fbpx

Геополитическият газов гамбит отново напомни за себе си, след като Германия и Русия решиха да възобновят работата по проекта Северен поток 2 в края на миналата година. Проектът, който трябва да доставя по 55 млрд. куб м. природен газ годишно от Русия директно до Германия е обект както на санкции от САЩ, така и на критики от други важни за Германия партньори като Полша и Украйна, при спорна целесъобразност.

Газопроводът има за цел да осигури енергийния преход в Германия, където в средносрочен план се очаква да затворят ядрените и повечето въглищни централи, както и да осигури на Русия алтернативно трасе, заобикалящо Украйна.

Как се стигна до тук

Важно е да отбележим, че едва ли в България и Европа щеше да има такъв изострен и конфликтен интерес към газовата тема днес, ако не беше онази студена зима през 2009 г. Тогава след търговски спор между Украйна и Русия синьото гориво за голяма част от континента, включително и у нас, прекъсна за тринадесет дни от 7 до 20 януари.

Газовата война между двете страни се разпалва през още 2005 г., когато Русия решава да увеличи повече от три пъти цената на природния газ за Украйна – от 50 долара на пазарните 160 долара. Аргументът на президента Путин е, че в Киев плащат по-ниска цена за природния газ от самите руснаци. Към този момент по данни на ОИСР около 80% от доставките на Газпром за континента минават през Украйна

Този спор също ескалира до спиране на доставките в началото на 2006 г., като тогава обаче страната ни почти не е засегната.

На този фон в ЕС започва да се говори все повече за енергийна диверсификация както на източниците, така и на трасетата. По отношение на промяна на трасетата Германия, която е основен консуматор на синьо гориво в ЕС и Русия решават да ускорят темповете по изграждането на Северен поток 1, който е във фаза на планиране от 1997 г. Така през 2012 двете му тръби са въведени в експлоатация и по тях текат 55 млрд. куб. м. природен газ.

Директен газопровод между ЕС и Русия е планираният газопровод Южен Поток, чийто проучвателни дейности започват през 2007 г. Проектът предвижда доставка на 63 млрд. куб. м. газ от Русия директно до България – за Турция, Сърбия, Гърция, Македония, Италия, и т.н. Южен поток така и не се реализира, като проектът бива преформатиран на Турски поток, който е с двойно по-малък капацитет 31,5. В началото на миналата година този газопроводът заработи, като остави празни тръбите по трансбалканския газопровод, преминаващ през Украйна.

Тези процеси не остават незабелязани от САЩ, които след проруската инвазия от 2013 г. в Украйна смятат, че заобикалянето на Киев в газовия транзит е в разрез с геополитическите им интереси. Както предишният президент Доналд Тръмп, така и настоящият Байдън налагат санкции на участници в проекта.

В опит за излизане от ситуацията германският вицеканцлер и министър на финансите Олаф Шулц заяви по-рано този месец, че Германия е в процес на разговори с американските си партньори относно СП2. На 28 февруари обаче от Държавния департамент отрекоха, че водят разговори за бъдещето на газопровода.

Общо заявление срещу проекта направиха и външните министри на Полша и Унгария, като Варшава дори глоби Газпром със 7.6 млрд. долара за това, че проектът се строи без тяхно съгласие.

Целесъобразност на санкциите

Факт е че, Русия извърши акт на агресия спрямо Украйна с анексирането на Крим и подкрепата за проруските сепаратисти в Източна Украйна. Западът, в това число и България, правилно посочи, че това е нарушение на международното право и застана зад Киев. В тази връзка бяха наложени редица търговски санкции на Москва, замразяване на активи и ограничения в пътуването на високопоставени политици.

Тук идва и особеният момент със санкциите за Северен поток 2. Основно политическа, а не търговска е логиката за тях (разбира се не трябва да се пренебрегват и намеренията на САЩ да доставя втечнен природен газ за ЕС – бел. ред). Предвид написаното по-горе, ясно е, че най-големият потребител и най-големият производител на газ в Европа е редно да търсят директни газови връзки помежду си. Същото стана и с Турски поток, който в началото също беше „предвиден“ за тежки санкции, но към момента проектът е завършен и в експлоатация. Все пак Турция е следващият най голям потребител на руски газ в Европа.

Аргументите, че с тези нови тръби се намалява значимостта на Украйна като транспортьор на газ и по този начин се нарушават стратегическите й интереси са привидно правилни. Първото е, че Русия нападна Украйна, докато все още огромната част от транзита за Европа преминаваше през нея. Т.е. по-скоро именно силната позиция Украйна на транзитния пазар и възможността да спира транзита се явяват като заплаха за националната й сигурност.

Втората е, че с новите тръби става ясно, че вече Киев и Москва нямат да имат оправдания за недоставени количества към Европа. И третата е чисто пазарна и показва, че ако в даден момент Украйна предложи по-добри пазарни условия за транзит на руски газ в сравнение с двата нови проекта на север и юг, Газпром няма да може лесно да им обърне гръб.

Човек не знае какво печели, когато губи, казва една поговорка. Такъв е и случаят сега, защото когато в началото на 2020 г. заработи Турски поток и газът през Трансбалканския газопровод спря, се отвори нов коридор за газови доставки в посока Украйна. Така се осигури и възможност за диверсификация както на трасетата, така и на източниците на газ за Киев.

В своя публикация базираният във Вашингтон Атлантически съвет посочва, че „Реверсивните газови потоци от и към Украйна подчертават значимостта на двупосочния транзит изток-запад„. Статията е подписана от главния изпълнителен директор на новосъздадения независим газопреносен оператор на Украйна Сергей Макагон.

В нея той допълва, че Украйна е готова да се включи в използването на Трансбалканския газопровод включително и със своята газопреносна система, за да осигури диверсификация на маршрутите и декарбонизация на икономиката, заради по-ниските CO2 нива, отделяни при горенето на природен газ.

Всички това идва да покаже, че ситуацията на газовата карта не трябва да се възприема по логиката от 80-е години на миналия век, защото повечето тръби означават повече конкуренция и печалби за всяка една страна потребител и транзитьор на синьо гориво.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"