<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>газпром Архиви - Икономически живот</title>
	<atom:link href="https://ikj.bg/tag/%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://ikj.bg/tag/газпром/</link>
	<description>Анализи, коментари, новини</description>
	<lastBuildDate>Sat, 27 Aug 2022 17:54:36 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=6.9.11</generator>

<image>
	<url>https://ikj.bg/wp-content/uploads/2019/07/cropped-иж-512х512-32x32.png</url>
	<title>газпром Архиви - Икономически живот</title>
	<link>https://ikj.bg/tag/газпром/</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>България е получила над 52% повече руски газ през първото тримесечие</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/balgaria-e-poluchila-nad-52-poveche-ruski-gaz-prez-parvoto-trimesechie/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 02 Apr 2021 13:21:27 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[газпром]]></category>
		<category><![CDATA[природен газ]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=25230</guid>

					<description><![CDATA[<p>&#8222;Газпром&#8220; e изнесла 52,7 милиарда кубически метра природен газ за първите три месеца на 2021 година, което е увеличение с 30,7% в сравнение със същия период на миналата година, съобщават Ройтерс и БНР. От компанията са информирали, че търсенето на природен газ в Европа през март е било сравнимо с това през зимните месеци. Данните [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/balgaria-e-poluchila-nad-52-poveche-ruski-gaz-prez-parvoto-trimesechie/">България е получила над 52% повече руски газ през първото тримесечие</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>&#8222;Газпром&#8220; e изнесла 52,7 милиарда кубически метра природен газ за първите три месеца на 2021 година, което е увеличение с 30,7% в сравнение със същия период на миналата година, съобщават Ройтерс и БНР.</p>



<p>От компанията са информирали, че търсенето на природен газ в Европа през март е било сравнимо с това през зимните месеци.</p>



<p>Данните сочат, че доставките на руски газ за България са се повишили през посочения период с 52,4%, за Турция с цели 106,6%, за Германия &#8211; с 33,3%, за Полша &#8211; с 18,5%, за Сърбия &#8211; със 71,3%, в посока Финландия &#8211; с 67,3%, за Румъния &#8211; с 90,4% и за Гърция &#8211; с 23,4%.</p>



<p>В същото време добивите на природен газ от страна на &#8222;Газпром&#8220; са се увеличи през първото тримесечие с 10,5% спрямо същия период година по-рано, достигайки 136,2 милиарда кубически метра.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/balgaria-e-poluchila-nad-52-poveche-ruski-gaz-prez-parvoto-trimesechie/">България е получила над 52% повече руски газ през първото тримесечие</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>&#8222;Северен поток 2&#8220; готов на 95%, втори кораб започва полагането на тръби</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/severen-potok-2-gotov-na-95-vtori-korab-zapochva-polaganeto-na-trabi/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 01 Apr 2021 11:31:02 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[газпром]]></category>
		<category><![CDATA[природен газ]]></category>
		<category><![CDATA[северен поток 2]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=25208</guid>

					<description><![CDATA[<p>&#8222;Северен поток 2&#8220; е готов на 95%, съобщава компанията-оператор на проекта Nord Stream 2 AG, цитирана от ТАСС. Към 31 март са положени 2339 км, остават 121, се уточнява в съобщението. Става ясно, че към кораба, който в момента полага тръбите „Фортуна“, се присъединява и втори специализиран съд – „Академик Черски“, който от 31 март [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/severen-potok-2-gotov-na-95-vtori-korab-zapochva-polaganeto-na-trabi/">&#8222;Северен поток 2&#8220; готов на 95%, втори кораб започва полагането на тръби</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>&#8222;Северен поток 2&#8220; е готов на 95%, съобщава компанията-оператор на проекта Nord Stream 2 AG, цитирана от ТАСС.</p>



<p>Към 31 март са положени 2339 км, остават 121, се уточнява в съобщението.</p>



<p>Става ясно, че към кораба, който в момента полага тръбите „Фортуна“, се присъединява и втори специализиран съд – „Академик Черски“, който от 31 март вече е започнал полагането на тръби.</p>



<p>„Фортуна“ през декември 2020 година е построила 2,6 км от тръбопровода във водите на германската икономическа зона, а сега работи в териториалните води на Дания.</p>



<p>Междувременно стана ясно, че тръбопроводът в Германия Eugal, който трябва да приема газа от „Северен поток 2“ е достигнал пълна експлоатационна мощност. </p>



<p>Първата му линия работи от 1 януари, като временно транспортира газ от първия руско-германски газопровод „Северен поток“. Втората линия е въведена в експлоатация днес, като по този начин Eugal достига пълен обем на транспортна мощност от 55 млрд. куб/м газ годишно.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/severen-potok-2-gotov-na-95-vtori-korab-zapochva-polaganeto-na-trabi/">&#8222;Северен поток 2&#8220; готов на 95%, втори кораб започва полагането на тръби</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Тази година завършваме &#8222;Северен поток 2&#8220;, гарантира &#8222;Газпром&#8220;</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/tazi-godina-zavarshvame-severen-potok-2-garantira-gazprom/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 26 Mar 2021 12:23:58 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[газпром]]></category>
		<category><![CDATA[природен газ]]></category>
		<category><![CDATA[северен поток 2]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=25081</guid>

					<description><![CDATA[<p>Строителството на газопровода „Северен поток 2“ ще бъде завършено със сигурност през настоящата година. Това е заявил, цитиран от ТАСС, Виктор Зубков, председател на на Съвета на директорите на „Газпром“. По думите му, дейностите са завършени на 90-92 процента и остава съвсем малко работа, като в момента се строи активно. Зубков е убеден, че обемите, [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/tazi-godina-zavarshvame-severen-potok-2-garantira-gazprom/">Тази година завършваме &#8222;Северен поток 2&#8220;, гарантира &#8222;Газпром&#8220;</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Строителството на газопровода „Северен поток 2“ ще бъде завършено със сигурност през настоящата година. Това е заявил, цитиран от ТАСС, Виктор Зубков, председател на на Съвета на директорите на „Газпром“.</p>



<p>По думите му, дейностите са завършени на 90-92 процента и остава съвсем малко работа, като в момента се строи активно.</p>



<p>Зубков е убеден, че обемите, които са определени в договора за транзит на природен газ с Украйна ще бъдат изпълнявани. От думите му става ясно, че не се планира преразглеждане на договорите с Киев.</p>



<p>Припомняме, сред основните притеснения на САЩ и редица страни от ЕС е и това, че чрез „Турски поток“ и „Северен поток 2“ Русия ще заобиколи Украйна като транзитна територия.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/tazi-godina-zavarshvame-severen-potok-2-garantira-gazprom/">Тази година завършваме &#8222;Северен поток 2&#8220;, гарантира &#8222;Газпром&#8220;</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Прогнозират германски компромис пред САЩ с цел довършване на &#8222;Северен поток 2&#8220;</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/prognozirat-germanski-kompromis-pred-sasht-s-tsel-dovarshvane-na-severen-potok-2/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 24 Mar 2021 08:22:54 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[антъни блинкен]]></category>
		<category><![CDATA[втечнен газ]]></category>
		<category><![CDATA[газпром]]></category>
		<category><![CDATA[природен газ]]></category>
		<category><![CDATA[северен поток 2]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=24994</guid>

					<description><![CDATA[<p>Възможно е Германия да потърси някакъв компромис и да направи отстъпки пред САЩ, за да успее да реализира проекта „Северен поток 2“. Защото спирането му ще означава освен сериозни финансови, но и огромни репутационни загуби за Берлин. Това коментира пред „Новости“ експертът от Центъра за германски изследвания към Институт Европа РАН Александър Камкин. Според него [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/prognozirat-germanski-kompromis-pred-sasht-s-tsel-dovarshvane-na-severen-potok-2/">Прогнозират германски компромис пред САЩ с цел довършване на &#8222;Северен поток 2&#8220;</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Възможно е Германия да потърси някакъв компромис и да направи отстъпки пред САЩ, за да успее да реализира проекта „Северен поток 2“. Защото спирането му ще означава освен сериозни финансови, но и огромни репутационни загуби за Берлин. Това коментира пред „Новости“ експертът от Центъра за германски изследвания към Институт Европа РАН Александър Камкин.</p>



<p>Според него е възможно като част от компромисите Германия да финансира строителството на терминал за внос в Европа на втечнен газ от САЩ.</p>



<p>Камкин е убеден, че САЩ няма да намалят санкционния си натиск, като спирането на „Северен поток 2“ се явява крайъгълен камък на външната политика на президента Байдън.</p>



<p>Повод за коментара му е заявеното от американския държавен секретар Антъни Блинкен по време на срещу с германския външен министър Хайко Маас, че САЩ продължават да имат възражения към проекта.</p>



<p>Блинкен е подчертал ангажираността на САЩ да работят заедно със своите съюзници и партньори за противодействие на опитите на Русия да подкопае колективната сигурност, като в тази връзка САЩ са твърдо срещу „Северен поток 2“.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/prognozirat-germanski-kompromis-pred-sasht-s-tsel-dovarshvane-na-severen-potok-2/">Прогнозират германски компромис пред САЩ с цел довършване на &#8222;Северен поток 2&#8220;</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>С над 50% &#8222;Газпром&#8220; е увеличил доставките на газ за България</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/s-nad-50-gazprom-e-uvelichil-dostavkite-na-gaz-za-balgaria/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 15 Mar 2021 10:54:45 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[газ]]></category>
		<category><![CDATA[газпром]]></category>
		<category><![CDATA[природен газ]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=24812</guid>

