През същия период на миналата година в Европа са постъпили 142,764 милиарда кубически метка газ, което означава, че има намаление с 11,9%.

В Западна Европа са доставени 94,334 милиарда кубически метра газ срещу 108,416 милиарда кубически метра година по-рано. Най-много са доставките за Германия (31,185 милиарда кубически метра) и Италия (16 милиарда кубически метра).

Доставките на руски газ за Централна Европа през отчетния период са намалели с 11,5% до 29,336 милиарда кубически метра. По-голямата част от газа за потребителите в този регион е доставен в Унгария (6,3 милиарда кубически метра), Полша (7,1 милиарда кубически метра) и Словакия (6,9 милиарда кубически метра).

Доставките на газ за Турция за 9 месеца на 2020 г. са намалели с 25%, до 8,854 милиарда кубически метра.

През януари – септември са доставени 2,50 милиарда кубически метра на Китай чрез газопровода „Силата на Сибир“. Първите доставки на руски газ за Китай по източния маршрут започнаха през декември 2019 г.

Материалът С близо 12% паднаха доставките на „Газпром“ за Европа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Резолюцията беше приета в четвъртък с 593 гласа „за“, 58 гласа „против“ и 36 гласа „въздържал се“.

По време на ограничителните мерки 32 % от учениците в някои държави членки не са имали никакъв достъп до образование в продължение на няколко месеца. Евродепутатите се опасяват, че това ще намали бъдещите равнища на доходите за цяло едно поколение и ще окаже отрицателно въздействие върху производителността на труда и  конкурентоспособността на Европейския съюз.

Ето защо преодоляването на цифровото разделение трябва да бъде непосредствена грижа. Комисията трябва да даде приоритет на инвестициите в свързаността и оборудването, по-специално в селските и отдалечените райони, както и на инструктиране и подпомагане на учителите и обучаващите да използват нови технологии.

Много държави все още не са подготвени за втората вълна, която сега удря Европа. Трябва да се направи повече, за да се гарантира достъп до качествено образование и обучение за всички и затова трябва да инвестираме в образованието, смятат евродепутатите.

Те призовават да се утрои бюджетът на програмата „Еразъм+“и насърчават държавите членки да увеличат значително обществените разходи за образование.

Комисията трябва да даде приоритет на инвестициите в образованието в плана за възстановяване“, заяви Виктор Негреску (С&Д, Румъния), от името на комисията по култура и образование на ЕП по време на дебата в пленарна зала.

Според ЮНЕСКО, по време на първата криза, свързана с COVID-19, дори в най-развитите държави по света достъпът до цифрово образование е бил около 90 %, а 10 % от учениците все още нямат достъп.

По-малко от 25 % от държавите с ниски доходи са осигурили някаква форма на дистанционно обучение.

Материалът Цифрово разделение в Европа заради пандемията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Tesla, която започна да доставя превозни средства, произведени от фабриката си в Шанхай през декември, ще продава произведени от Китай автомобили през октомври за страни, включително Германия, Франция, Италия и Швейцария, се казва в изявление на компанията, цитирано от Ройтерс.

Фабриката в Шанхай, първият завод за автомобили на Tesla извън Съединените щати, има амбицията да произведе 150 000 автомобила тази година.

Производителят на електрически коли, който е продал повече от 11 000 броя от Model 3 миналия месец в Китай, най-големият автомобилен пазар в света, изгражда и производствен капацитет в Шанхай за спортни возила Model Y.

Материалът Tesla продава в 10 европейски страни коли от китайския си завод е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Доставките на холдинга за Западна Европа са намалели със 17% до 60 милиарда куб. метра срещу 75,3 милиарда куб. метра за същия период на 2019 г. По-специално доставките за Турция са се свили 1,7 пъти – до 4,7 милиарда куб. метра.

В Западна Европа основните потребители на руски газ през първата половина на годината са Германия (намаление на доставките с 25%, до 20,1 куб. метра), Италия (по-малко с 14,6%, до 9,9 милиарда куб. метра), Австрия (намаление с 10%, до 6,6 милиарда кубически метра) и Франция (намаление с 12%, до 5,7 милиарда куб. метра).

В Централна Европа доставките на руско синьо гориво са паднали с 15% до 17,7 милиарда куб. метра.

Делът на руския газ на европейския пазар е намалял за почти три години от 36,6% през 2018 г. до 27,8% през 2020 г., но все още остава най-големият сред конкурентите.

