Национализацията на 100% от капитала на Електрисите дьо Франс (EDF) ще даде възможност да се действа по-бързо в условията на енергийната криза, която ще се превърне в „съществен проблем“ през идните месеци, смята Брюно Льо Мер, министър на икономиката на Франция, цитиран от Capital.fr* в обширен репортаж по темата.
При наличието на опснаст от пълно спиране на доставките на газ, национализацията на 100% на EDF ще позволи да се действа по-бързо при сегашната енергийна криза, казва Льо Мер. Повишаването на дела на държавата в EDF от 84% на 100% „променя съществено нещата, защото има много проекти, чието реализиране може да отнеме понякога няколко седмици или месеци повече, защото могат да се наложат дебати, които са напълно законни от момента в който една част от акционерите не са държавни дружества“, обясни министърът пред журналисти в рамките на Икономическите срещи Екс-ан-Прованс през миналата седмица.
„Така ще имате пълно единоначалие“, добавя той. Според Брюно Льо Мер „това ще ни позволи да вземаме по-бързи решения по стратегическите въпроси на производството на невъглеродно електричество във Франция“. За министъра енергийната криза е „най-важната тема на следващите месеци“ и трябва да се подготвим за пълно спиране на газовите доставки.
Поредица от мерки, които да подготвят семействета и някои индустрии как да приоритезират енергийните си нужди в случай на недостиг на електроенергия
След четири месеца и половина война руският президент заяви, че Русия „все още не е започнала сериозните неща в Украйна“. „Ние се сблъскваме с енергийна криза, която може да окаже огромно въздействие върху нашето ежедневие, върху заетостта, функционирането на предприятията ни, върху цялостната работа на френската индустрия“, подчертава Брюно Льо Мер. Правителството разработва за следващата зима поредица от мерки, които да подготвят семействета и някои индустрии как да приоритезират енергийните си нужди в случай на недостиг на електроенергия.
„Трябва да затегнем редиците си за подобряване на организацията, за икономия и за намаляване на потреблението… сега е моментът, когато трябва да вземем решенията“, допълва министърът, добавяйки, че темата е повдигната от министъра на енергийния преход Аньес Пание-Рунаше.
Тази година EDF беше принудена непланирано да спре работата на 12 от общо 56-те ядрени реактора, с които разполага френският парк, поради появилите се проблеми с корозия. Накрая Брюно Льо Мер уточнява, че все още не е получил одобрението на Европейската комисия за национализацията на EDF. „Имах дълги разговори с (комисаря по конкуренцията) Маргрете Вестагер по тази тема, които ще продължат и през следващата седмица“, заявява министърът.
Правителството трябва да похарчи над 8 млрд. евро, за да поеме пълния контрол над EDF и желае да приключи с операцията още тази есен
Цената на откупуването на останалите 16% може да достигне дори 10 млрд евро като се имат предвид конвертируемите облигации в обръщение и премията по отношение на сегашните пазарни цени. Освен това правителството иска да обяви публична тръжна оферта за изкупуването, тъй като смята, че приемането на закон за „ренационализацията“ в Парламента ще отнеме много време. То не разполага с абсолютно мнозинство в Националното събрание. Държавата би искала изкупуването да стане през месеците октомври и ноември. Поради това правителството трябва да обяви условията на тръжната оферта преди края на август.
EDF трябва да остане „единна“ компания, според изпълнителния ѝ директор
От своя страна изпълнителният директор на енергийния оператор Жан-Бернар Леви, заяви, че EDF трябва да остане „единна“ компания в отговор на страховете на синдикатите, които се опасяват, че ренационализацията може да бъде прелюдия към бъдещо раздробяване. „Всички, с които дискутирах въпроса, са на мнение, че трябва да запазим EDF единна (…) в интерес на доброто функциониране на френската енергийна и електроснабдителна система. Трябва да кажем на всички французи, че нашата страна има шанса да разполага с превъзходен енергиен оператор, който се нарича EDF“, подчертава Леви и допълва, че компанията „може всичко“, споменавайки ядрената енергетика, водноелектрическите централи и производството от възобноявеми енергийни източници.
Четири въпроса относно национализацията на EDF, която има политически характер
След като министър-председателят обяви желанието на държавата да увеличи дела си в капитала на EDF на 100%, се появяват въпроси относно намеренията на изпълнителната власт. Това решение идва във време, когато енергийният оператор е на загуба, както никога досега.
Това е една от основните мерки, които обяви Елизабет Борн в речта си пред Националното събрание относно главните насоки на правителствената политика. Правителството иска да възвърне пълния си контрол върху EDF като придобие целия капитал на компанията.
В условията на остра енергийна криза темата се превърна както в незаобиколима, така и в символична. Макар че национализацията е включена в програмата на повечето политически формации от опозицията, правителството все още не е постигнало консенсус в рамките на Националното събрание около своите планове.
1.Какво е състоянието на EDF?
Никога в историята си енергийният оператор не е бил на такава загуба. От 44 млрд евро в края на 2021 г., нетният му дълг може да достигне 65 млрд евро в края на тази година, според оценките на анализатори от Сити. През миналия месец генералният секретар на Централния социален и икономически комитет на команията предупреди, че „EDF може да не успее да прескочи в следващата година“.
