават три кутии Coca-Cola на три различни цени, внос съответно от Дания, Полша и Великобритания.
Служител на ръководна длъжност в голям търговец на дребно обяснява, пожелал анонимност, пред Ройтерс как компаниите са се адаптирали. „Бързо бяха установени контакти и подписани нови договори с нови партньори, стартираха нови парични потоци и логистични вериги за доставки с турски, полски и казахстански компании. „Обаче, както обикновено, купувачът е този, който плаща повече за тези нови неудобства“, добавя той.
С разработването на нови маршрути допълнителната логистика, разходите за пътуване ще намалеят и въпреки че търговията е относително неефективна, тези нови взаимоотношения ще останат, казва Рам Бен Цион, главен изпълнителен директор на платформата за дигитална проверка Publican.
„Механизмите за паралелен внос бяха консолидирани и разширени, което означава, че почти всичко е достъпно и все още ще е в бъдеще“, коментира Бен Цион, посочвайки опашките от камиони по границата.
По думите му Coca Cola може лесно да забележи „скока в търсенето“ от страните, съседни на Русия, откъдето идва повечето паралелен внос, но не е в техен интерес да правят нещо по въпроса.
„Приятелски“ страни, които не налагат санкции, са увеличили износа за Русия, показват техните търговски данни. Самата Русия спря да публикува подобни цифри. Търговията между Китай и Русия достигна рекордните 1,28 трилиона юана (186 милиарда долара) миналата година, докато износът на Турция за Русия скочи с 61,8% до 9,34 милиарда долара, а на Казахстан – с 25,1% до 8,78 милиарда долара.
Неофициалните маршрути за доставка обаче могат да доведат до повече стоки с лошо качество, влизащи в Русия, тъй като регулаторите губят надзор, отбелязва Бен Цион.