Ако през 2018 г. американският газ е само 0,7% от целия европейски пазар с доставки от 3,7 милиарда куб. метра, през 2020 г. делът му се оценява вече на 6,2% – през първата половина на годината са доставени 17,4 милиарда куб. метра.

Първите газопроводи за доставка на руски газ за Китай по „източния“ маршрут, газопровода „Силата на Сибир“, започнаха през декември 2019 г. През първите 6 месеца на 2020 г. в Китай са продадени 1,57 милиарда куб. метра.

„Газпром“ е продал 128,6 милиарда куб. метра на руските потребители, което е с 10% по-малко в сравнение със същия период на миналата година.

Материалът С 18% са паднали доставките на руски газ за Европа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Не можем да доставяме сьомга в Китай сега, пазарът е затворен“, заявява Реджина Якобсен, която е изпълнителен директор на Bakkafrost, компания за отглеждане на сьомга във Фарьорските острови в северния Атлантически океан.

„Трябваше да спрем всички продажби в Китай. Чакаме да се изясни ситуацията“, заяви Стейн Мартинсен, представител на Norway Royal Salmon.

Супермаркетите и универсалните магазини в Пекин спряха да продават сьомга, след като откриха доказателства за нов вид инфекция с коронавирус в основния отдел за морски дарове на Xinfadi в Пекин. Според предварително разследване, вирусът е открит в оборудване за рязане на риба.

Китайски експерти обаче заявиха, че не са открили следи от коронавирус в самата риба и няма доказателства, че може да бъде преносител на инфекция.

Версиите обаче предизвикаха паника сред посетителите на рибни ресторанти в Китай.

„Всички поръчки бяха анулирани, приходите почти се спаднаха до нула“, оплака се представител на моден японски ресторант в пекинския квартал Чаоян. Клиентите вече избягват да поръчват не само риба, но и други морски дарове.

През 2019 г. Норвегия е изнесла 23,5 хил. тона сьомга за Китай за общо 147,5 милиона евро, пише ТАСС.

Материалът Китай спря вноса на сьомга от Европа, пазят се от зараза е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това коментира пред БГНЕС проф. Искра Белева от Института за икономически изследвания към БАН.

Кризата е многопластова, не знаем кога ще намерим лечението и как можем да се спасим.

Според проф. Белева икономистите все повече се обединяват около мнението, че това ще бъде дълбока криза с продължителна рецесия на възстановяване.

 „Мога да кажа, че сега сме много по подготвени отколкото преди три месеца за самата болест, за нейните въздействия. По-подготвени сме какво може – дали да затваряме икономическата активност или да използваме стимулиращи фактори“, отбелязва Белева.

За България е хубаво, че има възстановителен план и фондът за възстановяване на Европейската комисия, която макар и с известно забавяне в реакциите си, реагира много добре с отпуснатите на страните-членки 750 млрд. евро под формата на безлихвени заеми или грантове.

„Мисля си че тук ключовата дума е нова стратегия, преосмисляне на стратегиите на развитието. И ЕС го прави точно с тези възстановителни програми да стимулират държавите към зелената икономика, към новата технологична революция. Т.е ние вървим към една нова Европа, която изисква преструктуриране на икономиките“, смята професорът.

Пандемията трябва да бъде важна задача за управляващите да преразгледат стратегиите за развитие и да премислят какво искаме от нашата икономика – дали да бъде страната на селското стопанство, транспорта, туризма. Същевременно да има високо развити производства, високотехнологични сектори.

„Държавата активно участва и е хубаво, но въпросът е къде и как участва и доколко прозрачно е това участие“, казва професор Белева. Според нея е добре държавата да инвестира в стратегически сектори.

Материалът Сегашната криза няма аналог, вървим към нова Европа, твърди проф. Искра Белева е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Мерките за блокиране на разпространението на Covid-19 намалиха броя на ежедневните пътнически влакове, освобождавайки инфраструктурата за товарни услуги. В резултат на това, точността и капацитетът на товарните влакове се увеличиха и корпорациите искат тези подобрения да се задържат и след възобновяване на нормалното разписание на този транспорт.

Унгарското правителство издаде зелена облигация на стойност 1,5 милиарда евро. По-голямата част от средствата ще бъдат предназначени за железопътната мрежа на Централна Европа.

Доскоро Уелс беше една от малкото държави в Европа, която нямаше нито един метър електрифицирана железница. След инженерни работи по инсталиране на кабели в подводен тунел, завършен миналата седмица, столицата му Кардиф вече е свързана с Лондон чрез електро-железопътна връзка.

