Медианата се определя като „средна стойност“: половината от служителите печелят по-малко, а другата половина печелят повече от средната стойност на доходите.

Дания е в компанията на Люксембург със среден доход от 3 671 EUR на месец, Швеция (3 135 EUR), Белгия (3 092 EUR), Ирландия (3 021 EUR), Финландия (2 958 EUR) и Германия (2 891 EUR).

На дъното е България със средни месечни приходи от 442 евро. Пред нас са Румъния със 700 евро на месец, Унгария с 801 евро и Литва с 809 евро.

От Евростат уточняват, че брутните месечни доходи, измерени в евро, не отразяват непременно покупателната стойност на дохода, тъй като не отчитат нивото на цените.

Материалът Брутният месечен доход в България – на дъното в ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Обръщаме внимание на иконографиката, публикувана от в-к „Икономически живот“ и нейните стройни линии, сочещи все нагоре, както и тази изключително висока реторика:

(Не знаем доколко е притеснително това усещане за дежавю)…

Материалът Теория и практика на обещаването е публикуван за пръв път на Икономически живот.

ГЕРБ нямат публикувана предизборна програма

Но от последното изявление на лидера на ГЕРБ Борисов от тези дни, разбираме, че явно сред приоритетите на настоящите управляващи е до 100 милиарда евро да бъде вдигнат БВП през следващите 4 години, както и постигане на поне 2000 лева средна работна заплата.
От спорадични изявления на представители на ГЕРБ става ясно още, че се предвижда и 1000 лева минимална работна заплата, както и да не се прави каквато и да е данъчна реформа.
Настоящият текст не е коментарен, но все пак очакваме програмата на ГЕРБ, за да видим мерките, чрез които ще бъде реализиран този 50-процентен скок на БВП за 4 години, като знаем, че нормалният годишен ръст е 3-4 на сто.

БСП (използваме създадената през 2019 година платформа „Визия за България“, поради анонсите на ръководството на социалистите, че тя ще е основа и на предизборната им програма)

България се нуждае от икономически растеж, базиран на потребление и износ на продукция с висока добавена стойност, се казва в частта, посветена на икономиката.

Уточнява се, че в момента ние изнасяме суровини и слабо обработени междинни продукти за другите европейски икономики, които ни ги „връщат“обратно вече доработени и сдобавена стойност, която са запазили за себе си. Подчертава се, че предметът на износа не е единствен проблем, тъй като 80% от износа се реализира от 40 фирми, при 420000 регистрирани по ДДС.

Затова БСП са на мнение, че е необходимо структурно модернизиране на икономиката, за да се постигне оптимален ефект ‒ преобразяване на икономиката така, че да я превърнем в икономика за мнозина, не за малцина.

Специално засегнат е проблема с чуждестранните инвестиции, тъй като структурата на икономиката ни е такава, че налага постоянен приток на свежи инвестиции. За изминалите 10 години наблюдаваме тотален срив на чуждестранните инвестиции в България, отчитат социалистите. От 17,2 млрд. лв. през 2007 г. те спадат 10 пъти ‒ до 1,9 млрд. лв. през 2017 г.Това е по-малко от тези 2,25 млрд. лв., които българите, емигрирали в чужбина, са изпратили на своите близки в страната през същата година. Парадоксално е, че за изминалото десетилетие общото ниво на инвестициите е непроменено –все 18 млрд. лв., докато за същия период БВП нараства 1,6 пъти.

Затова БСП залагат на публичните инвестиции, защото практиката показва, че ако например инвестираме 2,5 млрд. лв., то това води до увеличаване на БВП с 5 млрд. лв. за 5 години.

В същото време партията се обявява категорично против отдаването на концесии на стратегически за българската икономика предприятия и на обекти с национално значение, както и на обекти – елемент от критичната инфраструктура. Ще преразгледаме концесиите за значимите природни богатства на страната, декларират от БСП.

