Дни преди встъпването в длъжност на Доналд Тръмп в Белия дом, хранително-вкусовият сектор на Европейския съюз запазва за момента предпазлива позиция и заплахите от увеличаването на митата все още не са се проявили в увеличаването на износа на основните продукти за Съединените щати.
„Казах на Европейския съюз, че той трябва да запълни огромния дефицит в търговския си баланс със Съединените щати чрез широкомащабни покупки на нашия петрол и газ“, написа на 20 декември Доналд Тръмп в своята платформа Truth Social. „В противен случай това е въвеждането на всеобхватни мита за всички продукти!!!“, закани се той.
Много от отраслите на хранително-вкусовата промишленост в ЕС вече се противопоставиха на заплахите на Доналд Тръмп, а представителите на производителите на вино, зехтин и млечни продукти заявиха пред EURACTIV, че не очакват първосигнална реакция от страна на новоизбрания американски президент преди официалното начало на втория му мандат.
По време на първия си мандат Доналд Тръмп наложи високи мита върху множество продукти, произведени в ЕС, като италианското сирене, испанския зехтин, френските и немски вина и коняци като елемент от дългогодишния спор за субсидиите за производителите на самолети Airbus и Boeing.
Испанските производители на черни маслини също бяха жертва на политиката „Америка на първо място“, която наложи мита от 30 до 44%, за да защити закъсалата маслинова индустрия в Калифорния. Това предизвика търговски конфликт между ЕС и Съединените щати, който все още продължава.
Не толкова бързо
Според Рафаел Пико, директор на Испанската асоциация на производителите и износителите на зехтин (Asoliva), нови мита няма да бъдат въведени веднага и това може да „отнеме време“ поради правилата на Конгреса на САЩ. „Всяко налагане на нови мита преминава процес на одобрение. През този период ще видим какво ще се реши”, добавя той.
Рафаел Пико смята още, че в случай на въвеждането на всеобщи мита от 10 до 20% върху всички видове продукти, без да се насочват срещу конкретни страни, по-високите цени ще засегнат главно американците, вторите по големина потребители на зехтин в света.
Въвеждането на мита за конкретни страни производителки или за отделни видове зехтин биха били най-лошият сценарий за сектора, тъй като биха могли да накарат потребителите да заменят зехтина с по-евтини варианти. Рафаел Пико обаче посочи, че на този етап „всичко това са само спекулации“.
Такава предпазлива позиция се възприема и от други отрасли, като винопроизводителите например. Досега многократните заплахи на Доналд Тръмп за промяната на митата не са довели до увеличаване на износа на вино за Съединените щати, преди то да е станало по-скъпо.
„Поддържането на запаси в Съединените щати струва пари и докато няма конкретна и непосредствена заплаха, ние не очакваме компаниите да предприемат специални действия“, обяснява Игнасио Санчес Рекарте, генерален секретар на Европейския комитет на винопроизводителите.
Също така италианските млекопреработватели заявиха пред EURACTIV, че продажбите в САЩ се увеличават стабилно, но без видим „анормален“ скок в търсенето през последните два месеца. „Притесненията относно увеличаването на митата обаче са реални и се надяваме, че диалогът между двата западни блока ще помогне да се избегнат митнически войни, които биха навредили на всички“, добави говорител на Asolatte.
Отрицателен баланс за американските ферми
Въпреки че агресивната търговска политика на Доналд Тръмп е насочена към защита на заетостта и индустрията от чуждестранната конкуренция, тя не винаги постига целта си. В едно изследване публикувано през миналия месец се посочва, че митата, наложени по време на първото управление на Доналд Тръмп са оказали „ограничено“ въздействие върху американската икономика.
По-конкретно, ответните мита, наложени от Европа и Китай в резултат на тази търговска война, са имали „ясно отрицателно въздействие върху заетостта“ в някои сектори на САЩ, особено в селското стопанство. Ответните мита са се отразили чувствително върху американското селско стопанство, въпреки че производителите са се възползвали от земеделските субсидии съгласно Американския закон за земеделието (American Farm Bill).
Тези субсидии не покриват напълно икономическото въздействие на чуждестранните мита и са неравномерно разпределени между фермерите в различните райони на САЩ.