Коронавирусът намали броят на влаковете и велосипедите и в Северна Италия. Регионален железопътен оператор забрани на пътниците да качват своите велосипеди, като се позова на опасенията за безопасността и социалната дистанция. Една стъпка напред, две стъпки назад, що се отнася до използваемостта на железопътният транспорт.

Според новите данни автомобилните емисии се увеличават в Европа от 2018 г., тъй като шофьорите започват да разчитат на все по-големи и мощни превозни средства като SUV-ове. Предстоящите цели за емисиите през 2020 г. могат да не бъдат постигнати от някои производители на автомобили.

Автомобилната индустрия в Германия лобира пред правителството да пусне схема „парични средства за клокери“ за стимулиране на сектора, но Берлин отказа, като вместо това показа, че е склонно да субсидира електрическите автомобили.

В Германия също така ще задължат бензиностанциите да инсталират електрически зарядни устройства, за да се намалят притеснения, а и канцлерът Ангела Меркел да се приближи до обещанието си за 1 милион зарядни точки до 2030 г.

Елън Мъск пък търси място за изграждането на ново производство на акумулаторни батерии в Обединеното кралство, близо до Бристол, което би било мащабен тласък за икономиката след Brexit. Наскоро милиардерът предположи, че напускането на ЕС е предоставило огромна възможност за създаването на нов пазар за неговата фирма.

Шест държави поискаха от Европейската комисия да определи минимални изисквания за устойчиви авиационни горива, получени от възобновяема енергия. Министрите на транспорта от Германия, Финландия, Франция, Люксембург, Холандия и Испания подписаха декларацията.

Акционерите на Lufthansa скоро ще гласуват дали да приемат парична помощ от 9 милиарда евро от германското правителство. Нейната дъщерна компания Austrian Airlines е на курс за 450 милиона евро от Виена, за която компанията-майка ще допринесе със 150 милиона евро.

Предстои и правителството на Франция ще представи пакет от помощи за своята авиационна индустрия. Изпълнителният директор на Airbus – Гийом Фари, каза в интервю, че иска схема за пари в брой за изграждането на нови авиационни машини, което стимулира пазара на самолети.

Десет европейски летища и авиокомпании се подписаха в насоките на EASA за безопасност за здравето, надявайки се да развият най-добрите практики, след като въздушните пътувания се възобновят след затишието, вследствие на вируса. Летището в Брюксел е сред желаещите тестови летища.

Междувременно ЕК актуализира черния си списък с авиокомпании, които не са добре дошли в европейското небе поради съображения за безопасност. Деветдесет и шест авиокомпании вече са забранени, включително всички превозвачи на Армения.

Според участващите служители преговорите между ЕС и Великобритания не напредват. Това е тревожно за европейската авиационно-космическа индустрия, която писа до Урсула фон дер Лайен и Борис Джонсън, молейки двамата лидери да гарантират, че те ще посредничат в сделката за авиационна безопасност, която може да се състои, когато преходният период приключи в края на годината.

Приложение на ЕС, предназначено да използва сателитни данни за предотвратяване на огромни задръствания, се оказа хит сред тираджиите, като бе изтеглено над 2500 пъти. Затварянето на границите и други затруднения заплашват да прекъснат веригите за доставки, което накара Комисията да потърси скъпо решение на проблема.

Тя започна да си партнира с Европейската космическа агенция за пускането на таблото за наблюдение на коронавирус – RACE. То обединява цял набор от космически данни, за да покаже различни социални и икономически въздействия на вируса върху Европа.

Материалът Европа рестартира и ъпгрейдва жп-транспорта и авиацията след Covid-19 е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Пандемията на COVID-19 е причинила вече спад от 22% на международните туристически пътувания през първото тримесечие на 2020 г., показват последните данни на Световната организация по туризъм към ООН (UNWOT).

67 милиона по-малко туристи през първото тримесечие се изчисляват на 80 милиарда долара загубен износ.

От организацията се опасяват, че за застрашени между 100 и 120 милиона преки работни места.

Генералният секретар на UNWTO Зураб Пололикашвили заяви: „Светът е изправен пред безпрецедентна здравна и икономическа криза. Туризмът е силно засегнат, като милиони работни места са изложени на риск в един от най-трудоемките сектори на икономиката.“

Международни туристически пътувани през 2019 г. и промяна спрямо 2020 г.

Въпреки че Азия и Тихия океан показват най-голям срив – по-малко с 33 милиона туристи, въздействието в Европа е също много голямо – минус 22 милиона пътувания.

