CAC 40, DAX… Еуфорията продължава да завладява фондовия пазар, който отказва да вземе под внимание препоръките на ЕЦБ. Тя от своя страна не спира с политиката на повишаване на основния лихвен процент на фона на все още твърде високата инфлация, изтъква в свой анализ колумнистът на Capital.fr* Александър Барадез от IG France…
Френският борсов индекс CAC 40 постигна исторически рекорд, независимо дали става въпрос за индекса с включени дивиденти, или за индекса без дивиденти. Италианският индекс FTSE MIB се върна към своя междинен връх от края на 2021 г., германският DAX е на няколко процента от исторически си връх… Европейските фондови пазари отбелязаха впечатляващ възход през последните месеци, докато американските им еквиваленти паднаха с 6% през февруари, преди да се възстановят едва в края на миналата седмица, но все още се търгуват доста под най-високите си стойности от 2021 г.
Знаем защо американските индекси се понижиха през февруари: покачването на лихвените проценти, резултат от продължаващата „ястребова“ реторика на много от членовете на Федералния резерв, малкият напредък по отношение на инфлацията според последните данни и всичко това съчетано с пазар на труда, който остава твърде напрегнат. Така че, ако европейските пазари устояват по-добре, това е защото ситуацията в Европа по всички тези показатели би трябвало да е по-благоприятна, нали? Отговорът обаче е не.
Базисната инфлация (без храните и енергията) в еврозоната не само не намаля, но дори значително се покачи до 5,6%… спрямо миналия месец, която от своя страна беше корегирана нагоре (5,3%). Общата инфлация също остава на нива, които все още са много високи (8,5%).
Знаем, че реалните лихви (индексирани спрямо инфлацията) са по-високи в Съединените щати, отколкото в Европа, което може отчасти да обясни по-доброто представяне на европейските пазари на акции… но не може да обясни такава голяма разлика. Американските индекси все още са много далеч от върховете си през 2021 г., докато европейските индекси възстановиха целия си спад. Също така съставът на европейските индекси, които са по-малко чувствителни към растежа на запасите (а са много чувствителни към лихвените проценти), не обяснява подобна разлика.
Може да се твърди, че Европа залага на повторното отваряне на Китай, което отчасти е вярно… но се оказва, че европейските индекси залагат на повторното отваряне на Китай повече от самите китайски фондови пазари!
Европейските капиталови индекси изглеждат почти нечувствителни към повишаването на доходността на държавните ценни книжа. За 15 дни двугодишната доходност по тях се покачи с допълнителни 0,70 процентни пункта, но това не предизвика почти никаква реакция на фондовите пазари.
И агресивната реторика от някои членове на ЕЦБ изглежда не намалява апетита за риск на европейските пазари на акции. В началото на седмицата Роберт Холцман от ЕЦБ призова институцията да повиши лихвите си с 0,50%… на всяко от следващите си 4 заседания! Така може да се прогнозира, че очакваният максимален лихвен процент може да достигне поне 5% (докато основният лихвен процент в момента е „само“ 3%).
Тaux BCE – лихвеният процент на ЕЦБ
Taux 2 ans allemand – доходност на двугодишните германски ценни книжа
Индексите на акциите почти не реагираха, същото е и с лихвените проценти на държавните дългове. И това може да е проблемът за ЕЦБ: когато пазарите не се съобразяват с нейните препоръки, това означава, че финансовите условия в Европа не са достатъчно неблагоприятни, за да позволят на инфлацията да се върне бързо на 2%.
Средносрочните инфлационни очаквания в еврозоната (за 5 години) достигнаха 2,6% през последните дни. Това може да изглежда малко с оглед на текущата инфлация, но е много за очакванията за няколко години напред и преди всичко се отклонява от зоната на 2%, набелязана от ЕЦБ. Тя няма да може още дълго време да позволява на пазарите да не вярват в намеренията ѝ да нормализира паричната политика.
*Превод Георги Саулов