БСП декларира, че цели за срок от 5‒7 години да удвои минималната и средната работна заплата в страната. Изброяват се няколко мерки за това:

·въвеждане на праг за минимални възнаграждения в страната, не по-нисък от 60% от средната работна заплата за предходната година;
·въвеждане на по-справедливи ставки за заплащане на нощния труд, както и на труда в извънработно време – минимум с 50 % по-високи спрямо нормално полаган дневен труд. (В момента добавката за нощен труд е 25 ст. на час.);
·приобщаващи фондове – за период от 10 години 10% от основния капитал на големите компании (с над 250 души персонал) ще се заделят в специален работнически фонд, дивидентите от който ще се разпределят ежегодно между работещите. Това гарантира, че делът на работниците в печалбата на един успешен бизнес ще бъде по-справедлив.

ДПС са публикували програмна декларация, основаваща се на Програмата за управление на ДПС. Последната обаче не може да бъде открита в официалния сайт на движението.

В програмната декларация – която е твърде обща и декларативна, ДПС констатира, че България продължава да е най-бедната страна в ЕС 14 години след началото на членството си, както и това, че демографската криза и миграцията обезлюдяват всяка година по един средно голям български град от 45 000 души.

Сред основните приоритети на програмата са

• Ускорен, догонващ, иновативен икономически растеж

• • Устойчиво, зелено ориентирано развитие на ключови сектори с потенциал за догонващ растеж –„Чиста енергия, чиста вода, чист въздух, чиста храна „
• • Развитие на икономика на знанието – дигитализация и високи и водородни технологии, подкрепа на IT сектора, развитие на „ икономика на нематериалните активи“.
• • Насърчаване на инвестициите чрез активната помощ на държавата и участието й във всички фази на инвестиционния процес с цел ускоряването му
• • Преодоляване на демографската криза чрез ефективна, дългосрочна демографска политика, основана на фундаменталните човешки права и интегрираща всички социални вектори
• • Съвременно образование включващо инвестиции в образователна инфраструктура, включително дигитализация, висше образование, съобразено с нуждите на бизнеса и държавата
• • Включване на свободните и активни граждани в управлението на страната

В заключение се констатира, че управлението на България през периода 2021-2025 година ще бъде от ключово значение за развитието на страната в идващите десетилетия.

„Има такъв народ“ на Слави Трифонов

Сред приоритетите на партията е нова балансирана политика в областта на енергетиката и природния газ в рамките на Национална доктрина за енергийно развитие и съкращаване на вредните емисии в интерес на обществото, и в съответствие с европейската „Зелена сделка“. Акцентира се и върху запазване ролята на ядрената енергетика в националния енергиен микс.

Сред стъпките, които партията на Трифонов е готова да предприеме е оздравяване на структуроопределящите държавни енергийни и газови дружества, осигуряване спазването на пазарни принципи и въвеждане на механизми за елиминиране на корупцията.

Планира се и разработване и приложение на механизъм на национално ниво за защита на енергийно уязвимите домакинства при предстоящата либерализация на пазара, както и приложение на национална стратегия за конверсия на въглищните региони във високотехнологични индустриални зони с крайна цел постигане на устойчив икономически растеж и откриване на нови работни места.

Планира се постепенно заместване на въглищните ТЕЦ с високоефективни паро газови блокове, нови мощности на ВЕИ на освободените и рекулти вирани минни табани, комбинирано производство на водород

Сред икономическите мерки са:

• Осигуряване на благоприятна законова рамка. Ефективна публичната администрация. Стимулиране на развитието на МСП. Подобряване на регионалната бизнес среда. Намаляване на фрагментацията на пазарите.
• Създаване на инструментариум за подкрепа на предприемачеството. Повишаване на притока на ПЧИ.
• Картографиране на ресурсите в страната. Дефиниране на правомощия и отговорности на местната власт. Целеви инвестиции, чрез внедряване на зелени иновации и адаптиране на регионалните икономики към климатичните промени.

От партията на Трифонов залагат на всеобхватна реформа в образователната система. Увеличаване на инвестициите, необходими за подготовка и преквалификация на хората в и извън трудоспособна възраст. Интегрирана трудова заетост според приоритетите на икономическите зони.

