Няма никакво разбиране на Македония като част от икономиката на България. Ако някак си се мисли по въпроса, основното е високомерно и не съвсем просветено отношение към тази страна.
Всъщност единственото предимство на България е, че Македония все още не е член на ЕС. Неосъзнатото от стопанско гледище блокиране на присъединяването й към Съюза, е меко казано несъстоятелно.
Къде са „те“
В много отношения Македония изглежда по-добре от България. Това твърдение е вярно далеч не само в двустранно сравнение. Това личи по ранговете в последния доклад Doing Business на Световната банка. Ето някои избрани страни. Най-добра в групата е Лихтенщайн.
Струва си да погледнем търговията на България. Последните сравнителни данни са за 2018 г. ЕС има дял от 69% от износа на България (Германия 15%, Италия 9% и Румъния 9%), докато извън ЕС 8% отиват за Турция и 3% за Китай. Що се отнася до вноса, 64% идват от държави-членки на ЕС (Германия 12%, Италия 8% и Румъния 7%), докато извън ЕС 10% идват от Русия и 6% от Турция.
Македония или Русия
За доходите в България естествено е важен износът. Ако човек само гледа телевизия и чете преса, а не проверява статистика, може да остане с впечатлението, че Русия е най-важната страна в света за България. Затова има смисъл да сравним износа именно за там с този за Македония.
2019 г. е изключение. Без специален анализ не би била ясна причината за този ръст на износа за Русия. Проверка в статистически портали показва, че тогава той се изравнява с износа за Унгария и почти достига износа за САЩ и Австрия. Но за последните двадесет години износът за Македония стабилно е по-висок от този за Руската федерация. Като през 2020 г. общият обем на износа е с почти 5.7 пъти по-висок от този през 2001 г. И през цялото това време Македония има постоянен дял между 1.5-20% – близък до този за Сърбия, Унгария или Чехия.
Общата причина за незавидното място на Русия във формирането на доходите в България е огромният, поне като парично изражение, внос от там. Това е внос предимно на енергийни ресурси. (Впрочем като дял от БВП за 20 години той намалява три пъти.)
Но основната причина са особеностите на руската търговия. Дори страни, които изчакват с пълноправното си членство в СТО, като Черна Гора, за да подпишат споразумения за свободна търговия с Руската федерация (процесът отнема много време), бележат спад в общия размера на търговията с и износа към тази страна.
Русия обикновено желае вносът от други страни (и ЕС) да спазва тамошните стандарти (непроменени от съветско време), включително при храните да подлежат на 100% проверка на митницата и други подобни. Освен това известни са случаи на произволно използване на хигиенни стандарти за „наказание“ на непослушни съседи (например Грузия, Молдова и Украйна).
В миналото Русия е налагала без предупреждение високи мита върху вноса от България. Като доставчик на енергийни ресурси и участие на нейни държавни компании в големи проекти тя притежава допълнителни и странични на търговските отношения лостове за влияние. Плюс това на санкциите, налагани от международната общност на Руската федерация по конкретни поводи и спрямо отделни фирми и личности, обикновено получават като отговор ембарго.
През 1990-те години, вследствие на гръцката блокада на Македония (заради името на страната) и по някакви културни съображения, българските фирми разпознаха страната като печеливш пазар и партньор. Дори няколко банки започнаха експанзия натам. Да не говорим за бизнес с бинго зали и игри със залагания. Многообещаващи бяха и печалбите поради международното ембарго над Сърбия и Черна гора. Плюс това Македония е страна, където може да се разчита на познаване на език и друг културен капитал, който помага в издаването на фалшиви фактури и воденето на нерегистрирана търговия. Поради казаното, Македония би трябвало да е и е още по-важна за икономиката на България и другите съседни страни.
Македония и Европата
Въпреки културния капитал и няколкото дарения на стара съветска военна техника в началото на 1990-те, България не освободи търговията с Македония.
Това направи Европейският Съюз през 2001 г. след дълго, петгодишно убеждаване от група свободно плаващи икономисти.
Освобождаването на търговията със Западните Балкани е най-важният фактор за възстановяването на страните от бивша Югославия и на Албания от несгодите, причинени от войни и други междуособици. За разлика от споразуменията в Евразийския митнически съюз, създаден по същото време и по-късно прераснал в икономически съюз, тук интеграцията е взаимноизгодна. Това намалява политическите рискове
Европейското освобождаване на търговията със Западните Балкани, в което участва и България (защото тогава е в процес на присъединяване към Съюза), е едностранно и 100-процентово премахване на митническите ограничения. Последвано и от постепенно премахване на административните, информационни и структурни пречки пред тази търговия.
