„Вместо добре премерени и насочени мерки срещу данъчните измами и срещу данъчно-задължени лица, нарушаващи данъчно-осигурителното законодателство и укриващи публични задължения, с аргументи за ограничаване на сивата икономика и повишаване на събираемостта на публичните вземания, за пореден път МФ и НАП предлагат мерки, които значително повишават административната и финансовата тежест за всички данъчно задължени лица (ДЗЛ) и които е малко вероятно да постигнат желаните резултати.“ Това се посочва в становище на АИКБ по някои от промените, предложени в проекта за държавния бюджет, представен тези дни от министър Асен Василев. Припомняме, асоциацията от години е ангажирана в последователни дейности за изсветляване на икономиката ни.
АИКБ изразява, категоричната си позиция, че предложението за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, с което се създава ал. 10 в чл. 123, според която регистрирано по ЗДДС лице е длъжно да декларира следните счетоводни данни към последния ден на предходния данъчен период:
- общата сума на налични парични средства в касите
- размер на вземания по разчети със собственици и персонал, когато надхвърлят праг от 10 000 лева,
създава прекомерна финансова и административна тежест за всички регистрирани по ЗДДС ДЗЛ и предлага тази мярка да отпадне.
Работодателската организация изтъква, че над 98% от действащите предприятия в България са микро и малки, като преобладаващата част от тях използва външно счетоводно обслужване от счетоводни предприятия или счетоводители на свободна практика, които от името на ДЗЛ изпълняват всички техни данъчно-осигурителното задължения, съобразно законодателството и водят цялата комуникация с приходните агенции. Много често разходни документи, платени в брой, се предават за счетоводна обработка със закъснение и се включват в СД по ДДС в следващи данъчни периоди (закона дава възможност данъчен кредит да бъде ползван в 12 месечен период). Същото важи и за приходни и разходни касови ордери и авансови отчети на подотчетни лица и собственици. Добавянето на подобно допълнително задължение за деклариране на налични парични средства в касите и размер на вземания по разчети със собственици и персонал ще налага ежемесечно прецизиране на касовите операции, което ще оскъпи счетоводните услуги и най-важното ще доведе до деклариране на неточни данни.
От АИКБ коментира, че очевидно подобна мярка е насочена към установяване на случай на скрито разпределение на печалбата и цели увеличение на бюджетните приходи от данъци върху дивидентите, но предупреждават, че недобросъвестните данъкоплатци е много вероятно да декларират неверни данни и така да останат извън полезрението на органите на НАП. Това ще постави под съмнение качеството на данните, които ще бъдат получени в НАП и ще ги направи трудни за анализ, като затрудни идентифицирането на ДЗЛ, подлежащи на проверка.
Припомня се още, че в резултат на кампаниите на НАП относно касовите наличности, голямата част от предприятията извършиха разпределение на неразпределени печалби и намалиха касовите наличности до действителните. Това се вижда от данните на МФ за събраните приходи от данък върху дивидентите, както и от данните на НСИ за касовите наличности в предприятията.
Предложението за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на плащанията в брой предвижда дивиденти по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане, независимо от неговата стойност, да се изплащат само по банков път. Според асоциацията подобна мярка ще създаде значителни трудности при плащането на дивиденти от предприятия, имащи десетки хиляди акционери (бивши приватизационни фондове и други). Настоящата практика – а за публичните компании и изискване на закона, е предприятието – платец на дивиденти да сключи договор за изплащането им с банка, която се ангажира да плати в брой на касата в банката дивидент на всеки акционер на компанията, включен в акционерната книга към съответната дата. Много от акционерите на тези предприятия нямат банкови сметки, а дори и да имат предприятията не разполагат с информация за номера на банковите им сметки, а и много често тези акционери притежават няколко акции от акционерния капитал на дружеството и размера на подлежащия за изплащане дивидент е възможно да е по-малък от размера на банковата такса за нареждане на банков превод за плащането. Смятаме, че подобна мярка трябва да е съпроводена с праг на същественост.
От АИКБ са сктептични и относно предложението за задължително плащане на трудови възнаграждения само по банков път. Подобна мярка не решава основния проблем за неформалната икономика в трудовите правоотношения, а именно – „заплата в плик“. Всички наши изследвания по темата показват, че най-разпространената практика е сключване на трудов договор с трудово възнаграждение по-ниско от договореното, като нетното възнаграждение по трудовия договор се превежда по банков път, а разликата до договорения размер се плаща в брой, „в плик“.
Общата позиция на АИКБ е, когато банковите плащания са задължителни по силата на закона, те трябва да бъдат безплатни или банковите такси да са символични. В противен случай това е осигуряване на допълнителни приходи и печалби на банките в България, изтъква бизнесът.
Въвеждане на изискване за изплащане на трудови възнаграждения само по банков път е идея, която е обсъждана многократно през последните години. Доколкото концептуално тази идея има своята логика и редица работодатели – средни и големи предприятия, и понастоящем изплащат трудови възнаграждения само по банков път, преди въвеждането й трябва да бъде осигурена необходимата инфраструктура на територията на цялата страна – банкомати, които редовно се обслужват и в най-малките населени места, ПОС-устройства, интернет свързаност, достъпни банкови такси за търговците и наетите лица.
От Българската стопаска камара също изразяват несъгласие по тези предложения нае финансовото министерство. Според тях буде недоумение изискването, насочено единствено към работодатели, извършващи доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, независимо от броя на наетите лица, изплащането на трудови възнаграждения да се извършват единствено по банков път. Липсват мотиви за това задължение, както по отношение на неговите цели, така и по отношение на избора на конкретната икономическа дейност.