Партията обещава още трайно увеличение на данъчно облекчение за дете (за облагаем доход в размер до три средни месечни работни заплати на година). Гъвкавост в ползването на отпуск за отглеждане на дете. Стипендия за дисциплина и успех за всички ученици. Потребителска помощ в размер на 24 минимални заплати за новородени и отглеждани в България деца разсрочена в период от 7 години. Осигуряване за майчинство на редовните студенти до 25-годишна възраст с взети изпити от държавата.

Увеличаване на материалната подкрепа до 70% от МРЗ чрез ваучери за хранителни продукти, лекарства, енергия. Увеличаване на капацитета и качеството на 24-часовите услуги за възрастни хора и на патронажната грижа.

„Има такъв народ“ предвиждат още премахване на таксата за вноска във втори стълб и мерки за по-гъвкаво, по-прозрачно и по-доходно управление на средствата в него. Обвързване на тавана на осигурителния доход със средната работна заплата. Намаляване на разликите във възрастта за пенсиониране и актуализация на пенсиите на всеки мандат.

Предвижда се още въвеждане на необлагаем минимум и семейно подоходно облагане при запазване 10% ставка върху доходите. Отмяна на облагането на лихви по депозити. Повишаване на прага за регистрация по ЗДДС. Оставяне на част от събрания подоходен данък в бюджета на общините. Разработване на програма за преотстъпване на корпоративен данък при реинвестиране на печалбата и внедряване на софтуерна фискализация. Намаляване на осигурителната тежест с до 3%.

Демократична България

Като начало се формулират няколко причини за тежката ситуация, в която се намира икономиката на България:

• принудителното ограничаване на потребителското търсене на стоки и услуги поради мерките, свързани с пандемията;
• ускоряващите се процеси на дигитална и енергийна трансформация, които поставят редица български компании под конкурентен натиск и риск от фалит;
• проблемите на фирмите и банките в пандемията водят и до нарушен достъп на икономиката до банков кредит и капитал за инвестиции, без които възстановяването е невъзможно.

ДБ акцентират и на бедността, определяйки я като хроничен проблем в България от десетилетия. Свидетели сме на такива абсурди като “работещи бедни”, масова енергийна бедност, поколения пенсионери, които са принудени да живеят в мизерия. Подобни явления са характерни по-скоро за третия свят, а не за държава от Европейския съюз.

Формулирани са няколко мерки срещу бедността и за повишаване на доходите

• България да спре да бъде най-бедната държава в ЕС. Повишаване на средната работна заплата до 2400 лв. до края на мандата на управление.
• Намаляване на данък общ доход за хората с ниски доходи с въвеждане на необлагаем минимум от 500 лв. на месечните доходи.
• Увеличаване на размера на средната пенсия до 1000 лева до края на мандата при спиране на кражбите на държавни средства и при провеждане на нужните реформи за растеж на икономиката.
• Намаляване с 1/3 на дължимите осигурителни вноски за всички малки и средни предприятия до края на годината.
• Освобождаване от данъци и осигуровки за три години на всички стартъпи за иновации в областта на високите технологии, отговарящи на целите на “Плана за възстановяване и устойчивост”.
• Създаване на специален фонд за финансиране преквалификация на безработни в професии и дейности с висока добавена стойност и съответно с по-високо заплащане.
• Увеличаване с 50% до края на мандата на заплатите на държавните служители от стратегически важните и най-засегнати от ковид кризата сектори: учители, помощен медицински персонал в държавните болници, социални работници и дейци на културата, с възможност за допълнително увеличение в зависимост от възможностите на бюджета.

Изтъква се, че по различните инструменти на ЕС България има право да получи над 50 млрд. лева за периода 2021-2027 г. Демократична България се атгажира да реализира политики за насочване на европейските фондове в пълна степен към гражданите и фирмите, като мобилизират максимално допълнителен частен капитал за инвестиции. Еврофондовете за строителство и земеделие ще бъдат управлявани ефективно в полза на максимален брой бенефициенти, вместо усвоявани от няколко политически обвързани земеделски и строителни групировки. В същото време вярваме, че еврофондовете са само помощно средство за ускоряване на растежа, но не могат да заместят дълбоките реформи във всички сфери на впубличния сектор.

