По-малък спад на БВП от досегашните прогнози, но и по-бавно излизане от кризата за България. Това сочи есенната прогноза на ЕК за страните-членки на съюза.
Според нея БВП ще се свие с 5.1% през 2020 година при прогнози минус 7-7,2 %. Растежът му пред следващата година се очаква да е 2,6 на сто, а прецз 2022-ра с 3,7 %.
Излизането от кризата обаче ще е по-бавно, след като пролетта се очакваше ръст от 6% на БВП за 2021 г. и 5.3% през лятото, а сега е над два пъти по-малък.
Подчертава се, че прогнозата е изготвена в условията на голяма несигурност, като през втората половина на октомври 2020 г. държавите членки обявиха, че въвеждат съществени нови мерки в областта на общественото здраве с цел ограничаване на разпространението на вируса.
В прогнозата си ЕК се опира на две важни технически допускания. Първо, допуска се, че мерките в областта на общественото здраве ще останат в сила до известна степен през целия прогнозен период. След значителното им затягане през четвъртото тримесечие на 2020 г. обаче се очаква строгостта на мерките постепенно да намалее през 2021 г. Допуска се също, че икономическите последици от дадено ниво на ограничения ще намалеят с течение на времето, тъй като здравната система и икономическите субекти се адаптират към създадената от коронавируса среда.
Второ, тъй като бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство все още не са ясни, прогнозитеза 2021 г. и 2022 г. се основават на техническото допускане, че от 1 януари 2021 г. нататък ЕС и Обединеното кралство ще търгуват въз основа на правилата на СТО за най-облагодетелствана нация (НОН). Това се прави единствено за целите на прогнозирането и не е израз на очаквания или предвиждания във връзка с резултатите от преговорите между ЕС и Обединеното кралство за техните бъдещи отношения.
Изводите от есенната прогноза са, че общият размер на инвестициите ще намалее през 2020 г. толкова (-11.5%), че възстановяването им до нивото от 2019 година няма да се случи до 2023 г. Тези инвестиции ще идват основно от правителството и завръщането към показателя от 2019 г. (4.5% от БВП) ще е бавно – ръст от 0.5% догодина и още 7% през 2022 г. Този сценарий без 12-те милиарда евро, предвидени за специалния антикризисен фонд на ЕС, който още не е одобрен и не са известни условията за достъп до него, включително стандарти за върховенство на закона.
Силните фискални позиции на страната от началото на тази година са позволили на правителството да обяви помощни мерки в размер около 2% от БВП и да изкара две трети от 2020 г. с бюджетен излишък, отчитат от Еврокомисията. Предупреждението е, че започва „гмурването“ в правителствен дефицит – до края на 2020 г. балансът ще достигне минус 3% от БВП, толкова ще остане и през 2021 г. и ще е минус 1.4% през 2022 г. (отново изчислени без средствата от помощния фонд на ЕС).
Очаква се леко повишаване на доходите, като причината обаче е, че правителството вдига заплати в обществения сектор и повишава минималната заплата и събиранията за обществено осигуряване. Годината ще приключи с 1.2% инфлация (след това тя ще е 1.4% и 1.8%) и тя ще бъде движена предимно от сектора на услугите.
Безработицата ще се стабилизира на 5.8% за цялата 2020 г. , но на практика ще остане на това ниво и през 2021 г. (5.6%) и 2022 г. (5%) при 4.2% през 2019 г., пише още Дневник. Това означава, че намаляването на заетостта ще е такова, че възстановяването на темпото от 2019 г. (0.3% ръст) ще се случи някъде в бъдещето – за 2020 г. тя ще е минус 2.9%, а компенсацията в следващите две години ще е 0.5% и 1%.
ЕК обобщава и ситуацията в еврозоната.
Икономиката на еврозоната ще се свие със 7,8 % през 2020 г., преди да отбележи ръст от 4,2 % през 2021 г. и 3 % през 2022 г. Споредпрогнозата икономиката на ЕС ще се свие със 7,4 % през 2020 г., преди да се възстанови с ръст от 4,1 % през 2021 г. и 3 % през 2022 г. В сравнение с икономическата прогноза от лятото на 2020 г. прогнозите за растежа както за еврозоната, така и за ЕС са малко по-високи за 2020 г. и по-ниски за 2021 г. Не се очаква производството в еврозоната и в ЕС да се възстанови до равнището отпреди пандемията през 2022 г.
Според прогнозите безработицата в еврозоната ще се увеличи от 7,5 % през 2019 г. на 8,3 % през 2020 г. и 9,4 % през 2021 г., преди да намалее до 8,9 % през 2022 г. Очаква се безработицата в ЕС да се увеличи от 6,7 % през 2019 г. на 7,7 % през 2020 г. и 8,6 % през 2021 г., преди да намалее до 8,0 % през 2022 г.
Съвкупният бюджетен дефицит на еврозоната ще нарасне от 0,6 % от БВП през 2019 г. на около 8,8 % през 2020 г., преди да намалее до 6,4 % през 2021 г. и 4,7 % през 2022 г. Това отразява очакваното постепенно премахване на мерките за спешна подкрепа през 2021 г. с подобряването на икономическото положение.Отразявайки рязкото нарастване на дефицитите, прогнозата сочи, че съвкупното съотношение на дълга към БВП в еврозоната ще нарасне от 85,9 % от БВП през 2019 г. на 101,7 % през 2020 г.,102,3 % през 2021 г. и 102,6 % през 2022 г.