					<description><![CDATA[<p>От началото на годината до 15 март „Газпром“ е увеличил добива на природен газ с 8,4% (8,7 млрд. куб. м.) до 112,4 млрд. куб метра. Данните са спрямо същия период за 2020 година. Компанията е увеличила и износа с цели 28,3% (9,5 млрд. куб. метра“ достигайки количеството 42,9 млрд. куб. м. Газ, съобщава ТАСС. Увеличените [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/s-nad-50-gazprom-e-uvelichil-dostavkite-na-gaz-za-balgaria/">С над 50% &#8222;Газпром&#8220; е увеличил доставките на газ за България</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>От началото на годината до 15 март „Газпром“ е увеличил добива на природен газ с 8,4% (8,7 млрд. куб. м.) до 112,4 млрд. куб метра. Данните са спрямо същия период за 2020 година.</p>



<p>Компанията е увеличила и износа с цели 28,3% (9,5 млрд. куб. метра“ достигайки количеството 42,9 млрд. куб. м. Газ, съобщава ТАСС.</p>



<p>Увеличените доставки за България са 52,1%, но към Турция примерно са отишли 80,5% повече природен газ, за Румъния 77,7%, Финландия 74,2%, Германия 28,7 на сто, Сърбия 61,5%.</p>



<p>От „Газпром“ съобщават още, че заради прогнозите за хладно време се запазва високо търсенето на природен газ и в началото на календарната пролет. Доставките за Турция в периода 1-15 март са скочили над 11 пъти спрямо миналата година. За същия период към Китай са подадени 3,2 пъти повече от суровината.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/s-nad-50-gazprom-e-uvelichil-dostavkite-na-gaz-za-balgaria/">С над 50% &#8222;Газпром&#8220; е увеличил доставките на газ за България</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>За газовата карта на Европа – без политически емоции</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/za-gazovata-karta-na-evropa-bez-politicheski-emotsii/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Спас Стамболски]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 01 Mar 2021 09:22:48 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Без категория]]></category>
		<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[газопровод]]></category>
		<category><![CDATA[газпром]]></category>
		<category><![CDATA[природен газ]]></category>
		<category><![CDATA[северен поток]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=24542</guid>

					<description><![CDATA[<p>Геополитическият газов гамбит отново напомни за себе си, след като Германия и Русия решиха да възобновят работата по проекта Северен поток 2 в края на миналата година. Проектът, който трябва да доставя по 55 млрд. куб м. природен газ годишно от Русия директно до Германия е обект както на санкции от САЩ, така и на [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/za-gazovata-karta-na-evropa-bez-politicheski-emotsii/">За газовата карта на Европа – без политически емоции</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Геополитическият газов гамбит отново напомни за себе си, след като Германия и Русия решиха да възобновят работата по проекта Северен поток 2 в края на миналата година. Проектът, който трябва да доставя по 55 млрд. куб м. природен газ годишно от Русия директно до Германия е обект както на санкции от САЩ, така и на критики от други важни за Германия партньори като Полша и Украйна, при спорна целесъобразност.</p>



<p>Газопроводът има за цел да осигури енергийния преход в Германия, където в средносрочен план се очаква да затворят ядрените и повечето въглищни централи, както и да осигури на Русия алтернативно трасе, заобикалящо Украйна.</p>



<p><strong>Как се стигна до тук</strong></p>



<p>Важно е да отбележим, че едва ли в България и Европа щеше да има такъв изострен и конфликтен  интерес към газовата тема днес, ако не беше онази студена зима през 2009 г. Тогава след търговски спор между Украйна и Русия синьото гориво за голяма част от континента, включително и у нас, прекъсна за тринадесет дни от 7 до 20 януари.</p>



<p>Газовата война между двете страни се разпалва през още 2005 г., когато Русия решава да увеличи повече от три пъти цената на природния газ за Украйна &#8211; от 50 долара на пазарните 160 долара. Аргументът на президента Путин е, че в Киев плащат по-ниска цена за природния газ от самите руснаци. Към този момент по данни на ОИСР около 80% от доставките на Газпром за континента минават през Украйна</p>



<p>Този спор също ескалира до спиране на доставките в началото на 2006 г., като тогава обаче страната ни почти не е засегната.</p>



<p>На този фон в ЕС започва да се говори все повече за енергийна диверсификация както на източниците, така и на трасетата. По отношение на промяна на трасетата Германия, която е основен консуматор на синьо гориво в ЕС и Русия решават да ускорят темповете по изграждането на Северен поток 1, който е във фаза на планиране от 1997 г. Така през 2012 двете му тръби са въведени в експлоатация и по тях текат 55 млрд. куб. м. природен газ.</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="aligncenter size-large is-resized"><img fetchpriority="high" decoding="async" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/03/ns-1024x631.jpg" alt="" class="wp-image-24561" width="750" height="462" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/03/ns-1024x631.jpg 1024w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/03/ns-300x185.jpg 300w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/03/ns-768x473.jpg 768w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/03/ns-370x228.jpg 370w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/03/ns.jpg 1100w" sizes="(max-width: 750px) 100vw, 750px" /></figure></div>



<p>Директен газопровод между ЕС и Русия е планираният газопровод Южен Поток, чийто проучвателни дейности започват през 2007 г. Проектът предвижда доставка на 63 млрд. куб. м. газ от Русия директно до България &#8211; за Турция, Сърбия, Гърция, Македония, Италия, и т.н. Южен поток така и не се реализира, като проектът бива преформатиран на Турски поток, който е с двойно по-малък капацитет 31,5. В началото на миналата година този газопроводът заработи, като остави празни тръбите по трансбалканския газопровод, преминаващ през Украйна.</p>



<p>Тези процеси не остават незабелязани от САЩ, които след проруската инвазия от 2013 г. в Украйна смятат, че заобикалянето на Киев в газовия транзит е в разрез с геополитическите им интереси. Както предишният президент Доналд Тръмп, така и настоящият Байдън налагат санкции на участници в проекта.</p>



<p>В опит за излизане от ситуацията германският вицеканцлер и министър на финансите Олаф Шулц заяви по-рано този месец, че Германия е в процес на разговори с американските си партньори относно СП2. На 28 февруари обаче от Държавния департамент отрекоха, че водят разговори за бъдещето на газопровода.</p>



<p>Общо заявление срещу проекта направиха и външните министри на Полша и Унгария, като Варшава дори глоби Газпром със 7.6 млрд. долара за това, че проектът се строи без тяхно съгласие.<strong></strong></p>



<p><strong>Целесъобразност на санкциите</strong></p>



<p>Факт е че, Русия извърши акт на агресия спрямо Украйна с анексирането на Крим и подкрепата за проруските сепаратисти в Източна Украйна. Западът, в това число и България, правилно посочи, че това е нарушение на международното право и застана зад Киев. В тази връзка бяха наложени редица търговски санкции на Москва, замразяване на активи и ограничения в пътуването на високопоставени политици.</p>



<p>Тук идва и особеният момент със санкциите за Северен поток 2. Основно политическа, а не търговска е логиката за тях (разбира се не трябва да се пренебрегват и намеренията на САЩ да доставя втечнен природен газ за ЕС &#8211; бел. ред). Предвид написаното по-горе, ясно е, че най-големият потребител и най-големият производител на газ в Европа е редно да търсят директни газови връзки помежду си. Същото стана и с Турски поток, който в началото също беше &#8222;предвиден&#8220; за тежки санкции, но към момента проектът е завършен и в експлоатация. Все пак Турция е следващият най голям потребител на руски газ в Европа.</p>



<p>Аргументите, че с тези нови тръби се намалява значимостта на Украйна като транспортьор на газ и по този начин се нарушават стратегическите й интереси са привидно правилни. Първото е, че Русия нападна Украйна, докато все още огромната част от транзита за Европа преминаваше през нея. Т.е. по-скоро именно силната позиция Украйна на транзитния пазар и възможността да спира транзита се явяват като заплаха за националната й сигурност.</p>



<p>Втората е, че с новите тръби става ясно, че вече Киев и Москва нямат да имат оправдания за недоставени количества към Европа. И третата е чисто пазарна и показва, че ако в даден момент Украйна предложи по-добри пазарни условия за транзит на руски газ в сравнение с двата нови проекта на север и юг, Газпром няма да може лесно да им обърне гръб.</p>



<p>Човек не знае какво печели, когато губи, казва една поговорка. Такъв е и случаят сега, защото когато в началото на 2020 г. заработи Турски поток и газът през Трансбалканския газопровод спря, се отвори нов коридор за газови доставки в посока Украйна. Така се осигури и възможност за диверсификация както на трасетата, така и на източниците на газ за Киев.</p>



<p>В <a href="https://www.atlanticcouncil.org/blogs/ukrainealert/time-for-europe-to-rethink-the-trans-balkan-pipeline/" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>своя публикация базираният</u></a> във Вашингтон Атлантически съвет посочва, че &#8222;<em>Реверсивните газови потоци от и към Украйна подчертават значимостта на двупосочния транзит изток-запад</em>&#8222;. Статията е подписана от главния изпълнителен директор на новосъздадения независим газопреносен оператор на Украйна Сергей Макагон.</p>



<p>В нея той допълва, че Украйна е готова да се включи в използването на Трансбалканския газопровод включително и със своята газопреносна система, за да осигури диверсификация на маршрутите и декарбонизация на икономиката, заради по-ниските CO2 нива, отделяни при горенето на природен газ.</p>