ДБ залага и на промяна ролята на Българската банка за развитие. Предлага се ББР да преустанови кредитирането на политически обвързани бизнеси, като се трансформира в “банка на банките” и се специализира в разработването на мерки и програми за улесняване на достъпа до кредитиране от малките и средни фирми, стартъп компаниите, координирано с другите инструменти от ЕС и държавния бюджет, мерки за подкрепа на дигитализацията и декарбонизацията на икономиката.

Групата на ББР има две други важни роли за икономиката, които могат да бъдат много по-добре развити – осигуряване на рисков капитал за нововъзникващи компании чрез специализирани фондове и осигуряване експортно финансиране, гаранции и застраховки чрез дъщерната си структура Българска агенция по експортно застраховане.

По темата за “зелено и цифрово възстановане” Демократична България планира поетапно “озеленяване” на крайната консумация на електроенергия от страна на държавни и общински ведомства и предприятия (ползваната електроенергия задължително да бъде с гаранции за произход за ВЕИ енергия, издадени от АУЕР).

ДБ се обявява и за отказ от развитието на АЕЦ с остаряла технология и разработване на стратегия за декарбонизация на икономиката, базирана на ВЕИ и водород, съгласно целите на Зеления пакт на ЕС и Плана за възстановяване и устойчивост, както и за цялостно модернизиране на комплекса “Марица изток” от въглища към производство на зелена енергия, зелен водород, електроцентрали на зелен водород и системи за съхранение на енергия.

Обещава се и еднократна финансова помощ в размер на до 50 000 лева за малки и средни предприятия (отговарящи на определени условия за финансово състояние и самоучастие от 50%) за дигитализиране на бизнес процесите (продажби, маркетинг, доставки, фактуриране, разплащания, идентификация и т.н.). Мярката има пълна финансова обезпеченост по “Плана за възстановяване и устойчивост”.

В икономическата програма е залегнала и подкрепа на домакинствата за подмяна на конвенционалните автомобили с електрически – еднократна финансова помощ от 5000 лева на домакинство за един електрически лек автомобил. Финансова обезпеченост от “Плана за възстановяване и устойчивост”.

„Изправи се. Мутри вън“ на Мая Манолова, „Отровното трио“, Татяна Дончева

Сред акцентите на програмата „70 управленски мерки“ е стимулирането на бизнеса и семейните стопанства.

Залага се на подкрепа на бизнеса „за безапелационно и безусловно нарастване на доходите“, в т.ч. и чрез програми за подкрепа на стартъпи, иновативни компании, “зелена“ индустрия, малък и семеен бизнес.

Мерките предвиждат още въвеждане на задължение на публичните администрации да изплащат фактурите за доставки и услуги от бизнеса в рамките на 30 дни, както и повишаване на прага за задължителна регистрация по ДДС от 50 000 лв. на 200 000 лв., запазване на доброволната регистрация по ДДС като облекчение за микро- и малкия бизнес, намаляване със 75% на патентния данък до възстановяване на икономиката.

Сред останалите данъчни промени в програмата са временно освобождаване от данъци на сектори и производства като стимулираща мярка, отмяна на някои данъци и такса смет за фирми без дейност или при силно намалени обороти до излизане от икономическата криза, намаляване на данъчната тежест в частта данък върху ЕТ, данък върху застрахователни премии, данък върху доход от лихви и срочни банкови депозити, въвеждане на такса върху сделките с луксозни стоки.

Коалицията обещава ускорено повишаване доходите на българските граждани при запазване на фискална стабилност, включващо:

1. Прилагане на пакет от икономически мерки за чувствително повишаване на разполагаемите доходи. Въвеждане на минимална почасова ставка с цел постигане на минимален доход от 1000 лв. на месец и ръст на средната заплата до 2000 лв. месечно при запазване на фискалната стабилност.
2. Преизчисляване и увеличаване на пенсиите, справедливи социални плащания, почасов и нощен труд.

Част от програмата визира ускоряване на модернизацията на икономиката и електронно управление, както и затваряне на гишетата.

