В момент, когато над Украйна тегне заплахата от руска военна инвазия, Германия предизвиква притеснения у съюзниците си. Берлин е подозиран, че се опитва да не ядосва Кремъл, за да съхрани доставките си на руски газ, пише RFI.
Докато президентът Макрон беше в Москва в понеделник вечер в опит да успокои президента Путин, канцлерът Шолц пристигна във Вашингтон, за да изрази пред стопанина на Белия дом своята лоялност. От началото на украинската криза позицията на Берлин е двусмислена и той ходи по нервите на съюзниците си. Правителството твърдо поддържа евентуалните санкции срещу Кремъл, но същевременно се стреми да си гарантира, че доставките на природен газ за Германия няма да бъдат засегнати. Тази двойнствена позиция не минава пред европейските партньори, а още по-малко – пред САЩ. Във Вашингтон Шолц се стремеше да не изразява конкретна позиция, като избягваше грижливо споменаването на съдбата на газопровода Северен поток 2, докато Джо Байдън заяви, че ще му сложи край в случай на руска агресия.
Как Русия успя да се превърне в незаобиколим фактор в снабдяването на Германия с енергийни суровини?
Ето кратък преглед на нейната зависимост. Германия, една от последните срани в Европа, която произвежда ток от въглища, внася половината от необходимия ѝ кокс от Русия, както 34% от петрола и една трета от газа. Русия е най-големият ѝ доставчик на синьо гориво, което има определящо значение в ежедневния живот на германците. Половината от домакинствата се отопляват на газ, а той е суровина, необходима и за промишлеността.
Русия се превърна в първостепенен партньор на Германия благодарение на отношения, създадени преди много години и укрепвани непрекъснато от всички правителства. Други страни поеха по същия път, но с времето решиха да диверсифицират доставките си, като например Франция. В Германия обаче говорят с гордост за „дипломацията на газопроводите“. Тръбата създава взаимна зависимост и по този начин ще се превърне в гаранция за мира. Освен това сделката е икономически изгодна, тъй като руският газ е евтин и с гарантирани цени при дългосрочни договори.
В края на 90-те години канцлерът социалдемократ Герхард Шрьодер разшири сътрудничеството като пусна нов газопровод, Северен поток 1, чиито тръби минават по морското дъно. Сега той е дублиран от Северен поток 2, чието изграждане вече приключи, но очаква зелен сигнал от регламентиращите органи, за да бъде пуснат в експлоатация.
След приключването на политическата си кариера бившият канцлер заема важни постове в руската енергийна индустрия.
От 2017 г. той е председател на съвета на директорите на голямото руско петролно дружество Роснефт, председател е на надзорния съвет на консорциума „Северен поток“, а от октомври ще бъде член на съвета на директорите на руския газов монополист Газпром. Тази номинация извежда на показ резултатите от дипломацията на газопроводите. Това се превръща в остър камък в обувката на Олаф Шолц. Досега всички експерти възхваляваха тези стабилни търговски отношения, при които всеки е задължен на другия.
Около 70% от износа на Газпром, който минава през газопроводите, е предназначен за Европа. Но от няколко седмици руснаците ограничиха доставките си до абсолютния минимум, предвиден в договорите. Германия осъзна, че отношенията основани на доверие, са нещо съвсем относително.
Може ли Германия да смени доставчика?
Тя има пълната свобода да го направи, но това не може да стане от днес за утре. Ще са необходими години, за да бъде изградена нужната инфраструктура за диверсифициране на доставките. Като например строителството на пристанища, които да могат да приемат доставките на втечнен природен газ от Катар или САЩ. Това са колосални инвестиции, за които ще са нужни поне 30 години. В същото време енергийното уравнение се усложнява за Берлин. Коалицията, която наскоро пое властта, ще трябва да успее да съвмести плановете се по опазване на околната среда със затварянето на производствените мощности, които емитират CO2 със социалните си ангажименти – трябва да се ограничи увеличаването на цените, защото германците вече плащат най-скъпата електроенергия в Европа. И разбира се не трябва да се жертва националната сигурност.
Превод Георги Саулов