<p>Всички това идва да покаже, че ситуацията на газовата карта не трябва да се възприема по логиката от 80-е години на миналия век, защото повечето тръби означават повече конкуренция и печалби за всяка една страна потребител и транзитьор на синьо гориво.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/za-gazovata-karta-na-evropa-bez-politicheski-emotsii/">За газовата карта на Европа – без политически емоции</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>&#8222;Северен поток 2&#8220; може да тръгне през септември</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/severen-potok-2-mozhe-da-tragne-prez-septemvri/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 23 Feb 2021 13:00:24 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[газопровод]]></category>
		<category><![CDATA[газпром]]></category>
		<category><![CDATA[природен газ]]></category>
		<category><![CDATA[северен поток 2]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=24420</guid>

					<description><![CDATA[<p>„Северен поток 2“ ще бъде пуснат в експлоатация не по-рано от месец септември. Това заявява, цитиран от „Новости“, Игор Юшков, експерт във Фонда за национална енергетична сигурност на Русия. Коментарът му е по повод твърдения на украински източници, че проектът ще бъде завършен за 12 юни, когато се празнува Денят на Русия. Юшков изтъква, че [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/severen-potok-2-mozhe-da-tragne-prez-septemvri/">&#8222;Северен поток 2&#8220; може да тръгне през септември</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>„Северен поток 2“ ще бъде пуснат в експлоатация не по-рано от месец септември. Това заявява, цитиран от „Новости“, Игор Юшков, експерт във Фонда за национална енергетична сигурност на Русия. Коментарът му е по повод твърдения на украински източници, че проектът ще бъде завършен за 12 юни, когато се празнува Денят на Русия.</p>



<p>Юшков изтъква, че Северен поток 2 трябва да мине през четири етапа преди да бъде пуснат. Първо, трябва да завърши полагането на тръби в германски териториални води. Второ – да се дострои газопроводът в датския участък. Третият етап включва проверка на компресията, пускане по тръбите на буферен газ, изпитания на различните режими на работа на съоръжението. Едва в четвъртия стадий ще бъде комерсиалното пускане на газопровода, което ще стане не по-рано от септември, подчертава Юшков.</p>



<p>Този коментар идва на фона на засилващ се натиск от страна на САЩ срещу компаниите, участващи в строежа на „Северен поток 2“. Тези дни Полша и Украйна призоваха президента Байдън да използва всички средства, за да спре строежа на газопровода. САЩ твърдят, че той е политически инструмент на Русия и предлагат като най-доброто решение за Европа &#8211; американския втечнен газ. В същото време Москва изтъква, че газопроводът е проект, който е изцяло на икономическа основа.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/severen-potok-2-mozhe-da-tragne-prez-septemvri/">&#8222;Северен поток 2&#8220; може да тръгне през септември</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Спирането на Северен поток 2 е въпрос на живот и смърт, обяви Украйна</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/spiraneto-na-severen-potok-2-e-vapros-na-zhivot-i-smart-obyavi-ukrayna/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 18 Feb 2021 09:09:33 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[газпром]]></category>
		<category><![CDATA[природен газ]]></category>
		<category><![CDATA[северен поток 2]]></category>
		<category><![CDATA[украйна]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=24307</guid>

					<description><![CDATA[<p>За Киев въпрос на живот и смърт е недопускането да бъде завършен Северен поток 2 и пуснат в експлоатация. Това заявява, цитиран от ТАСС, шефът на „Нафтогаз Украйна“Андрей Коболев. Във Фейсбук той е написал, че Украйна е важен транзитьор на газ за Германия, Италия и Франция, газопреносната система на страната е част от отбранителната система [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/spiraneto-na-severen-potok-2-e-vapros-na-zhivot-i-smart-obyavi-ukrayna/">Спирането на Северен поток 2 е въпрос на живот и смърт, обяви Украйна</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>За Киев въпрос на живот и смърт е недопускането да бъде завършен Северен поток 2 и пуснат в експлоатация. Това заявява, цитиран от ТАСС, шефът на „Нафтогаз Украйна“Андрей Коболев.</p>



<p>Във Фейсбук той е написал, че Украйна е важен транзитьор на газ за Германия, Италия и Франция, газопреносната система на страната е част от отбранителната система на Украйна.</p>



<p>По думите му, ако Русия постигне физическа възможност напълно да пренасочи газовите потоци извън Украйна, то газопреносната система на страната ще се превърне просто в мрежа от газопроводи.</p>



<p>ТАСС припомнят коментар на президента Путин, според когото атаките срещу Северен поток 2 са опити Русия да бъде принудена да плати за геополитическия проект на Запада в Украйна.</p>



<p>Миналата седмица от Газпром заявиха, че най-вероятно Северен поток 2 ще бъде пуснат още тази година. Специалният кораб „Фортуна“ в момента полага тръби в датски териториални води, като там и в германски води остават около 140 километра до приключване на дейностите.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/spiraneto-na-severen-potok-2-e-vapros-na-zhivot-i-smart-obyavi-ukrayna/">Спирането на Северен поток 2 е въпрос на живот и смърт, обяви Украйна</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>&#8222;Северен поток 2&#8220; може да тръгне още тази година</title>
		<link>https://ikj.bg/novini/severen-potok-2-mozhe-da-tragne-oshte-tazi-godina/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Икономически Живот]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 11 Feb 2021 13:11:45 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[газпром]]></category>
		<category><![CDATA[природен газ]]></category>
		<category><![CDATA[северен поток 2]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=24164</guid>

					<description><![CDATA[<p>Експлоатацията на газопровода „Северен поток 2“ може да започне още тази година. Това е заявил представителят на &#8222;Газпром&#8220; Владимир Вавилов, който е направил презентация по време на икономически форум в Русия. В момента се полагат тръбите в участъка на газопровода в териториалните води на Дания, като се очаква работата да приключи през месец април. От [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/severen-potok-2-mozhe-da-tragne-oshte-tazi-godina/">&#8222;Северен поток 2&#8220; може да тръгне още тази година</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p>Експлоатацията на газопровода „Северен поток 2“ може да започне още тази година. Това е заявил представителят на &#8222;Газпром&#8220; Владимир Вавилов, който е направил презентация по време на икономически форум в Русия.</p>



<p>В момента се полагат тръбите в участъка на газопровода в териториалните води на Дания, като се очаква работата да приключи през месец април.</p>



<p>От общата дължина на газопровода, която е 2460 км. вече са положени над 2300 км. Остават 120 км. в датски води и малко над 28 км. във водите на Германия.</p>



<p>Последните месеци работата по проекта беше спирана, заради санкциите, които САЩ наложи на компаниите, участващи в „Северен поток 2“. От Газпром дори не изключиха замразяване или спиране на проекта.</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/novini/severen-potok-2-mozhe-da-tragne-oshte-tazi-godina/">&#8222;Северен поток 2&#8220; може да тръгне още тази година</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Азерският „нефтен мехлем” върху „газовата рана” на Русия</title>
		<link>https://ikj.bg/glasove-mneniya/azerskiat-neften-mehlem-varhu-gazovata-rana-na-rusia/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[доц. д-р Теодор Дечев]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 01 Feb 2021 15:17:31 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Гласове и мнения]]></category>
		<category><![CDATA[Позиция 2]]></category>
		<category><![CDATA[азербайджан]]></category>
		<category><![CDATA[газпром]]></category>
		<category><![CDATA[нефт]]></category>
		<category><![CDATA[природен газ]]></category>
		<category><![CDATA[роснефт]]></category>
		<category><![CDATA[русия]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://ikj.bg/?p=23882</guid>

					<description><![CDATA[<p>Представяме седмата, последна, част от монографията на доц. д-р Теодор Дечев под общото заглавие „Азербайджан и Туркменистан на газовата шахматна дъска“ В тази монография е разгледан процесът на динамични геополитически и геоикономически промени в Закавказието и в Средна Азия в контекста на диверсификацията на експортните пазари на енергоносители на Азербайджан и Туркменистан. Разгледана е ролята [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/azerskiat-neften-mehlem-varhu-gazovata-rana-na-rusia/">Азерският „нефтен мехлем” върху „газовата рана” на Русия</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p><em><strong>Представяме седмата, последна, част от монографията на доц. д-р Теодор Дечев</strong></em> <em><strong>под общото заглавие „Азербайджан и Туркменистан на газовата шахматна дъска“</strong></em></p>



<p><em>В тази монография е разгледан процесът на динамични геополитически и геоикономически промени в Закавказието и в Средна Азия в контекста на диверсификацията на експортните пазари на енергоносители на Азербайджан и Туркменистан. Разгледана е ролята на завършването на газопроводите </em><em>TANAP </em><em>и </em><em>TAP</em><em>, с което Южният газов коридор стига от находището „Шах Дениз ІІ” до италианското пристанище Бриндизи. Разгледано е финансирането на изграждането на </em><em>TANAP</em><em>, както и политическата и икономическата помощ от страна на ЕС и на САЩ за него.</em></p>



<p><em>Идентифицирани са интересите на участниците на „газовата шахматна дъска” в контекста на изграждането на Южния газов коридор и на перспективата да се изгради ТрансКаспийски газопровод, който да го свърже с находищата на Туркменистан. Анализиран е провалът на търговската политика на Руската Федерация в търговията с природен газ с Туркменистан в периода 2009 – 2019 година и новата роля на Китай като потребител на въглеводороди от находищата в страните от Средна Азия.</em></p>



<p><em>Посочен е миротворческият ефект от построяването на газопровода Тукменистан – Узбекистан – Казахстан – Китай и от строежа на газопровода </em><em>TAPI </em><em>(Туркменистан – Афганистан – Пакистан – Индия). Подробно е разгледан въпросът за съществуващите рискове и възможните заплахи по цялото трасе на Южния газов коридор (от Азербайджан до Италия) в контекста на възможността да бъде свързан с находищата на природен газ в Туркменистан.</em></p>