Сред мерките са

• Затягане на контрола върху приходната част на бюджета; преустановяване на практиката за изразходване на бюджетния излишък без решение на Народното събрание;
• Прилагане на принципа „Пари срещу реформи“ по отношение на средствата за България от Фонда за възстановяване на ЕС Next Generation EU с фокус върху финансиране на зелена, споделена, кръгова и нисковъглеродна икономика, образование, здравеопазване, модерно селско стопанство, енергийна независимост, електронно управление, стимулиране на микро-, малкия и семейния бизнес и устойчивото използване на природните ресурси.
• Шоково въвеждане на електронно управление и премахване на всички гишета с чиновници по цялата централна, териториална и местна администрация.
• Нова данъчна политика чрез децентрализация на част от приходите от бюджета в полза на общините.
• Осигуряване на качествен интернет достъп на територията на цялата държава.

Припомняме, по време на първия локдаун през пролетта на 2020 година формацията на Манолова лансира Национална програма „Работа за всеки“ на стойност 2,5 млрд. лв. за 200 000 души, представена като мащабна инициатива за възстановяване на трудовата заетост чрез субсидирано увеличаване до 50 % на работещите в микро-, семейния и малкия бизнес. Целева група ще са малки фирми, в които по програмата работодателят ще може да наеме до 50 % допълнително работници на пълно или съкратено работно време.

Материалът Икономически и социални политики, доходи: какво обещават партиите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тези мъдри слова не са от днешното заседание на Министерски съвет. Изречени са през 1973 година. Вероятно обаче ще слушаме техни вариации в идващата предизборна кампания.

Така за пореден път „Архивни страници“ ще констатират приемственост в политиките през вековете у нас. Или с други думи – държавните и партийни ръководители се сменят, посланията им – не.

Материалът На вниманието на държавните и партийни ръководители е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Общият доход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2020 г. е 1 805 лв. и нараства с 2.0% спрямо 2019 година, сочат данните на НСИ.

Общият разход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2020 г. е 1 681 лв. и се увеличава с 0.7% спрямо същото тримесечие на 2019 година. В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна (28.8%), следвани от разходите за жилище (18.2%), данъци и социални осигуровки (12.9%) и транспорт и съобщения (11.3%).

Като абсолютни стойности през четвъртото тримесечие на 2020 г. в сравнение със същото тримесечие на 2019 г. средно на лице от домакинство разходите по видове се променят, както следва:

• Разходите за храна и безалкохолни напитки намаляват от 495 на 485 лв. (с 2.1%).
• Разходите за алкохолни напитки и цигари намаляват от 73 на 71 лв. (с 2.9%).
• Разходите за облекло и обувки нарастват от 63 на 64 лв. (с 1.6%).
• Разходите за жилище (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома) се увеличават от 286 на 306 лв. (с 6.9%).
• Разходите за здравеопазване намаляват от 118 на 117 лв. (с 0.4%).
• Разходите за транспорт и съобщения намаляват от 191 на 189 лв. (с 0.8%).
• Разходите за свободно време, културен отдих и образование намаляват от 69 на 61 лв. (с 11.5%).
• Разходите за данъци и социални осигуровки остават без промяна – 216 лева.

Материалът Всички доходи намаляват, ръст само при пенсиите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Пред България стоят две предизвикателства: колко бързо икономиката ще се възстанови от удара на кризата заради пандемията и какъв икономически растеж ще може да постигне в идните години, за да се доближи до нивата на доход в развитите европейски страни.

В началото на седмицата с предложения Алтернативен бюджет (изготвян във всяка от последните 18 години) ИПИ вече заявихме, че намаляването на данъчно-осигурителната тежест за работещите, успешните и развиващите се бизнеси е в основата на решението. Предложението включва пакет от две данъчни мерки: на първо място, ускорена (100% в годината на придобиването) данъчна амортизация за инвестициите в машини и оборудване и намаляване с 5 процентни пункта на осигурителната тежест за наетите.

