ЕЦБ разпространи интервю пред Der Standart на члена на УС на банката Филип Лейн…
Отмина ли вече инфлационната криза в еврозоната?
Наскоро публикуваните данни за инфлацията показват, че инфлацията е била 2,4% през декември 2024 г., което е спад от 2,9% година по-рано. В края на 2022 г. инфлацията достигна 10 процента. В сравнение с тези цифри, ние постигнахме значителен напредък по отношение на свалянето на инфлацията, не чак до 2 на сто, но близо. Но важна концепция за нас е, че инфлацията трябва да бъде устойчива на 2 процента. Имахме спад в цените на енергията, което в крайна сметка намали общата инфлация. Това няма да продължи. За да бъде инфлацията устойчиво на нашата цел от 2 процента, ще е необходимо да има допълнителен спад в инфлацията при услугите от около 4 процента днес.
Бихте ли уточнили къде ще стигнат лихвите?
Би било грешка да се опитваме да попречим на нашето бъдещо вземане на решения и да предоставяме референтни точки за точните стойности. Смятаме, че инфлационният натиск ще продължи да намалява тази година. Заплатите в еврозоната се повишиха значително през 2023 г. и 2024 г. Но информацията, която имаме, е, че увеличенията на заплатите през 2025 г. ще бъдат значително по-ниски, което означава, че инфлацията ще продължи да намалява. Но също така трябва да се уверим, че икономиката няма да расте твърде бавно, защото тогава се сблъскваме с нов проблем, който е, че инфлацията може да се стабилизира под целта.
Ситуацията не е еднаква за всички страни от еврозоната. Германия и Австрия изведнъж останаха встрани и не отбелязват растеж през последните три години. Защо е така?
ЕЦБ може да реагира само на цялостното представяне на еврозоната като цяло. Не можем да персонализираме паричната политика за различни държави. Ако цялата еврозона страдаше толкова, колкото Германия и Австрия, паричната политика щеше да се адаптира. Някои страни от ЕС растат на солидни нива – Испания е най-видимият пример сред по-големите държави. Така че за страните, където има недостиг, трябва да разберем причините за това. Някои страни разчитат повече на производството, което е изправено пред предизвикателства в световен мащаб. По-специално автомобилната индустрия е изправена пред големи предизвикателства. Но енергоемките сектори също претърпяха голямо въздействие от руско-украинската война.
Но дали ЕЦБ не изостря кризата: по-ниските лихвени проценти могат да стимулират инвестиционната активност. Вярно е, че това не е опция, ако ЕЦБ стриктно се придържа към целта си за инфлация от 2 процента.
Няма голям конфликт между постигането на целта за инфлация от 2 процента и гарантирането, че икономиката расте с достатъчен темп. Не е нужно да вкарваме еврозоната в рецесия, за да постигнем целта си за ценова стабилност. И ако икономиката не расте достатъчно бързо, ние ще надхвърлим целта си. Инфлация от 2 на сто изисква икономиката да расте и да инвестира. Докладът на Марио Драги за укрепване на конкурентоспособността на еврозоната е много богат. Всъщност много от предложените точки за действие няма да изискват допълнителни разходи. Ключова тема е ускоряването на реформите. Става въпрос за гарантиране, че европейската икономика е достатъчно интегрирана, че имаме достатъчно голям вътрешен пазар, за да могат най-големите компании да растат достатъчно бързо. Има и сектори, в които са необходими допълнителни публични разходи. Но задълбочаването на единния пазар е основен приоритет.
Докладът на Драги също призовава за повече инвестиции. Много държави-членки на ЕС сега започват да консолидират своите бюджети, както е договорено. Няма ли затягането на коланите да доведе до следваща криза?
Дефицитите на страните от еврозоната са средно около 3 на сто. През 2019 г. тази цифра е била 0,5 на сто. Така че виждаме много повече фискална подкрепа за икономиката. Но предизвикателствата, разбира се, са сериозни поради демографията, зеления преход и нуждите от разходи за отбрана. Ще бъде предизвикателство да се запазят дефицитите от около 3 на сто. Но не виждаме фискална стегнатост, както преди пандемията.
В същото време обаче държави като Съединените щати или Япония се смеят на Европа, че се опитва да поддържа дефицита от 3 процента. Техният дълг е два пъти по-висок?
В Съединените щати се води сериозен дебат дали би било разумно да се намали дефицитът. Но фокусирайки се върху Европа, докладът на Драги подчертава, че ако реформите ускорят темпа на растеж на икономиката на еврозоната, фискалната ситуация ще изглежда много по-добре. Така че трябва да съсредоточим дебата върху това как Европа може да расте по-бързо.
Какви реформи биха могли да стимулират растежа в еврозоната, без да създават допълнителни разходи?
Европа има много начини да расте по-бързо. Става все по-важно да се разшири икономическата дейност. Разширяването на пазарите за стоки и услуги чрез по-голяма интеграция би помогнало на нашата икономика.
Можете ли да дадете конкретен пример?
Единият е енергийният пазар, който в Европа все още е фрагментиран. Единният пазар би бил по-ефективен. Друга е телекомуникационната индустрия. В Съединените щати има няколко големи доставчици, в Европа има много, някои от които може да не успеят да достигнат необходимия размер. Друг пример са университетите. Изследванията в Европа са много фрагментирани, така че не можем да достигнем концентрацията, която Съединените щати имат например в Масачузетс или Силициевата долина.
Институтите за икономически изследвания на Австрия прогнозират нисък растеж през следващите години – подобно на това, което видяхме между 2010 и 2019 г. Но инфлацията се очаква да бъде много по-висока от тази през този период. Едно от обясненията е, че сега глобализацията е различна, като евтините продукти от Китай не играят толкова голяма роля, колкото преди. Такъв ли е случаят?
Очакваме еврозоната да нарасне с 1,1% тази година и 1,4% през 2026 г. Такива ниски темпове на растеж представляват голямо предизвикателство, би било по-добре Европа да расте по-бързо. Един важен момент е, че трябва да приемем реалността на демографската промяна. Броят на хората, които напускат работа, расте, докато все по-малко млади хора заемат техните места. Миграцията може да помогне до известна степен. Темповете на растеж на глава от населението имат значение. Трябва да помислим за последиците от това върху инфлацията. Все пак смятаме, че някои от факторите, поддържащи инфлацията твърде ниска преди пандемията, вече не са приложими.
Кои са тези фактори?
Освен някои глобални фактори, приносът на правителствата към търсенето играе роля, както споменах преди. Банковият сектор също изглежда различно сега. Докато кредитирането беше много слабо в много части на Европа преди пандемията, сега банковата система е добре капитализирана. Виждаме натиск за намаляване на цените, идващ от Китай. Китайската икономика не произвежда инфлация, секторът на недвижимите имоти претърпява голяма корекция и експортните цени падат. Но трябва да успеем да постигнем средносрочен процент на инфлация от 2 процента, ако паричната политика е настроена правилно и не се появи натиск в посока надолу.