<p><em>Този анализ е тясно свързан с историята на „Туркменския гамбит” – противопоставянето на Русия срещу преките доставки на туркменски газ в Европа, както и на борбата на Русия и Иран срещу построяването на ТрансКаспийския газопровод. Откроена е ролята на ЕС в насърчаването на строежа на ТрансКаспийския газопровод и новата му политика в страните от Средна Азия. Анализирана е синергията между стратегическия интерес на ЕС от строителството на ТрансКаспийския газопровод и търговския интерес на Китай от участие в строителството му.</em></p>



<p><em>Специално място е отделено на рисковете и заплахите, произтичащи от неприключилия конфликт между Армения и Азербайджан. Анализирани са и превантивните мерки, взети от азербайджанското правителство за смекчаване на евентуалната свръхреакция на Русия от загубата на монопола на газовите доставки в Югоизточна Европа. Очертани са дипломатическите и икономически маневри на Азербайджан, като специално внимание е отделено на сътрудничеството между азербайджанската държавна нефтена компания SOCAR и държавната руска компания ОАО „НК Роснефт”.</em></p>



<p><strong>Продължение на &#8222;<a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/realni-i-po-malko-realni-riskove-ot-sabotazh-na-yuzhnia-gazov-koridor/" target="_blank" rel="noreferrer noopener"><u>Реални и по-малко реални рискове от &#8222;саботаж&#8220; на Южния газов коридор</u></a>&#8222;</strong></p>



<p>Вече на два пъти стана дума за огромния дипломатически успех на Азербайджан – неутрализирането на опасността, Русия и / или ОДКБ да се притече на помощ на Армения по време на 44 дневната Втора Карабахска война. Обективно погледнато, в крайна сметка Русия помогна на Армения, но това беше в самия край на военните действия, когато авангардът на азербайджанските войски се озова на крачка от столицата на бившата НКАО – Степанакерт (Ханкенди).</p>



<p>Но руската помощ беше точно дозирана. Намесата на президента Путин спаси от разгром полуобкръжените арменски войски в Нагорни Карабах, но даде пълно удовлетворение на Азербайджан по отношение на седемте окупирани от Армения района на Азербайджан, както и по отношение на историческата столица на Карабахското ханство – Шуша.</p>



<p>Едва ли има някой, който да се съмнява, че с тези си действия, Владимир Путин наказа, неприятния му министър-председател на Армения – Никол Пашинян. Досегашният анализ обаче показва, че Путин би могъл да има сериозни претенции и към Азербайджан, ако внимателно се претегли политиката на Баку по въпроса за доставките на природен газ в Югоизточна и Южна Европа.</p>



<p>Тук е мястото да се кажат няколко думи, без претенции за изчерпателност, за действията на азербайджанската дипломация, в това число и на държавното ръководство на страната на най-високо равнище, за превенция на евентуална колизия с Русия.</p>



<p><strong>Тезата на автора е, че азербайджанците предприеха комплекс от мерки, насочени в три посоки</strong>.</p>



<p><strong>За първата</strong> вече стана дума – Азербайджан се възползва максимално от действията в Армения по реабилитацията на някои исторически личности, които силно са се конфронтирали с болшевиките, с СССР и са сътрудничили в една или&nbsp; в друга форма с нацистка Германия. Сред тези исторически личности особено раздразнение в Москва предизвикваше реабилитацията и възвеличаването на Гарегин Нжде.</p>



<p>Като човек вещ в психиката на руския политически елит, възпитаник на елитния московски университет МГИМО (Московский государственный институт международных отношений), а и като човек който е научил много от баща си, президентът на Азербайджан Илхам Алиев усети подходящия момент да се възползва максимално от тактическата грешка на Никол Пашинян и успя.</p>



<p>Вече стана дума, че в Москва всеки намек за реабилитация на хора сътрудничили с нацистка Германия или за обсъждане на противоречиви епизоди от участието на СССР във Втората световна война се приемат като оспорване на мястото на Русия в сега съществуващия световен ред и едва ли не – на мястото й като постоянен член в Съвета за сигурност на ООН. Точно в този контекст, Илхам Алиев проведе цяла операция по публично противопоставяне на реабилитацията на Гарегин Нжде. Неговата риторика по нищо не отстъпваше на тази на Москва, а на моменти я надминаваше. Пашинян така и не разбра в какъв капан е влязъл сам, докато Москва съвсем сериозно прие посланието от Баку.</p>



<p><strong>Втората посока</strong> беше изключително балансираното партниране по посока и на двата геополитически вектора – със Запада и с Русия, без да пренебрегваме и засилващите се връзки с Китай. През последните години, особено през 2018 – 2019 година, контактите между Азербайджан с НАТО във военната сфера и с ЕС в икономическата сфера бяха особено интензивни. Баку непрекъснато беше посещаван от делегации на ниво ЕС, НАТО, както и от голям брой отделни национални делегации на държавите – членки на двата съюза. От друга страна, в столицата на Азербайджан вървеше нещо като парад на руски официални лица.</p>



<p>По много фин начин, азербайджанската дипломация и държавното ръководство осъществяваха балансираното сътрудничество в двете посоки. Това те осъществиха не чрез осмиваната от Алеко Константинов политика „хем &#8211; хем” („<em>и да се прегърнем братски хем с русите, хем с немците</em>”), а като търсеха преди всичко позитивния потенциал от контактите в двете направления. Стана така, че в Баку сякаш успяха да накарат двата геополитически полюса буквално да наддават за приятелството на Азербайджан.</p>



<p>Между другото, тук е мястото да се отбележи, че от своя страна Туркменистан е обявил постоянен неутралитет и играе важна роля в движението за неутралитет. Трябва&nbsp; обаче да признаем, че много динамичната и елегантна игра на Азербайджан носи на страната си повече дивиденти. Действително, политиката на Азербайджан е по-трудна за осъществяване, тя&nbsp; изисква огромни усилия от страна на главните й действащи лица и изпълнители, но има по-голямо положително салдо от значително по-статичния подход на Туркменистан.</p>



<p>Един пример в това отношение е позицията на Азербайджан по отношение на ЕС. Азербайджан в лицето на президента Алиев неколкократно е заявявал, че не се стреми към членство в ЕС. Последното се мотивира с факта, че макар и изключително светска държава, Азербайджан е ислямска страна. Едновременно с това, сътрудничеството на Азербайджан с ЕС е изключително динамично, постоянно интензифициращо се и в крайна сметка виждаме, че заради неговите енергийни измерения, Баку поема и сериозни геополитически рискове.</p>



<p><strong>Третата изключително важна посока</strong>, която се намира в синергична връзка с втората посока на превантивна работа на азербайджанското ръководство, беше сътрудничеството на Азербайджан с Русия в областта на нефтения бизнес. Ако с годините азербайджанската политика в областта на добива и търговията с природен газ ставаше все по-открито конкурентна на руските интереси, до положение при което да размишляваме дали са възможни силови решения от страна на Москва по така възникналия проблем, в областта на нефтения бизнес Баку партнираше отлично с Русия. Нещо повече – партнираше изключително добре с възможно най-предпочитаната от президента Путин държавна компания &#8211; ОАО „НК Роснефт“.</p>



<p><strong>Тук ще отделим малко повече място, за да откроим някои възлови моменти, които дават общата картина на това сътрудничество</strong>.</p>



<p>На 13 август 2013 година, „Роснефт“ и Държавната нефтена компания на Азербайджанската Република (SOCAR) подписват Споразумение за сътрудничество. Документът е подписан от тогавашния главен изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на „Роснефт“ – Игор Сечин и от президента на SOCAR – Ровнаг Абдуллаев, в присъствието на президентите на двете държави – Илхам Алиев и Владимир Путин. [68]</p>



<p>„Роснефт“ и SOCAR се договарят да създадат съвместно предприятие (joint venture), в което на паритетна основа да си сътрудничат в различни нефтени и газови проекти в различни държави, в това число и в Русия, и в Азербайджан. Двете компании също така се споразумяват да си сътрудничат в областта на маркетинга и на търговските операции за въглеводородите и за нефтените продукти, както и съвместно да оперират на определени инфраструктурни обекти, като тръбопроводи и терминали. [68]</p>



<p>Ръководителите на „Роснефт“ и на SOCAR, оценяват подписания документ като нова съществена крачка към разширяването на широко мащабното енергийно сътрудничество между Русия и Азербайджан. Очаква се Споразумението да даде възможност на двете компании да разширят географския обхват на дейността си, да получат достъп до нови пазари и ресурси и да оптимизират доставките на суров петрол и на петролни продукти с помощта на съществуващата инфраструктура. [68]</p>



<p>Един от ключовите моменти в сътрудничеството между SOCAR и „Роснефт“ (пълното име на компанията на руски е ОАО „НК Роснефть“) са договореностите, подписани по време на ХVІІІ Петербургски международен икономически форум. На този форум „Роснефт“ подписва над 50 споразумения с международни партньори, но очите на руското държавно ръководство по това време са вперени в компанията, защото от деловата й активност по време на форума се вадят заключения за степента на международна изолация на Русия &#8211; след анексията на Крим и започналата агресия в Източна Украйна.</p>



<p>По това време Азербайджан открито взима страната на Украйна срещу сепаратистите от двете самообявили се „народни републики“ в Донбас – луганската НР и Донецката НР, тъй като тяхната поява в огромна степен копира модела на създаването на самообявилата се „Нагорно Карабахска Република“. В този смисъл, в Москва с голямо внимание следят как ще се развият отношенията на „Роснефт“ със SOCAR, защото те са индикатор и за нивото на междудържавните отношения. Азербайджан не променя принципната си позиция срещу сепаратистите в Донбас (тази позиция страната поддържа и до днес), но не прекъсва партньорството с „Роснефт“. Последното се оказва, че не е моментно решение, а много внимателно премислена дългосрочна стратегия, която ще се отплати през 44-те дни на Втората Карабахска война.</p>



