Уязвими в продължение на дълги години от решенията на американската централна банка, новоразвиващите се страни сега изглеждат по-добре подготвени да се справят с промените в американската парична политика. Тази дълбока трансформация е задълбочено анализирана от BNP Paribas в последното ѝ проучване, цитирано от rfi.fr.
Трябва да се върнем към 2013 г., за да разберем промяната. През същата година Федералният резерв на САЩ (ФЕД) обяви намаляване на монетарната си подкрепа. В резултатът новоразвиващите се пазари изпадат в паника. Капиталът бяга, валутите се сриват, а много икономики са на ръба на криза.
Феноменът, наречен „taper tantrum“ (внезапно и рязко покачване на лихвените проценти, обикновено причинено от страха на инвеститорите, че централната банка ще започне да съкращава програмата си за изкупуване на облигации), разкрива уязвимостта на тези икономики от решенията на Федералния резерв. Оттогава новоразвиващите се страни си извлякоха поуки от този бурен период. Дванадесет години по-късно те показват много по-силна съпротива. Между март 2022 г. и юли 2023 г. ФЕД осъществи един от най-бързите цикли на повишаване на лихвените проценти в историята си, като ги покачи от 0,25% на 5,5%. Въпреки изтеглянето на 60 милиарда евро от новоразвиващите се пазари, последствията бяха много по-малко тежки, отколкото през 2013 г.
Централните банки са по-стабилни и по-добре подготвени
Разликата е в по-добрата подготвеност. Централните банки в новоразвиващите се страни, от Индия до Бразилия през Полша и Индонезия, увеличиха валутните си резерви. Тези средства служат като истински щит в случай на оттегляне на чуждестранен капитал, което прави възможно защитата на националната валута и успокояването на инвеститорите. Друг фактор за стабилност е диверсификацията на източниците на финансиране. Тези икономики са по-малко зависими от американските инвеститори, което намалява въздействието върху тях на сътресенията от Вашингтон.
Структурни промени към по-голяма автономия
Промяната е и структурна. Делът на публичния дълг на новоразвиващите се страни, държан от чуждестранни кредитори, е спаднал от 25% през 2015 г. до едва 15% днес. Този привидно скромен спад всъщност представлява стотици милиарди долари по-малко изложени на международните пазари. Освен това местните инвеститори, както държавни, така и частни, заемат все по-голямо място на развиващите се пазари на дългови инструменти. Това значително ограничава ефекта на въздействие на решенията на ФЕД. Накратко, тези икономики стават по-малко чувствителни към колебанията на американската парична политика, което е знак, че те може би вече не са толкова „развиващи се“.
