Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че ще разговаря с руския президент Владимир Путин във вторник за прекратяване на войната в Украйна, като въпросът за контрола над атомната електроцентрала в Запорожие вероятно ще бъде важна част от разговорите. Русия и Украйна се обвиняват взаимно за атаки с дронове и друга военна дейност в или около Запорожие, най-голямата и мощна ядрена централа в Европа и пета в света, а Международната агенция за атомна енергия отдавна предупреждава за рисковете от бедствие там.
Централата е на 500 км от мястото на най-тежката ядрена авария в света, аварията в Чернобил през 1986 г. Намира се в Централна Украйна, до град Енергодар, на бреговете на Каховското водохранилище на р. Днепър.
През февруари дрон причини значителни щети на конструкцията, изградена, за да спре всяко радиоактивно изпускане от повредения реактор в Чернобил. През февруари МААЕ обвини военните действия за отмяната на ротация на мисия за наблюдение в завода в Запорожие, без да разпределя отговорността. През декември кола на МААЕ беше ударена от дрон на пътя към централата.
Ройтерс обобщава какъв ядрен материал има в АЕЦ Запорожие, какви са рисковете и защо Русия и Украйна се карат за него?
Запорожката атомна електроцентрала разполага с шест съветски проектирани реактора VVER-1000 V-320 с водно охлаждане и воден модератор, съдържащи уран 235, всеки генериращ по 1000 MW, с обща мощност 6000 MW. Всички те са построени през 80-те години на миналия век, въпреки че шестият влезе в експлоатация едва в средата на 90-те години след разпадането на Съветския съюз. Всички реактори са в режим на студено спиране. Централата произвежда около половината от електричеството на Украйна, доставяно от атомни централи, и повече от 20 % от общото електричество, генерирано в страната. Генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси казва, че воденето на война около ядрена централа е поставило ядрената безопасност и сигурност в „постоянна опасност“.
Какви са рисковете?
Руските сили поеха контрола над централата в началото на март 2022 г., седмици след нахлуването в Украйна. Специални руски военни части охраняват съоръжението, а звено на руската държавна ядрена компания Росатом управлява централата.
Контейнментните конструкции на ядрените реактори като тази в Запорожие са изработени от стоманобетон, облицован със стомана, проектиран да издържи удара от катастрофа на малък самолет, така че има малък непосредствен риск от неголяма атака срещу тези структури.
Проучване от 1989 г. на Министерството на енергетиката на САЩ установи, че моделът на защитната структура, използван в Запорожие, „проявява уязвимост към ефектите от самолетна катастрофа“ и изтребител, който се удря надолу в купола, където структурата е по-тънка, може да я пробие, а бетонни парчета и части от двигателя на самолета да попаднат вътре.
Външните електропроводи, които са от съществено значение за охлаждането на ядреното гориво в реакторите, са по-мека потенциална цел. Охлаждащото гориво, дори в реакторите при студено спиране, е необходимо за предотвратяване на ядрен срив.
От началото на войната централата е губила цялото външно захранване няколко пъти, принуждавайки я да разчита на аварийни дизелови генератори за захранване. Водата е необходима и за охлаждане на горивото.
А отработеното гориво?
Освен реакторите, на площадката има и сухо хранилище за отработено ядрено гориво, както и басейни за отработено гориво на всяка площадка на реактора, които се използват за охлаждане на отработеното ядрено гориво.
Без водоснабдяване на басейните водата се изпарява и температурите се повишават, рискувайки пожар, който може да освободи редица радиоактивни изотопи. Емисия на водород от басейн с отработено гориво причини експлозия в реактор 4 при ядрената катастрофа във Фукушима в Япония през 2011 г.
Какво се случва при разтапяне?
Разтопяването на горивото може да предизвика пожар или експлозия, която може да освободи във въздуха струя радионуклиди, които след това да се разпространят върху голяма площ. Аварията в Чернобил разпространи йод-131, цезий-134, стронций-90 и цезий-137 в части от Северна Украйна, Беларус, Русия, Северна и Централна Европа. Близо 8,4 милиона души в Беларус, Русия и Украйна са били изложени на радиация, според ООН. Около 50 смъртни случая се приписват пряко на самото бедствие. Случаите на рак на щитовидната жлеза при деца в Беларус, Русия и Украйна се увеличават след инцидента. Много по-висока е заболеваемостта от ендокринни заболявания, анемия и респираторни заболявания сред децата в замърсените райони.