<p>Всъщност, на ХVІІІ петербургски международен икономически форум, „Роснефт“ подписва рекорден брой споразумения, които са посветени и на разширяване на стари партньорства, и на започване на нови. Най-важното за ръководителя на компанията – главният изпълнителен директор Игор Сечин, е фактът, че според него нито един от партньорите на „Роснефт“ не е взел решение за излизане от съвместните начинания с руснаците. Сечин заявява:</p>



<p>„<em>Пристигнаха всички, които бяха дали първоначална заявка, с които ние работим, с които осъществяваме текущо сътрудничество</em>“. [66]</p>



<p>Днес не можем да знаем до каква степен Сечин е бил искрен, но със сигурност може да се каже, че SOCAR продължава да партнира пълноценно на „Роснефт“ и след анексията на Крим и началото на войната в Южна Украйна.</p>



<p>След приключването на ХVІІІ-ия Петербургски международен икономически форум главният изпълнителен директор на „Роснефт“, изтъква като „ключови“ няколко споразумения. Първото е за сътрудничество и инвестиции с водещата световна компания по обслужване на нефтодобивни обекти и по сондиране в шелфа – норвежката компания “Seadrill”. Според Сечин обединените усилия на дъщерната компания на „Роснефт“ – „РН &#8211; Бурение“ и на “Seadrill” ще дадат на „Роснефт“ много по-голяма стабилност при експлоатацията на нефтените находища в шелфа. Така „Роснефт“ нямало да зависи от дефицит на мощности и от пазарната конюнктура. [66]</p>



<p>Освен това, ОАО „НК Роснефть“, и North Atlantic Drilling Ltd. и Seadrill Limite, подписват Споразумение за инвестиции и сътрудничество за създаване на дългосрочно партньорство с цел осъществяване на възможностите за развитието на морските и наземните проекти на „Роснефт“ за минимум осемгодишен период, тоест до 2020 година.</p>



<p>Веднага след тези наистина стратегически споразумения, Сечин поставя споразуменията за сътрудничество с “Mubadala Petroleum” (нефтена компания от Абу Даби, създадена през 2012 година) и с Държавната нефтена компания на Азербайджан – SOCAR. [66]</p>



<p>Чак след това идват споразуменията с венецуелската компания PDSVA; с компанията ONGC (Oil and Natural Gas Limited – смятаната за най-голяма компания в областта на енергоносителите в Индия), за сътрудничеството при разработването на находища в шелфа; споразумението за влизане на „Роснефт“ в капитала на “Pirelli” и споразуменията с региони на Руската Федерация и водещи руски образователни центрове. [66]</p>



<p>Договореността със SOCAR е поставена по значение дори пред сделката с BP (“British Petroleum”) за сътрудничество в областта на трудно извличания нефт. ОАО „НК Роснефть“ и “BP Exploration Operating Company Limited” подписват документ за основните условия на споразумение, отнасящо се до добива на нефт от така наречените „доманикови пластове“.</p>



<p>Доманиковите пластове представляват тъмни битуминозни шисти, редуващи се с тъмни битуминозни варовикови слоеве. Доманиковите находища са наречени на името на река Доманик на Тиман (възвишения в североизточния край на Източноевропейската ранина). Доманиковите утаечни пластове във Волго-Уралската нефтогазоносна провинция (НГП) съдържат лек шистов нефт, подобен на така наречения “tight oil” в САЩ.</p>



<p>Документът, подписан от ОАО „НК Роснефть“ и “BP Exploration Operating Company Limited”, предвижда съвместно осъществяване на програми за експериментална работа и в случай на успех – добив на трудно извличан нефт от доманиковите седименти във Волго–Уралския регион. Договорено е съвместното предприятие да бъде учредено с руска юрисдикция, като дяловете да бъдат разпределени така: 51 процента за „Роснефт“ и 49 процента за BP. [66]</p>



<p>Специално със SOCAR тогава е подписано споразумение, отнасящо се до проектите за търсене и добив на нефт и газ в различни юрисдикции, в това число и на територията на Азербайджан и на Русия. Двете страни се договарят да създадат съвместно предприятие на паритетна основа и да внесат в неговия уставен капитал акции и дялове в активите на добивни предприятия на територията на Русия, Азербайджан и трети страни. Съобщено е, че списъкът на активите, които ще бъдат включени в капитала на съвместното предприятие, ще бъде съгласуван допълнително. [66]</p>



<p>Интересно е, че и сделката на „Роснефт“ и “ExxonMobil” е класирана по важност, след тази със SOCAR. „Роснефт“ и “ExxonMobil” продължават срока на действие ва тяхното Стратегическо споразумение по осъществяването на проекта „Дальневосточный СПГ“ (СПГ – сжиженный природный газ<a href="#_ftn1">[1]</a>). За летния сезон на 2014 година, тогава са планирани работи по изпълняването на инженерни търсения на суша и в морето. В съответствие с разработените концептуални проекти, завършването на строителството и пускане н експлоатация на завода за втечнен природен газ (СПГ), на тръбопровода за доставка и на морските обекти са набелязани за 2018 – 2019 година.</p>



<p>Също така, Игор Сечин и президентът на “ExxonMobil Russia” – Глен Уолър, подписват споразумение за оказване на комплексни услуги по сондирането, добива, подготовката, транспортирането, съхраняването и товаренето на въглеводороди, добити на северния край на находището „Чайво“ от страна на консорциума „Сахалин &#8211; 1“. Предвижда се да бъдат използвани инфраструктурата на консорциума „Сахалин &#8211; 1“ в съответствие с лицензионните обстоятелства и съвместната „Техническа схема на разработката“. [66]</p>



<p>Отделяме толкова голямо внимание на начина, по който е анонсирано споразумението със SOCAR от страна на „Роснефт“, защото в Русия, много често ритуалните моменти са от голямо значение. Всички си спомнят, че от реда на подреждане на висшите партийни и държавни ръководители на СССР на мавзолея на Ленин по време на различните манифестации се правеха изводи за старшинството в йерархията на комунистическата власт и номенклатура. Аналогично, от начина на оповестяване на сключените споразумения и сделки се вижда значението, което ОАО „НК Роснефть“, а и руското държавно ръководство отдават на отделните подписани документи и съдържащите се в тях договорености.</p>



<p>От изключително подробното и йерархически подредено изложение в институционалния сайт на „Роснефт“ бихме могли да видим още много съществени сделки, които са класирани след споразумението със SOCAR. <strong>От изнесеното дотук се вижда, че през 2014 година руската страна отдава много голямо значение на сътрудничеството с Азербайджан в нефтената област</strong>. Очевидно, тогава азербайджанската страна си е изиграла картите правилно и шест години по-късно си взима дивидентите по време на 44 дневната Втора Карабахска война.</p>



<p>В началото на октомври 2016&nbsp; година, „Роснефт” и турската „дъщеря” на Държавната нефтена компания на Азербайджан (SOCAR) – “SOCAR Turkey Enerji” AS, сключват споразумение за базовите условия за доставката на нефт и нефтопродукти. Според прес-службата на руската нефтена компания, договорът е подписан по време на Всемирния енергиен конгрес в Истанбул. [61]</p>



<p>Става дума за бъдещо сътрудничество в рамките на доставките на суровини за нефтопреработвателния завод “STAR” (SOCAR Turkey Aegean Refinery), който “SOCAR Turkey Enerji” строи по това време в Турция. (В момента заводът вече е завършен и функционира успешно). Плановата му мощност по това време се планира да е 10 милиона тона нефт в годината. Руската и азербайджанската страна преговарят за възможността, „Роснефт” да организира доставки на нефт и на други суровини за нуждите на новото нефтопреработвателно предприятие. [61]</p>



<p>Тогава, от „Роснефт” са доста пестеливи на информация. Обявява се, че обемите и сроковете на доставките тепърва предстои да бъдат определени, а правно обвързващият договор между „Роснефт” и “SOCAR Turkey Enerji” се очакваше да бъде подписан в „средносрочна перспектива”. [61]</p>



<p>По това време, сделката със SOCAR е от особено значение за „Роснефт”. През 2016 година, Турция е много голям вносител на нефт. През 2015 година, страната е закупила 25,1 милиона тона нефт, като е осъществила ръст по този показател от 43 на сто. Това става за сметка на развитието на преработващите мощности в Турция. [62]</p>



<p>Строителството на нефтената рафинерия “Star” от “SOCAR Turkey Enerji” вещае още по-голям ръст на капацитета на преработващите мощности в Турция. Естествено, „Роснефт” е силно заинтересуван да стъпи, колкото е възможно по-здраво в Турция, която е определена публично като стратегическо направление за руската държавна компания и възможността за партньорство със SOCAR е изключително добра перспектива. [62]</p>



<p>По принцип „Роснефт” осъществява стратегия, която е насочена към укрепване на позициите на компанията в енергийния сектор в региона, чрез придобиване на активи и създаване на съвместни предприятия, но и възможността да има големи гарантирани доставки в новия нефтопреработвателен завод на SOCAR в Турция е изключително обещаваща. [62]</p>



<p>Междувременно, още през 2013 година SOCAR е обявила изключително амбициозните си планове да стане чуждестранен инвеститор номер едно в Турция. На 22 март 2013 година, ръководителят на SOCAR – Ровнаг Абдуллаев, заявява пред агенция „Нефть России”, че ръководената от него компания смята да стане най-гоемия чуждестранен инвеститор в Турция през 2018 година. Според него обемът на инвестициите на SOCAR в Турция ще достигне 17 милиарда американски долара. [63]</p>



