Анализът е от блога на Международния валутен фонд…
Нарастващите корпоративни печалби представляват почти половината от увеличението на инфлацията в Европа през последните две години, тъй като компаниите увеличиха цените с повече от скока на разходите за вносна енергия. Сега, когато работниците настояват за увеличение на заплатите, за да компенсират загубената покупателна способност, на компаниите може да им се наложи да приемат по-малък дял от печалбата, ако се иска инфлацията иска да остане по пътя към целта на Европейската централна банка от 2 процента през 2025 г.
Инфлацията в еврозоната достигна своя връх от 10,6 процента през октомври 2022 г., тъй като разходите за внос скочиха след инвазията на Русия в Украйна и компаниите прехвърлиха повече от това директно увеличение към разходите на потребителите. Оттогава инфлацията се понижи до 6,1 процента през май, но базисната инфлация – по-надеждна мярка за основния ценови натиск – се оказа по-устойчива. Това поддържа натиска върху ЕЦБ да добави още към последните повишения на лихвените проценти, въпреки че еврозоната изпадна в рецесия в началото на годината, а лихвите се повишиха до 22-годишен връх от 3,5 процента през юни.
Както показва Графиката на седмицата, по-високата инфлация досега отразява главно по-високите печалби и цените на вноса, като печалбите представляват 45 процента от покачванията на цените от началото на 2022 г. Това е според нашия нов анализ, който разбива инфлацията, измерена чрез дефлатора на потреблението, в разходите за труд, разходите за внос, данъците и печалбите. Разходите за внос представляват около 40 процента от инфлацията, докато разходите за труд представляват 25 процента. Данъците имат леко дефлационно въздействие.
С други думи, европейският бизнес досега е бил защитен повече от работниците от неблагоприятния шок на разходите. Печалбите (коригирани спрямо инфлацията) бяха с около 1% над нивото си преди пандемията през първото тримесечие на тази година. Междувременно компенсацията на служителите (също коригирана) беше с около 2 процента под тенденцията.
Предишни епизоди на нарастване на цените на енергията показват, че приносът на разходите за труд към инфлацията трябва да расте. Всъщност той вече се повиши през последните тримесечия. В същото време приносът на цените на вноса е намалял от пика си в средата на 2022 г.
Това изоставане в нарастването на заплатите има смисъл: заплатите реагират по-бавно на шокове от цените. Това отчасти се дължи на факта, че преговорите за заплатите се провеждат рядко. Но след като през 2022 г. заплатите им спаднаха с около 5 процента в реално изражение, сега работниците настояват за увеличението им. Ключовите въпроси са колко бързо ще растат заплатите и дали компаниите ще поемат по-високи разходи за заплати, без допълнително да увеличават цените.
Ако приемем, че номиналните заплати нарастват с темп от около 4,5 процента през следващите две години (малко под темпа на растеж, наблюдаван през първото тримесечие на 2023 г.) и производителността на труда остава като цяло непроменена през следващите няколко години, делът на печалбата на предприятията ще се върне към нивата отпреди пандемията, за да може инфлацията да достигне целта на ЕЦБ до средата на 2025 г. Нашите изчисления предполагат, че цените на суровините продължават да се понижават, както се прогнозира в Световните икономически перспективи от април.
Ако заплатите се увеличат по-значително – да речем с 5,5 процента, необходими за връщане на реалните заплати към нивото им отпреди пандемията до края на 2024 г. – делът на печалбата ще трябва да спадне до най-ниското ниво от средата на 90-те години (с изключение на някакви неочаквани увеличения на производителността), за да може инфлацията да се върне към целта.
Както беше отбелязано в неотдавнашния ни преглед на икономиката на еврозоната, макроикономическите политики трябва да останат строги, за да закотвят очакванията и да поддържат ниско търсене. Това би принудило фирмите да приемат компресиране на дела от печалбата и реалните заплати биха могли да се възстановят с премерени темпове.