Незабавният ефект, по наша оценка, e освобождаването на около 2 милиарда лева повече средства в частния сектор още през първата година на реформата. Но избраната комбинация от по-ниско облагане на капиталонатрупването и труда увеличава стимулите и насърчава стартирането и разширяването на бизнес чрез повече инвестиции, разкриване на по-високо платени работни места, развитие на човешкия капитал и дългосрочно повишаване на производителността. Ето как:

Криза, възстановяване и икономическо сближаване. В началото на ноември Европейската комисия прогнозира, че без промени в политиките, икономиката на България ще възстанови предкризисното ниво на стопанска активност едва през 2022 г. – на практика, това са три загубени години. Още повече, през 2019 г. България е с БВП на човек от населението от едва 53% от средното за ЕС, а в последното десетилетие дори не е сред най-бързо догонващите, като пет страни от региона са постигнали значително по-голямо сближаване с развитото „ядро“ на Европа.

Инвестиции и развитие. Икономическият растеж е неразривно свързан с инвестиционната активност. При функциониращи пазари и конкуренция колкото повече се инвестира, толкова по-бързо нарастват капацитетът на икономиката и производителността на труда. В последните пет години инвестициите в основен капитал в България като дял от БВП са с 2 процентни пункта по-ниски от средните за ЕС, с 3 процентни пункта по-ниски от средните за страните от Централна и Източна Европа, и с 5 до 7 пункта по-ниски от тези в най-бързо догонващите икономики. Накратко – с инвестиции под 19% от БВП България ще остане трайно „на опашката“.

Старт и трансформация. Данъчното намаление при инвестиции е насочено към тези, които създават нов бизнес в България, но и към всички, които разширяват дейността си или обновяват машините и технологиите. Във време на несигурност, именно тези предприемачески решения трябва да бъдат насърчени чрез облекчаване на данъчната тежест. По-ниското облагане на труда подкрепя както тези, които  създават нови работни места при първоначалните инвестиции, така и повишаване на доходите на работещите в съществуващи бизнеси. Само с повече нови инвестиции българската икономика може промени структурата си и постепенно дейности, разчитащи на евтин труд и местни ресурси да се изместят от дейности, интензивни на капитал, технологии и знание.

Фокус върху работещите и успешните. Предлаганите данъчни намаления са насочени към бизнеси, които са успешни и конкурентоспособни в трудните времена на кризата. По-благоприятна среда за работещите, растящите и успешните означава повече сила в „двигателите“ на растежа. Помощи и субсидии за страдащите от кризата за период, надхвърлящ няколко месеца, само удължават агонията и задържат стопански ресурси в „потъващи“ фирми.

Икономика „на светло“ и по-високи доходи. По-ниската тежест върху труда въздейства върху работодателите, които спазват закона, допълнително изсветлява тези, които все още укриват доходи и така конкуренцията между компаниите е на други плоскост.  Заедно с това, намалението на общите разходи за труд може да пренасочи (политическите) усилия на работодателите от стремеж към ограничаване на ръста на заплатите към инвестиции в развитието на човешкия капитал. Данъчното намаление отива при онези предприемачи, които поставят в центъра на успеха повишаване на доходите на заетите – а това са компаниите, които влагат ресурс в обучение и инвестират в нови технологии, машини и оборудване, които успяват да се ориентират към предлагане на нови продукти и услуги на нови пазари. Само тази стратегия може устойчиво да задържи образованите, талантливите и работливите при отворен европейски пазар на труда.

Визитка на „Инвестиционна дестинация България“. В среда на исторически безпрецедентна криза започва трескаво препозициониране в търсене на най-добрия начин за привличане на развойни дейности, глобални бизнес услуги и високотехнологични производства. България трябва да може да предложи най-добрия пакет от благоприятни условия за установяване на бизнес – а такъв пакет задължително включва ниски данъци върху инвестициите и високоплатените работни места. Ако искаме да вземем „парче“ от очаквания  near-shoring за европейския пазар, ако смятаме, че е важно да релокираме бизнеси, разтърсени от Brexit, то предложените данъчните намаления ще бъдат една отлична визитка за страниците на водещите бизнес издания.

Материалът По-ниски данъци за бърз растеж: Как България да влезе във FT като инвестиционна дестинация е публикуван за пръв път на Икономически живот.

При повторно нарушение санакцията се удвоява до 10 на сто, но не повече от 30 000 лв. 

Това предвиждат промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, приети на първо четене от парламента, предаде БНР.

Двойно се увеличават и санкциите, ако се възпрепятства проверка на приходната агенция или на публичен изпълнител.