<p>Азербайджанската страна е много доволна и от обстоятелството, че инвестициите на Баку в Турция укрепват и стратегическото партньорство между двете страни. Според Ровнаг Абдуллаев „<em>осъществяването на такива проекти като нефтопровода Баку – Тбилиси &#8211; Джейхан”, на газопровода „Баку – Тбилиси &#8211; Ерзурум” (всъщност това е Южнокавказкият газопровод – началният участък на Южния газов коридор) и на железопътната линия „Баку – Тбилиси &#8211; Карс”, разви отношенията между двете страни до нивото на стратегическо партньорство</em>”. [63]</p>



<p>Пак по мнение на ръководителя на SOCAR, изказано още през 2013 година, двустранните отношения между Баку и Анкара още повече ще се засилят с осъществяването на проекта за Транс-анадолския газопровод (TANAP), както и действително стана впоследствие. [63]</p>



<p>В плановете на SOCAR по това време влиза и разширяването на пристанището на нефтохимическия комплекс “Petkim” – най-голямата нефтохимическа копания в Турция, което ще й позволи значително да увеличи износа на нефтохимическа продукция в Европа. В края на 2012 година “Petkim” сключва споразумение със “SOCAR Gas Trading” за доставката на 455 милиона кубически метра природен газ през 2013 година, като доставките трябва да започнат още от 1-ви януари 2013 година. [63]</p>



<p>Всъщност, SOCAR е собственикът на контролния пакет акции на “Petkim” – 51 процента, смятана за най-голямата турска нефтохимическа компания. “Petkim” произвежда полимери – полиетилен, поливинилхлорид, полиамид, миещи средства, опаковки и други. В групата на SOCAR влиза и азербайджанското предприятие за производство на полиетилен под високо налягане – „Етилен-Полиетилен”. Търговията си с нефт по света, SOCAR осъществява чрез предприятието си “SOCAR Trading”. [63]</p>



<p>Такъв е контекстът на партньорството на SOCAR и на „Роснефт” в Турция. „Роснефт” се домогва до сътрудничество не с кого да е, а с компанията която възнамерява по това време да стане най-големия чуждестранен инвеститор в една от най-бързо растящите икономики в света.</p>



<p>От своя страна, след като закупува ТНК-ВР, „Роснефт” става най-голямата през 2016 година публична нефтена компания. На нея се падат около 5 процента от световния добив на нефт, а доказаните й запаси по международна категория надхвърлят 5 милиарда тона нефтен еквивалент. По това време, в структурата на „Роснефт” влизат и Лисичанският нефтопреработвателен завод, и Ангарският завод за производство на полимери. [62]</p>



<p>През месец август 2018 година, „Роснефт” става и най-голямата руска компания по размер на пазарната й капитализация, като успява да изпревари дотогавашния лидер „Сбербанк”.</p>



<p>На 4 септември 2018 година става факт споразумението между „Роснефт” и SOCAR за доставка на нефт за рафинерията “STAR” (SOCAR Turkey Aegean Refinery) в Измир, построена в района Али ага (Aliağa district). В споразумението се предвижда доставката на един милион тона нефт за рафинерията “STAR” годишно. На практика, това са 10 процента от годишната производителност на завода. Самото споразумение е подписано на възможно най-високо равнище, по време на среща в Сочи между президентите на Азербайджан и Русия &#8211; Илхам Алиев и Владимир Путин, като от страна на Азербайджан подписва президентът на SOCAR – Ровнаг Абдулаев, а от руска страна – главният изпълнителен директор на „Роснефт” – Игор Сечин. [64]</p>



<div class="wp-block-image"><figure class="alignleft size-large is-resized"><img decoding="async" src="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/Igor_Sechin.jpg" alt="" class="wp-image-23886" width="298" height="381" srcset="https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/Igor_Sechin.jpg 800w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/Igor_Sechin-234x300.jpg 234w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/Igor_Sechin-768x984.jpg 768w, https://ikj.bg/wp-content/uploads/2021/02/Igor_Sechin-370x474.jpg 370w" sizes="(max-width: 298px) 100vw, 298px" /></figure></div>



<p>Тук е мястото да се обърне внимание на личността на Игор Сечин. В периода 2004 – 2011 година Сечин е председател на Съвета на директорите на „Роснефт”. В периода 1999 – 2008 година, той е заместник ръководител на администрацията на Президента на Руската Федерация. В периода 2004 – 2008 година е помощник на Президента. В периода 2008 – 2012 година е заместник председател на правителството на Руската Федерация. В момента е председател на Съвета на директорите на компанията „Роснефтегаз”, която държи контролния пакет акции на „Роснефт”. [65]</p>



<p>През 2018 година, стойността на пакета акции на „Роснефт”, притежаван от Игор Сечин, който възлиза на 0,1273 % струва 95,4 милиона американски долара. Така той заема седмо място в рейтинга на мениджърите – капиталисти, публикуван от списанието “Forbes” през ноември 2018 година. [65]</p>



<p>Игор Сечин е смятан за изключително близък до Президента Владимир Путин, което несъмнено се потвърждава от неговата биография. Той е обвиняван, че е инициатор на преследването на собствениците на нефтената компания „ЮКОС”, в това число на Ходорковски. Доколко това е вярно е трудно да се каже, но е несъмнен факт, че активите на „ЮКОС” впоследствие минават във владение на „Роснефт”.</p>



<p>По това време, започването на редовна производствена дейност в завода “STAR” вече е въпрос на няколко месеца и в споразумението вече няма никакви рамкови и пожелателни клаузи. Според него, доставките на нефт от страна на „Роснефт” трябва да започнат три месеца по-късно – през декември 2018 година. [64]</p>



<p>По време на подписването на споразумението, през месец август 2018 година вече е започнала работата на първата инсталация в рафинерията “STAR”. Първият танкер на име „Абшерон”, доставящ 80&nbsp;000&nbsp; тона суровина от Азербайджан, вече е пристигнал на полуостров Али ага в Измир. Заур Гахраманов – CEO на SOCAR за Турция, потвърждава пристигането на първата доставка на нефт и заявява, че редовното производство ще започне в края на месец октомври 2018 година. Гахраманов оповестява и знаковата новина, че откриването на рафинерията ще стане в присъствието на Президента на Турция – Реджеп Тайип Ердоган и на Президента на Азербайджан – Илхам Алиев [64]</p>



<p>Рафинерията “STAR” е изградена чрез влагането на 6,3 милиарда американски долара. По този начин, до момента тя е най-голямата еднократна инвестиция в реалния сектор в историята на Турция и заявява претенции да бъде един от най-големите петролни и газови оператори в Европа, Близкия Изток и Африка. Заводът е построен от SOCAR, която започва инвестициите си в Турция след като придобива през 2008 година водещата турска нефтохимическа компания “Petkim” за два милиарда долара. Строежът на “STAR” започна през 2011 година. [64]</p>



<p>По време на строежа на рафинерията, очакванията са тя да се отрази на макроикономическата рамка на турската икономика, като намали дефицита на страната по текущата сметка с 1,5 милиарда американски долара. Също така се предполагаше, че с пускането н експлоатация на “STAR” ще се прекрати изцяло вносът на авиационно гориво. Турските власти очакват и да намалят вноса на пропан-бутан (LPG) от 79% на 70 на сто от потреблението му в страната. [64]</p>



<p>С производствен капацитет да преработва годишно 10 милиона тона суров нефт, рафинерията “STAR” е планирана да произвежда също така 1,6 милиона тона нафта, 1,6 милиона тона авиационно гориво и 4,5 милиона тона дизелово гориво с ниско съдържание на сяра за нуждите на “Petkim”. [64]</p>



<p>В края на месец септември 2018 година, по време на пленарната сесия на Деветия Азербайджанско-Руски междурегионален форум, президентите на Русия и Азербайджан Владимир Путин и Илхам Алиев подчертават значението на работата на азербайджанската държавна компания SOCAR.</p>



<p>Илхам Алиев поставя ударение на факта, че между Баку и Москва са се създали здрави връзки в енергийната и в нефтогазовата област. Целият досегашен анализ показва, че сътрудничеството между Русия и Азербайджан в газовата сфера по това време вече е прераснало в конкуренция. Но очевидно държавното ръководство на Азербайджан е намерило работещ механизъм за компенсиране на Русия в нефтената област.</p>



<p>„В рамките на моето официално посещение в Руската федерация ние подписахме важен документ – договорът между компаниите „Роснефт“ и SOCAR за сътрудничеството в нефтената сфера. Така също, в Азербайджан повече от 20 години успешно работи и е важен инвеститор за нас компанията „Лукойл“ е посочил Илхам Алиев. [59]</p>



<p>Владимир Путин потвърждава важността на връзките между SOCAR и „Роснефт“:</p>



<p>„Така компанията „Роснефт“, съвместно с Държавната нефтена компания на Азербайджанската република (SOCAR) скоро ще пристъпи към разработването и експлоатацията на нефтогазовото находище Гошадаш. Около 4 милиарда американски долара е инвестирал в енергийни проекти в Азербайджан „Лукойл“. [59]</p>



<p>Бизнесът на „Роснефт“ и на SOCAR върви отлично, защото през месец март “Reuters” вече съобщава за рязко нарастване на производството в рафинерията “STAR”. Според съобщението, заводът активно закупува суров нефт от Русия тип (сорт) „Урал“ (“Urals”). Според “Reuters”, които се позовават на три меродавни източника, към месец март 2019 година, рафинерията вече е достигнала 50 на сто от планирания си производствен капацитет. [67]</p>