Първоначално са освободени 95.4% от вноса от Западните Балкани (изключение са захарта, виното, телетата сукалчета и някои риби). От облагодетелстваните страни се изисква да освободят търговията помежду си (поставената цел е премахване на 98% от митата), като съответните споразумения съответстват на принципите на Световната търговска организация. За това бе даден шестгодишен срок. За този период се предполагаше, че може да прилагат защитни мита върху промишлени и други стоки, които страните смятат за „чувствителни“, но се изискваше и освобождаване услугите между страните от Западните Балкани и създаването на балкански „общ пазар“ на държавни поръчки.
Едностранните облекчения след 2001 г. са препотвърдени от ЕС три пъти, за последен път през декември 2015 г. Постепенно подробностите стават част от Споразуменията за стабилизация и асоцииране от процеса на отделните страни към ЕС. България не е активна в този процес, но и не пречи.[i] Към началото на 2004 г. от балканските страни са подписани и приложени 31 споразумения за свободна търговия. Постигнато е почти 100% премахване на промишлените мита (изключение е търговията с амуниции и огнестрелно оръжие от Сърбия и Босна и Херцеговина), а общото освобождаване на търговията с всички стоки услуги е около 98%. Общият пазар на държавни и общински поръчки между тях е постигнат към 2007 г., когато Западните Балкани стават членове на ЦЕФТА – Споразумението за свободна търговия в Централна (където те заедно с Молдова сега са единствените страни членки).
Макро-очаквания и кога ще ги стигнем
Макроикономически картината на отношенията с Македония е много изгодна за България.
Първо, балансът е винаги положителен. Приходите от износ за Македония през последната година заместват спада на прехвърлянията на средства от български граждани, работещи в чужбина към техни близки в страната. След 2015 г. туристите от Македония са средно около 600 хиляди на година и са третата по брой група посетители на България с около 5% дял в общия брой чуждестранни туристи. (През 2020 г. посещенията на македонци намалява наполовина, но такова е положението и с всички останали направления.)
Мястото на Македония в класацията на условията за водене на бизнес е почти недостижимо за България. България стои по-зле от Румъния, Косово, Беларус и Сърбия, и много по-зле от Турция, почти на един ранг е с Украйна.
Деловите среди, които познават тази част на Европа, очакват тук да няма пречки пред търговията и движението на капитали, данъците да са ниски и равни (така на македонски се нарича плоския данък), страните да са членове на НАТО и да преминат към еврото, по възможност преди да се присъединят към ЕС.
Позициите на Македония в международните делови класации са добри и поради някои други обстоятелства. Едно от тях е пазарът на труда. Той е значително по-либерализиран от българския. Най-вече поради бързото дерегулиране на временните трудови договори (през 2017 г.). В момента делът на тези договори в македонския пазар на работна сила е поне два пъти по-голям от българския. Тенденцията е да се доближи до равнището на Чехия – 8-9% от всички договори. Тук тенденцията е обратната.
Паричната политика на централната банка в Скопие е една от най-добрите в Европа извън еврозоната. Данъкът върху доходите е равен и прагът е като в България. (Преди дванадесет години тогавашният министър на финансите посети София, за да се научи как се въвежда такава реформа. Бе гласуван закон за премахване на плоския данък, но той не бе приложен, защото правителството и мнозинството на Заев разбраха колко вредно би било това да се случи.)
На този фон позицията на България спрямо преговорите за членство на Македония в ЕС са, меко казано, абсолютно неразбираеми за външните наблюдатели на стопанския и политическия живот на Балканите.
*В основата на тази статия е изказване на кръгла маса в Риск Монитор и НБУ на тема „Северна Македония: рискове, алтернативи, сценарии“, проведена на 12 февруари 2021 г.
[i] Не е широко известно, но е интересно да отбележа, че Гърция зад кулисите активно подкрепя начинанието. В него участват практически всички дипломати и икономисти от групата договорила членството на Гърция в Европейската икономическа общност в края на 1970-те и началото на 1980-те години. Но основната работа по убеждаването на ЕС бе свършена от Мери Калдор от Лондонското училище по икономика, Владимир Глигоров от Виенския институт за международни икономически сравнения и Патрик Месерлен от Сорбоната и (тогава) водещ експерт на СТО. От България по собствена инициатива участват Борислав Георгиев от БТПП, Филип Стоянович (от Манидмент системс интернешънъл) и Мартин Димитров и авторът от ИПИ.