С промените се допуска използването на електронни документи във вида, в който те са създадени и отпада необходимостта от разпечатването им на хартия.

Предоставя се възможност документите да бъдат връчвани по електронен път не само от орган по приходите, но и от друг служител на НАП.

Материалът Солени глоби за укриване на доходи, получени в чужбина е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според нея БВП ще се свие с 5.1% през 2020 година при прогнози минус 7-7,2 %. Растежът му пред следващата година се очаква да е 2,6 на сто, а прецз 2022-ра с 3,7 %.

Излизането от кризата обаче ще е по-бавно, след като пролетта се очакваше ръст от 6% на БВП за 2021 г. и 5.3% през лятото, а сега е над два пъти по-малък.

Подчертава се, че прогнозата е изготвена в условията на голяма несигурност, като през втората половина на октомври 2020 г. държавите членки обявиха, че въвеждат съществени нови мерки в областта на общественото здраве с цел ограничаване на разпространението на вируса.

В прогнозата си ЕК се опира на две важни технически допускания. Първо, допуска се, че мерките в областта на общественото здраве ще останат в сила до известна степен през целия прогнозен период. След значителното им затягане през четвъртото тримесечие на 2020 г. обаче се очаква строгостта на мерките постепенно да намалее през 2021 г. Допуска се също, че икономическите последици от дадено ниво на ограничения ще намалеят с течение на времето, тъй като здравната система и икономическите субекти се адаптират към създадената от коронавируса среда.
Второ, тъй като бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство все още не са ясни, прогнозитеза 2021 г. и 2022 г. се основават на техническото допускане, че от 1 януари 2021 г. нататък ЕС и Обединеното кралство ще търгуват въз основа на правилата на СТО за най-облагодетелствана нация (НОН). Това се прави единствено за целите на прогнозирането и не е израз на очаквания или предвиждания във връзка с резултатите от преговорите между ЕС и Обединеното кралство за техните бъдещи отношения.

Изводите от есенната прогноза са, че общият размер на инвестициите ще намалее през 2020 г. толкова (-11.5%), че възстановяването им до нивото от 2019 година няма да се случи до 2023 г. Тези инвестиции ще идват основно от правителството и завръщането към показателя от 2019 г. (4.5% от БВП) ще е бавно – ръст от 0.5% догодина и още 7% през 2022 г. Този сценарий без 12-те милиарда евро, предвидени за специалния антикризисен фонд на ЕС, който още не е одобрен и не са известни условията за достъп до него, включително стандарти за върховенство на закона.

Силните фискални позиции на страната от началото на тази година са позволили на правителството да обяви помощни мерки в размер около 2% от БВП и да изкара две трети от 2020 г. с бюджетен излишък, отчитат от Еврокомисията. Предупреждението е, че започва „гмурването“ в правителствен дефицит – до края на 2020 г. балансът ще достигне минус 3% от БВП, толкова ще остане и през 2021 г. и ще е минус 1.4% през 2022 г. (отново изчислени без средствата от помощния фонд на ЕС).

Очаква се леко повишаване на доходите, като причината обаче е, че правителството вдига заплати в обществения сектор и повишава минималната заплата и събиранията за обществено осигуряване. Годината ще приключи с 1.2% инфлация (след това тя ще е 1.4% и 1.8%) и тя ще бъде движена предимно от сектора на услугите.

Безработицата ще се стабилизира на 5.8% за цялата 2020 г. , но на практика ще остане на това ниво и през 2021 г. (5.6%) и 2022 г. (5%) при 4.2% през 2019 г., пише още Дневник. Това означава, че намаляването на заетостта ще е такова, че възстановяването на темпото от 2019 г. (0.3% ръст) ще се случи някъде в бъдещето – за 2020 г. тя ще е минус 2.9%, а компенсацията в следващите две години ще е 0.5% и 1%.

ЕК обобщава и ситуацията в еврозоната.