Приходите на EDF се сринаха, преди всичко поради предприетите от правителството спешни мерки за справяне с енергийната криза, предизвикана от инвазията на Русия в Украйна. През февруари изпълнителната власт покачи с 20%, от 100 на 120 TWh, годишната квота, предоставяна от EDF в рамките на плана ARENH, който позволява на алтернативните доставчици да купуват на по-ниска цена електроенергията, произведена в атомните централи. Тази отстъпка след това трябва да достигне до крайните потребители.
За държавата тази мярка позволява да се избегне скокът на сметките на францизуте. Но тя принуждава EDF, която вече е продала предварително продукцията си, да внася електроенергия на изключително високите пазарни цени, която след това да отстъпва на много по-ниски цени. Първите оценки са, че това ще доведе до дупка от 8 млрд евро, а пропуснатите ползи се изчисляват на 10 млрд евро.
Към това трябва да се прибави и непревиденото спиране на част от ядрените реактори поради открити проблеми с корозия в тях. През тази година производството на френските централи ще бъде върнато почти 40 години назад. EDF смята, че спадът на производството ще намали оперативния ѝ приход с над… 18 млрд евро.
2.Колко ще струва на държавата тази операция?
Френската държава притежава близо 84% от над 3,7 млрд акции на EDF. Работниците и служителите притежават 1%. Останалите 15% се държат от акционери юридически и физически лица.
При пускането им на борсата през 2005 г. цената на акциите на енергийния оператор достигна до 32 евро. Връхната ѝ гочка беше 75 евро през 2007 г., след което започна неумолимо да спада и достигна първоначалната си стойност в началото на 2010 година. В сряда, преди изявлението на Елизабет Борн, цената на акция се колебаеше около 7,4 евро.
За да придобие дела от 16%, който не се намира под контрола на държавата, правителството по-скоро изглежда ще открие процедура за обратно изкупуване на акции от миноритарните акционери, отколкото да приложи чиста национализация – дума, която впрочем не излезе от устата на Елизабет Борн – посредством приемането на закон. Размерът на операцията се оценява на 5 до 8 млрд евро.
3.Какво променя за правителството придобиването на 100% от компанията?
В речта си за общите насоки на политиката на правителството, Елизабет Борн подчерта, че държавата трябва „да има пълен контрол върху производството и разпространението на електроенергията“. „Това ще позволи на EDF да засили способността си да осъществи в най-кратки срокове амбициозните си проекти, жизнено необходими за бъдещето на нашата енергетика“, уточнява тя. Нейните министри, начело с този на икономиката, Брюно Льо Мер, изведоха на преден план въпроса за „енергийната независимост“ и „суверенитет“.
В разгара на енергийната криза, притежаването на целия капитал на EDF без съмнение ще облекчи правителството в осъществяването на целта за въвеждане на нови мерки за задържане цените на енергията, без да се накърняват интересите на миноритарните собственици. Това ще бъде допълнителен плюс за реализирането на плана, разработен от Еманюел Макрон в началото на годината за изграждането на шест нови ядрени реактори тип ERP от ново поколение, които по-късно да бъдат последвани от други осем. Задължението за това ще падне на EDF и ще струва на компанията между 50 и 60 млрд евро.
Най-вече тази национализация де факто ще позволи на правителтвото да постави отново на масата проекта за реформа на компанията, нещо като Годо на предишния мандат, замразен поради силната съпротива на синдикатите. Този план, наречен „Херкулес“, а по-късно „Велката ЕDF“, предвижда разделянето на дейностите на компанията в различни дружества, като едно от тях, което ще бъде 100% държавна собственост, ще се занимава с ядрената енергетика. Притежаването на целия капитал накрая ще развърже ръцете на правителството в преговорите му с Брюксел за прилагането на плана ARENH отнасящ се до регламентирането на цените на електроенергията произвеждана в ядрените реактори.
4.Как се приема планът на правителство?
Превръщането на EDF в 100% държавна собственост е една от малкото теми, по които изглежда, че има консенсус. То изрично присъства в програмите на Еманюел Макрон, Марин Льо Пен и Жан-Люк Меланшон. Но след речта на Елизабет Борн, то се приема по-хладно.
Така например Марин Льо Пен заяви, че държавата „няма никакъв интерес да раздробява EDF, каквито са изискванията на Европейския съюз“ и че тази операция ще донесе само „финансови загуби на французите“. Според нея, правителството трябва „да престане да разорява EDF като я задължава да продава електроенергия на ниски цени на своите конкуренти, които не са направили никакви инвестиции“ чрез плана ARENH.
От страна на републиканците, заместник генералният секретар Пиер-Анри Дюмон подчерта, че „проблемът е да се разбере дали проектът „Херкулес“ е още на масата или не. Ако да – това е едно лошо решение“.
Синдикатите наблягат на факта, че тази национализация сама по себе си няма да реши финансовите трудности на EDF. „Проблемите на EDF са преди всичко недостатъчната капитализация и ниските възнаграждения. Със самия факт на ренационализация не се укрепва структурата на собствените средства на EDF, не се решава структурният ѝ финансов проблем“, казва Александр Грия от Федерацията CFE Energies.
„Да се национализира предприятие с юридически статут на акционерно дружество е непоследователно“, декларира Себастиан Менесплие от Общата конфедерация на труда, който се опасява от „нов проект за реформа“.
*Превод Георги Саулов
