В историята са се появявали златни векове, когато обществата са прегръщали откритостта, любопитството и иновациите. Изданието Human Progress представя с кратко ревю книгата „Върхът на човека“ на Йохан Норберг, в която той изследва как цивилизациите от Династията Сун в Китай до Нидерландската република са се издигали чрез търговия, интелектуална свобода и културен обмен – само за да упаднат, когато страхът и контролът са заменили динамиката. Той предупреждава, че настоящият ни просперитет не зависи от външни заплахи, а от това дали избираме да поддържаме или да се откажем от откритостта, която я е направила възможна...
„Всеки акт на голяма технологична иновация… е акт на бунт не само срещу общоприетите мъдрости, но и срещу съществуващите практики и лични интереси“, казва икономическият историк Джоел Мокир. Той би могъл да каже същото и за артистичните, бизнес, научните, интелектуалните и други форми на иновации.
Много актуалната нова книга на шведския учен Йохан Норберг – „Върхът на човека: Какво можем да научим от възхода и падението на Златните векове“ – разглежда исторически епизоди, в които подобни актове на бунт са довели до изключителни цивилизации. Той подчертава това, което нарича „златни векове“ или исторически върхове на човечеството, вариращи от древна Атина и Китай по време на династията Сун (960-1279 г. сл. Хр.) до Нидерландската република от 16-ти и 17-ти век и сегашната англосфера.
Какво се квалифицира като златен век? Според Норберг, обществата, които са отворени, особено към търговия, хора и интелектуален обмен, създават тези забележителни периоди. Те се характеризират с оптимизъм, икономически растеж и постижения в множество области, които ги отличават от други съвременни общества.
Цивилизациите, които са създали златни векове, са имитирали и са внедрявали иновации. Древен Рим е присвоил и адаптирал гръцката архитектура и философия, но е бил и относително приобщаващ към имигранти и външни хора: да бъдеш римлянин е било политическа идентичност, а не етническа. Абасидският халифат, който е възникнал преди повече от хиляда години, е бил най-проспериращото място в света. Той е разположил столицата си, Багдад, в „центъра на вселената“ и оттам е насърчавал интелектуалната толерантност, знанието и свободната търговия, за да доведе до разцвет на науката, знанието и изкуствата, върху които са се изградили следващите цивилизации.
Китай по време на династията Сун е бил особено впечатляващ. „Никоя класическа цивилизация не се е доближавала толкова много до отприщване на индустриална революция и създаване на съвременния свят, колкото Китай от времето на Сун“, пише Норберг.
Но този епизод, както и други в миналото, не е продължил дълго: „Всички тези златни векове са преживели момент на смърт за Сократ“, отбелязва Норберг, „когато са се влошили в предишния си ангажимент за открит интелектуален обмен и са изоставили любопитството си в полза на контрола.“
Статуквото винаги е заплашително: „Елитите, които са се възползвали достатъчно от иновациите, които са ги издигнали, искат да изритат стълбата зад себе си“, докато „групите, застрашени от промяната, се опитват да вкаменят културата в ортодоксалност“. Ренесансова Италия, например, е приключила, когато протестанти и католици от Контрареформацията са се сблъскали и са се съюзили със съответните си държави, като по този начин са улеснили репресиите.
Днес живеем в златен век, който води началото си от Англия от 17-ти век, която от своя страна е черпила от златния век на Нидерландската република. Именно в Англия през 18-ти век започва Индустриалната революция, която води до експлозия на богатство и бягство от масовата бедност в голяма част от Западна Европа и нейните разклонения като Съединените щати.
Именно Съединените щати от миналия век насам служат като гръбнак на международна система, основана на откритост и принципите, довели до успеха на англосферата. Като такава, по-голямата част от света участва в настоящия златен век, век на безпрецедентни глобални подобрения в доходите и благосъстоянието.
Доналд Тръмп казва, че иска да въведе златен век и се обръща към предполагаемо по-добро минало в Съединените щати. За да постигне целта си, той твърди, че Съединените щати не се нуждаят от други страни и че протекционизмът, който налага на света, е необходим.
Тръмп не е научил уроците от книгата на Норберг. Един от най-важните е, че факторите, които определят продължаването на златния век, не са външни, като например пандемия или предполагаем сблъсък на цивилизации. По-скоро, казва Норберг, критичният фактор е как всяка цивилизация се справя със собствените си вътрешни сблъсъци и решението да остане или не на исторически връх.