<p>Източник, който има пряка информация за плановете на рафинерията е заявил пред “Reuters”, че “STAR” ще достигне пълната си производствена мощност през месец април 2019 година. Той е казал:</p>



<p>„Изпитателните периоди винаги са трудни, но последните изпитания показват добри резултати“. [67]</p>



<p>Говорител на SOCAR е коментирал пред “Reuters”, че компанията планира да достигне скоро пълния капацитет на рафинерията в Измир. Той обяснява, че не може да се ангажира с точни числа за достигнатия дял от пълния капацитет към момента на изявлението му, защото отделни инсталации на “STAR” се изпитват поотделно.</p>



<p>Докато е в изпитателен период, SOCAR може да снабдява “STAR” само с два типа (сорта) суров нефт – „Урал“ (“Urals”) и доставяния от Иракски Кюрдистан “KBT Blend”, съобщават източниците на “Reuters”. Общите доставки на суров нефт „Урал“ през първото тримесечие на 2019 година са достигнали 500000 тона, в сравнение с 270000 тона за цялата 2018, съобщава информационния поток от “Refinitiv Eikon”.</p>



<p>SOCAR купува суров нефт тип (сорт) „Урал“, на първо място от „Роснефт“, следвайки дългосрочния си договор. Купува и на спот пазара. През месец февруари 2019 година, „Роснефт“ е доставила на азербайджанците 140000 тона нефт „Урал“, следвайки дългосрочния договор, като се очаква доставките да продължат. Според търговците договорът на „Роснефт“ е за един милион тона суров нефт „Урал“ годишно. [67]</p>



<p>SOCAR са закупили и един товар от 100000 тона суров нефт „Урал“ от балтийското пристанище Уст-Луга на спотов търг на „Сургутнефтегаз“, но това е първият такъв прецедент за доста дълъг период от време. Според информирани търговци, са закупени и няколко товара със суров нефт „Урал“ и от Новоросийск и от балтийски пристанища, в края на януари и февруари 2019 година на вторичния пазар от “Litasco” и от “Trafigura”.</p>



<p>Търговец от средиземноморския нефтен пазар, заявява пред “Reuters”:</p>



<p>„<em>SOCAR става активен играч на пазара на нефт тип „Урал“, промяната е видима. През миналата (2018) година те купиха само няколко товара, но тази година те активно следят пазара и купуват, което определено подкрепя цената на „Урал“</em>.</p>



<p>През първото тримесечие на 2019 година наблюдателите смятат, че когато “STAR” достигне пълния си капацитет, тя ще може да рафинира значително многообразие от разновидност на суровия петрол, но основното му захранване е планирано да става за сметка на тежък нефт и нефт с висока киселинност. Последното облагодетелства в много голяма степен „Роснефт“. [67]</p>



<p>Трябва да се отбележи, че държавното ръководство на Азербайджан следва постоянната си стратегия – да задълбочава сътрудничеството си в областта на нефтения бизнес с близката до Владимир Путин, „правилна“ държавна руска компания ОАО „НК Роснефть“, а междувременно да развива собствения си газов бизнес, да създава огромна собствена инфраструктура и да излиза на европейските пазари като конкурент на руската компания „Газпром“. Тук азербайджанците демонстрират едновременно забележителна последователност, резултат на която е днешният Южен газов коридор, но проявяват и гъвкавост, когато се наложи.</p>



<p>Много интересен пример на такава гъвкавост е съобщението от 2017 година за паралелни разговори по едно и също време между ръководството на SOCAR с ръководствата на „Газпром“ и на ОАО „НК Роснефть“.</p>



<p>От съобщения на „Газпром“ и на SOCAR се разбира, че шефът на „Газпром“ Алексей Миллер е обсъдил проблеми, свързани с доставки на природен газ ЗА (!) Азербайджан с Ровнаг Абдуллаев, президентът на SOCAR.</p>



<p>Разговорите са довели до постигане на споразумение между „Газпром Експорт“ и Азербайджанската метанолова компания (Azerbaijan Methanol Company &#8211; AzMeCo) за доставка на два милиарда кубически метра природен газ годишно в Азербайджан. [69]</p>



<p>По същото време,Абдуллаев се среща и с главния изпълнителен директор на ОАО „НК Роснефть“ – Игор Сечин. Според съобщение на SOCAR са били обсъдени по-нататъшните въпроси на сътрудничеството на SOCAR с двете руски компании – „Роснефт“ и „Газпром“. [69]</p>



<p>Вижда се, че когато е необходимо, азербайджанците проявяват максимална гъвкавост. Преследвайки голямата си цел, по пътя те са готови да правят всякакви отстъпки, ако обстоятелствата ги налагат. В дадения случай, най-вероятно става дума за временно възникнал дефицит от природен газ за нуждите на “AzMeCo”, но е изключително интересно да се види, че договаряйки едно относително умерено количество природен газ за внос от Русия в Азербайджан чрез „Газпром“, държавната азербайджанска нефтена компания се консултира незабавно и с ОАО „НК Роснефть“.</p>



<p>Това е важен акцент, който не бива да бъде изпускан. Азербайджанците не се колебаят да провеждат собствена политика по газовите въпроси. Не се притесняват и да конкурират руската компания „Газпром“, при това по доста безкомпромисен начин, но винаги запазват лоялност към партньора си – руската държавна компания ОАО „НК Роснефть“. Те се консултират с нея, точно когато правят бизнес с друга руска компания.</p>



<p>Впрочем, след около година, в публичното пространство по същия пестелив начин ще бъде пусната още една информация. На 1 ноември 2018 година, вицепрезидентът на SOCAR Елшад Насиров заявява пред репортери в Минск, че азербайджанската държавна нефтена компания води разговори с „Роснефт“, „Газпром“ и „Новатек“ за разработването на нефтено находище в Русия. [70]</p>



<p>Естествено, амбицията на SOCAR да разработва и експлоатира руско нефтено находище трябва да се заплати с нещо и Насиров е предложил удължаване на срока на действие на газовия договор с „Газпром“ – същият, за който става дума по-горе. Срокът на този договор, подписан през 2017 година, изтича в края на 2018 година.</p>



<p>Предложението на SOCAR е договорът с „Газпром“ да се удължи до 2020 година. Отбелязано е обаче, че количествата на доставките на руски природен газ за Азербайджан ще се определят на база на възникващите търговски интереси и няма да надвишат един милион кубически метра годишно. [70]</p>



<p>През месец ноември 2019 година става ясно, че SOCAR е станал миноритарен акционер в дружеството с ограничена отговорност ООО „Сокар энергоресурс“, притежаващо 80 процента от акциите на Антипинския нефтопреработвателен завод. За това съобщават от самата нефтопреработвателна компания. Размерът на дела на SOCAR не е огласен в съобщението. [60]</p>



<p>Основната роля, която се смята, че SOCAR ще играе в това начинание е осигуряването на мениджърска експертиза за Антипинския НПЗ. По това време заводът има сериозни финансови проблеми, но съдържанието и структурата на договора със SOCAR според експертите на Антипинския НПЗ не създава за азербайджанската държавна компания рискове, които да са свързани с предишната задлъжнялост на предприятието. [60]</p>



<p>Антипинският нефтопреработвателен завод беше основният актив на групировката „Нов поток“, основател и председател на съвета на директорите на която беше Дмитрий Мазуров – бизнесмен, който през месец юли 2019 година беше задържан от руските разследващи органи по наказателно дело за мошеничество. Причина за започване на разследването са събития от края на месец май 2019 година, когато руската „Сбербанк“ изисква като залог по кредит всички акции на Антипинския НПЗ, с които структурите на Мазуров държаха 80 процента от акциите на предприятието. [60]</p>



<p>Към момента на сделката Антипинският нефтопреработвателен завод и намиращите се в неговия баланс Могутовско нефтено находище, както и части от Гремячевското и Воронцовското находище, принадлежат на компанията „Сокар энергоресурс“, която представлява съвместно предприятие на „Сбербанк“ и неназовани към този момент инвеститори. [60]</p>



<p>На 23 април 2020 година стана ясно и че азербайджанската компания за търговия с нефт – дъщерна компания на SOCAR – “SOCAR Trading” е влязла в списъка на двадесетте най-големи купувачи на руски нефт, съставен от руското издание на “Forbes”. “SOCAR Trading” първоначално е регистрирана в Швейцария, за да търгува с азербайджански нефт. Но компанията бързо се превръща в глобален „трейдър“, като продава нефт и от други държави. [71]</p>



<p>Приходите на компанията през 2018 година възлизат на 53,5 милиарда долара. “Forbes.ru” не разполага с по-актуални данни, но се вижда, че “SOCAR Trading” набира скорост. В списъка на „Топ 20 купувачи“ на руски нефт, “SOCAR Trading” е на 18-то място, като общата сума на договорите е 1 милиард американски долара, обемът на покупките е 2,2 милиона тона нефт, а стойността на един барел възлиза на 63,4 американски долара. [71]</p>



<p>В Русия,компанията работи с „Роснефт“ и със „Сургутнефтегаз“, като доставя руски нефт в Турция, Хърватско, България, и САЩ. Наблюдателите напомнят и влизането на компанията майка SOCAR в капитала на банкрутиралия Антипински нефтопреработвателен завод.</p>



<p><strong>Релациите „Азербайджан &#8211; Русия” &#8211; рекапитулация</strong></p>