Икономиката на еврозоната ще се свие със 7,8 % през 2020 г., преди да отбележи ръст от 4,2 % през 2021 г. и 3 % през 2022 г. Споредпрогнозата икономиката на ЕС ще се свие със 7,4 % през 2020 г., преди да се възстанови с ръст от 4,1 % през 2021 г. и 3 % през 2022 г. В сравнение с икономическата прогноза от лятото на 2020 г. прогнозите за растежа както за еврозоната, така и за ЕС са малко по-високи за 2020 г. и по-ниски за 2021 г. Не се очаква производството в еврозоната и в ЕС да се възстанови до равнището отпреди пандемията през 2022 г.

Според прогнозите безработицата в еврозоната ще се увеличи от 7,5 % през 2019 г. на 8,3 % през 2020 г. и 9,4 % през 2021 г., преди да намалее до 8,9 % през 2022 г. Очаква се безработицата в ЕС да се увеличи от 6,7 % през 2019 г. на 7,7 % през 2020 г. и 8,6 % през 2021 г., преди да намалее до 8,0 % през 2022 г.

Съвкупният бюджетен дефицит на еврозоната ще нарасне от 0,6 % от БВП през 2019 г. на около 8,8 % през 2020 г., преди да намалее до 6,4 % през 2021 г. и 4,7 % през 2022 г. Това отразява очакваното постепенно премахване на мерките за спешна подкрепа през 2021 г. с подобряването на икономическото положение.Отразявайки рязкото нарастване на дефицитите, прогнозата сочи, че съвкупното съотношение на дълга към БВП в еврозоната ще нарасне от 85,9 % от БВП през 2019 г. на 101,7 % през 2020 г.,102,3 % през 2021 г. и 102,6 % през 2022 г.

Материалът По-бавно излизане от кризата за България, прогнозира ЕК е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Всички смятаме, че спадът в доходите т.е БВП ще е около 7%, консенсусно около 6%. Половид милиард е само загубата от доход за годината заради карантината.

Това каза пред bTV икономистът Красен Станчев. Според него, за да излязат сметките, правителството предвижда в бюджета нисък спад на доходите за т.г. и бърз ръст догодина.

Бюджетът дори не е социален даже. Следващата година към края може да се наложи увеличаване на данъците на хартия и това ще доведе до намалена събираемост. Това, което е обещано на пенсионери и други групи, всъщност няма да бъде дадено, допълни икономистът.

Според него влизаме в една спирала, която не е ясна. Би трябвало да  се мисли за нов дълг, говореха икономистите още през март. Но трябва да има яснота как ще се харчи.

По никакъв начин не личи бюджетът да е антикризисен. Защо са необходими самолети точно сега и как те ще помогнат в тази криза, никой не може да каже. Тези пари, които отиват за частния сектор са 2,5 пъти по-малко от парите, които отиват за пенсионерите.

Финансирате някой, който не произвежда и взимате парите на тези, които са по-трудоспособни. Т.е. така се демотивират онези, които са нетни кредитори на бюджета и биха могли да спестяват и за себе си, и за ДОО, обясни Красен Станчев.

Материалът Бюджетът не е съставен добре, дори не е социален, смята Красен Станчев е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Свиването ще е 5,5 %, при прогнози от май за 5 на сто, а растежът през 2021 година ще е 3 % при предишни прогнози от 4 на сто.

Според ЕБВР регионът ни, наречен югоизточната част на ЕС – България, Румъния, Гърция и Кипър, е по-тежко засегнат от пандемията от икономически по-развитите европейски държави.

От тази четворка само Гърция е с по-негативни показатели от нас.

В същото време обаче прогнозите сочат, че в България доходът на глава от населението ще се върне към стойностите си от 2019 г. по-бързо от повечето членки на ЕС в региона, със скорост, сходна с тази на Западните Балкани.

В доклада за България се казва още, че след ръста от 3.4%, движен основно от потреблението, през 2019 г. „дълбоката рецесия“ и ограниченията, въведени заради извънредното положение през март, заедно с постепенно възстановяване през май след сваляне на ограниченията характеризират 2020 г. Възстановяването обаче се е забавило с увеличаването на заразените в средата на лятото, а въздействието на COVID-19 се е проявило най-ясно през второто тримесечие, когато спадът на БВП е 8.7%.

Материалът ЕБВР с негативна ревизия на прогнозите за България е публикуван за пръв път на Икономически живот.