Припомняйки „облога Саймън–Ерлих“, колумнистът на Human Progress Гейл Пули констатира в свой анализ за блога на изданието, че нарастването на населението не води до недостиг на ресурси, а вместо това води до иновации и изобилие. От 1900 г. производството на пет метала, включени в залога, се е повишило драстично. Това подкрепя аргумента на Джулиан Саймън, че човешката изобретателност и технологичният прогрес ни позволяват да произвеждаме повече ресурси на по-ниски разходи, осигурявайки по-голямо изобилие, дори когато населението расте, изтъква Пули в своя текст…
Хана Ричи от OurWorldinData.org наскоро публикува проницателна статия за петте метала, включени в залога Саймън–Ерлих. През 1990 г. Пол Ерлих губи 10-годишния залог и трябва да напише чек на Джулиан Саймън за $576,07. През 1980 година Саймън оставя Ерлих да избере пет, предмет на залога. Плащането отразява коригирания спрямо инфлацията спад от 36 процента на средната цена на петте метала през десетилетието. Това се случва въпреки изключителното нарастване на световното население през 80-те години на миналия век от 850 милиона души (19 процента) – най-големият ръст в човешката история. И все пак, дори при този скок, цените на ресурсите спадат, затвърждавайки аргумента на Саймън, че растежът на човешкото население, съчетан с изобретателността и свободата за иновации, движи изобилието на ресурси, а не недостига.
Ричи подчертава важна тенденция: дългосрочното изобилие от тези метали се е увеличило значително.
Между 1900 г. и 2000 г. световното население е нараснало с 400 процента, от 1,6 милиарда на 8 милиарда. През същия период производството на петте метала скача: хромът се увеличи с удивителните 78 082 процента, медта с 4 062 процента, никелът с 26 918 процента, калайът с 226 процента и волфрамът с 4 829 процента. Средно производството на тези метали е нараснало с 22 823 процента.
Връзката между растежа на населението и производството на ресурси се улавя от производствената еластичност на населението. Това е съотношението на процентното изменение на производството, разделено на процентното изменение на населението. Средно всеки 1 процент увеличение на населението съответства на 57,06 процента увеличение на производството на тези пет метала.
В нашата книга „Свръхизобилие“ сравнихме времевите цени на тези пет метала за работещите от 1900 г. до 2018 г. и оттогава актуализираме данните до 2022 г.
От 1900 г. до 2022 г. световното население се е увеличило с 400 процента. През същия период изобилието на тези пет метала се е увеличило средно с 546%, което показва, че изобилието е нараснало с 36,5% по-бързо от населението.
Някои предполагат, че Саймън просто е имал късмет. Ето защо разглеждането на много по-дълъг период от време разкрива основните тенденции зад временните колебания. Тези данни подсилват прогнозата на Саймън: Колкото повече хора, толкова повече произвеждаме и толкова по-ниски са цените.