<p>Можем да направим следната рекапитулация на „нефто-газовите“ взаимоотношения между Азербайджан и Русия. Азербайджан прояви огромна смелост и предприемчивост, изграждайки огромна инфраструктура за доставка на енергоносители. В по-голямата си част тази инфраструктура е предназначена за доставка на природен газ в Турция, в Югоизточна Европа и в Южна Европа – най-вече в Италия. В определена степен тази инфраструктура доставя нефт в Турция. Създадена е и транспортна инфраструктура – железопътна линия, която е част от новия „велик копринен път“.</p>



<p>В тази си дейност азербайджанското държавно ръководство се възползва максимално от желанието на ЕС и на САЩ Европа да диверсифицира доставките си на енергоносители, най-вече на природен газ и успя да получи много сериозна политическа и финансова подкрепа. Несъмнено, тук азербайджанците създадоха големи притеснения за руските газови компании и за руското държавно ръководство.</p>



<p>С последното, азербайджанците поеха голям риск, но той се оказа пресметнат риск, защото в Баку явно са имали идея как да смекчат конфронтацията с Русия. Това стана по един изключително изобретателен и интелигентен начин. Развивайки нефтопреработвателния бизнес на собствената си държавна нефтена компания &#8211; SOCAR, Азербайджан успя да завърже мащабна търговия с възможно най-подходящата руска държавна нефтена компания &#8211; ОАО „НК Роснефть“. „Роснефт“ е не просто държавна, а на жаргона на руските журналисти е „правилна“ компания.</p>



<p>От една страна, тя е напълно надежден партньор, с чието сътрудничество азербайджанците решават много от деловите и техническите проблеми, пред които са се изправили, изграждайки огромната си нефтена рафинерия в турския град Измир.</p>



<p>От друга страна – тя е ръководена от възможно най-близък на президента Путин човек. На руската страна е дадено както удовлетворение за загубения монопол в газовите доставки, така е облагодетелствана и компания, която е „на сърце“ на ръководството. Трудно може да се намери по-добър вариант.</p>



<p>Едновременно с това, Азербайджан съвсем не губи от това партньорство. Азербайджанците са в положението на преработватели, а руснаците – на доставчици на суровини. Със строежа на рафинерията “STAR”, Азербайджан става най-големия еднократен инвеститор в историята на Турция. С изграждането на газовата и нефтената инфраструктура, Баку бетонира стратегическото си партньорство с Турция. Като връх на всичко това, азербайджанска държавна нефтена компания стана собственик на най-голямото химическо предприятие в Турция.</p>



<p>Трудно е да се прецени, дали нефтеният бизнес по оста SOCAR &#8211; ОАО „НК Роснефть“ компенсира загубите на Русия от конкуренцията на газовия пазар, но тук по-важно е друго. В случай на конфронтация с Азербайджан руснаците имат какво да загубят, при това много. Отделен въпрос е, че губещи в личен план ще са хора, които са много близки на президента Путин.</p>



<p>Всичко това, поне на този етап, се оказа достатъчно, за да изиграе ролята на превенция на евентуално взимане от Русия на страната на Армения в зреещото 26 години повторение на въоръжения конфликт в Нагорни Карабах.</p>



<p>Азербайджан се справи с този проблем. Не трябва обаче да се забравя, че въпреки постигнатия безспорен и много голям икономически, политически и военен успех, съществува „тънка червена линия“ в отношенията с Руската Федерация, която не бива да се прекрачва. Голям проблем е, че понякога тази линия е много трудно забележима.</p>



<p>Най-голямата трудност си остава това, че победата на Азербайджан в 44-дневната война от 2020 година все още не е довела до подписване на мирен договор. Съдейки по досегашното развитие на събитията и по настроенията в Армения, вероятността да се стигне до подписване на мирен договор е много малка, въпреки че точно Армения и по-специално арменското общество биха спечелили изключително много от приключване на военната конфронтация, намаляване на безумните военни разходи, вдигане на икономическата и транспортната блокада и прочее.</p>



<p>Това обаче изглежда в момента не вълнува арменското общество и както неколкократно беше подчертано – на арменската политическа сцена не се явява „Партията на мира“. Наблюдава се само блъсканица между желаещите да играят ролята на най-правоверна „Партия на войната“.</p>



<p>В тази обстановка мирът в региона не е гарантиран. Вече бяха подчертани много контрастните успоредици между положението в Нагорни Карабах днес и в Южна Осетия през август 2008 година. Това не е нито някакъв остроумен каламбур, нито прекалено черногледство. Примирието в Закавказието е крехко, а реваншистките настроения в Армения са изключително силни. На държавите от Закавказието им предстоят още много „интересни времена”, според крилатата фраза на Конфуций.</p>



<hr class="wp-block-separator"/>



<p><a href="#_ftnref1">[1]</a> На български език – втечнен природен газ.</p>



<p><strong>Използвани източници</strong></p>



<p>[59] Путин и Алиев отметили значимость проектов SOCAR, 27 сентября 2018, 17:30, NEWS.ru, <a href="https://news.ru/economics/putin-aliev-socar-proekty/">https://news.ru/economics/putin-aliev-socar-proekty/</a><br>[60] SOCAR стала миноритарием владельца 80 % акций Антипинского НПЗ, 01.11.2019, rcc новости и обзоры нефтегазохимической отрасли, <a href="http://rcc.ru/article/socar-stala-minoritariem-vladelca-80-akciy-antipinskogo-npz-71226">http://rcc.ru/article/socar-stala-minoritariem-vladelca-80-akciy-antipinskogo-npz-71226</a><br>[61] „Роснефть” хочет поставлять нефть на НПЗ турецкой „дочки” SOCAR, 11 октября 2016, 10:30, „Нефтерынок”, <a href="http://www.nefterynok.info/novosti/rosneft-hochet-postavlyat-neft-na-npz-tureckoy-dochki-socar">http://www.nefterynok.info/novosti/rosneft-hochet-postavlyat-neft-na-npz-tureckoy-dochki-socar</a><br>[62] “Роснефть” и “SOCAR Turkey Enerji” подписали соглашение на поставки нефтепродуктов в Турцию, Октябрь 11, 2016, „Маркет репорт”, <a href="http://www.mrcplast.ru/news-news_open-322003.html">http://www.mrcplast.ru/news-news_open-322003.html</a><br>[63] Волкова, Маргарита, SOCAR станет крупнейшим иностранным инвесторов в Турции, Мат 22, 2013, „Маркет репорт”, <a href="http://www.mrcplast.ru/news-news_open-239541.html">http://www.mrcplast.ru/news-news_open-239541.html</a><br>[64] Rosneft to supply oil to SOCAR’s refinery in Izmir, September 04, 2018, 12:00 AM GMT+3, Daily Sabah, <a href="https://www.dailysabah.com/energy/2018/09/04/rosneft-to-supply-oil-to-socars-refinery-in-izmir">https://www.dailysabah.com/energy/2018/09/04/rosneft-to-supply-oil-to-socars-refinery-in-izmir</a><br>[65] Березанская, Елена, Анастасия Ляликова, Анастасия Карпова, У кого пакет больше: рейтинг директоров – капиталистов, 22.11.2018, 07:00, Forbes.ru, Миллиардеры, <a href="https://www.forbes.ru/milliardery-photogallery/369383-u-kogo-paket-bolshe-reyting-direktorov-kapitalistov">https://www.forbes.ru/milliardery-photogallery/369383-u-kogo-paket-bolshe-reyting-direktorov-kapitalistov</a><br>[66] „Роснефть“ подписала более 50 соглашений на Петербургском международном экономическом форуме, Риоснефть на благо России (институциональный сайт компании), 24 май 2014, <a href="https://www.rosneft.ru/press/today/item/153047/">https://www.rosneft.ru/press/today/item/153047/</a><br>[67] Yagova, Olga, Gleb Gorodyankin, Julia Payne, Nailia Bagirova, David Evans, Rising output at SOCAR’s STAR oil refinery adds to sour shortage in Med, March 5, 2019, 3:45 PM, Reuters, Commodities News, <a href="https://www.reuters.com/article/us-turkey-refinery-socar-idUSKCN1QM1MC">https://www.reuters.com/article/us-turkey-refinery-socar-idUSKCN1QM1MC</a><br>[68] Rosneft and SOCAR Sign Cooperation Agreement, 13 August, 2013, Rosneft, Press Releases, <a href="https://www.rosneft.com/press/releases/item/114339/">https://www.rosneft.com/press/releases/item/114339/</a><br>[69] SOCAR, Gazprom, Rosneft hold gas talks, August 22, 2017, <a href="https://www.offshore-energy.biz/socar-gazprom-rosneft-hold-gas-talks/">https://www.offshore-energy.biz/socar-gazprom-rosneft-hold-gas-talks/</a><br>[70] Azerbaijan’s SOCAR in Talks to Develop Oil Field in Russia, November 2, 2018, ROGTEC – Russian Oil and Gas Technologies, <a href="https://rogtecmagazine.com/azerbaijans-socar-in-talks-to-develop-oil-field-in-russia/">https://rogtecmagazine.com/azerbaijans-socar-in-talks-to-develop-oil-field-in-russia/</a><br>[71] Forbes назвал крупнейших покупателей российской нефти, 23.04.2020, 08:19, Forbes.ru, <a href="https://www.forbes.ru/newsroom/biznes/398881-forbes-nazval-krupneyshih-pokupateley-rossiyskoy-nefti">https://www.forbes.ru/newsroom/biznes/398881-forbes-nazval-krupneyshih-pokupateley-rossiyskoy-nefti</a></p>
<p>Материалът <a href="https://ikj.bg/glasove-mneniya/azerskiat-neften-mehlem-varhu-gazovata-rana-na-rusia/">Азерският „нефтен мехлем” върху „газовата рана” на Русия</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://ikj.bg">Икономически живот</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