Три сценария е разработила организацията. При отваряне на границите и вдигане на ограниченията за пътуване в началото на юли спадът на туристите ще е 58%, ако е в началото на септември (-70%) и началото на декември (-78%).

Материалът Спадът в международния туризъм може да достигне 80% е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Италия разреши на около 4,5 милиона души да се върнат на работа след близо два месеца изолация и позволи на семействата да се събират. В страната отварят парковете, където децата ще могат да играя.

Хора без роднинска връзка обаче продължават да спазват дистанция. Повечето магазини остават затворени до 18 май, ресторантите ще предлагат само храна за вкъщи.

Италия е най-засегнатата европейска държава с близо 29 000 смъртни случая от КОВИД-19.

В Белгия разрешават бизнес срещите, отварят галантериите и магазините за платове, носенето на маски става задължително в обществения транспорт.

От 11 май Франция ще започне да отслабва карантинния режим. Децата ще могат да се върнат в училище, но това ще се случи на етапи.

От днес Португалия също започна да се оттегля от блокирането поетапно. Отворени са някои магазини за дрехи и градски паркове. Страната живя в извънредно положение шест седмици.

Сърбия премахна извънредното положение. Търговските центрове, кафенета и ресторанти започват да се отварят, но правилата за социално разстояние остават.

Наложеният в страната полицейски час ще бъде изцяло отменен до четвъртък. В следващите дни автобусните и влаковите връзки в страната също ще бъдат възстановени, а в края на май властите планират да разрешат някои търговски полети.

В Гърция от днес гражданите могат да излизат без да изпращат SMS или да имат писмено разрешение. Църквите отварят врати за индивидуални молитви. В болниците се подновяват плановите операции и консултациите. Разрешават се и индивидуалните спортни занимания на открито.

В България се отварят терасите и градините на заведенията за обществено хранене, плувните басейни, разрешават се индивидуалните спортове. В сряда ще бъдат премахнати КПП-тата на областните градове.

Положението в Русия се влошава, с новия коронавирус през изтеклото денонощие са регистрирани 10 581 и в момента те са общо 145 268, починалите са вече 1356.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви вчера, че вече смята за възможно близо 100 000 американци да умрат от КОВИД-19, но изрази увереност, че до края на годината ще бъде разработена ваксина срещу новия коронавирус

Материалът Европа разхлабва мерките, въведени заради пандемията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Най-голям дял от държавните разходи в целия Европейски съюз (ЕС) се отделя за осигуряването на социална закрила на гражданите. Това не е изненадващо, на фона на икономическите и социални промени, свързани със застаряването на населението в цяла Европа, и може да се очаква тяхното увеличение да продължи и в следващите години. Въпреки това предизвикателствата пред всички държави членки са свързани не само с обезпечаването на тези разходи, но по-важното – с ефективното преструктуриране на пазара на труда и осигуряването на работна сила.

Данните от Евростат показват, че публичните разходи в ЕС възлизат на 46,7% от БВП през 2018 г. Наблюдава се последователно намаляване на този дял във всички държави членки от 2012 г. насам. Най-голям дял е отбелязван през 2009 г. (50,6%), което отчасти е заради свиването на БВП в следствие на икономическата криза тогава и отчасти – заради ръста на публичните разходи, включително социалните разходи.

Най-голямото перо в публичните разходи в ЕС са именно социалните разходи – 19,2% от БВП през 2018 г. средно за ЕС. Заедно със здравеопазването, това са единствените две функции, чиито дялове се увеличават в общите държавни разходи в периода от 2007 г. до 2018 г на фона на общия на дела на публичните разходи от БВП. Освен на промени в БВП, това се дължи и на други динамични фактори, от които зависи разпределението на средства в двете функции, като нива на безработица, повишаващия се жизнен стандарт, дял на населението, живеещо под линията на бедността или в необходимост от социални помощи, дял на хората с увреждания и др. Демографските фактори също оказват силно влияние както върху социалната система, така и върху здравеопазването. Тенденциите на застаряване на населението и миграция водят до увеличаване на необходимите средствата за осигуряването на пенсии, социално подпомагане, медицински услуги и лекарства и др.

Демографските проблеми са сходни за почти всички държави членки. През 2018 г. 19,7% от населението на ЕС е на възраст над 65 години, като този дял е най-голям в Италия и Гърция, а най-нисък – в Ирландия. Хората в работоспособна възраст (15-64 години) представляват 54,6% от населението. Причина за застаряването на населението може да се търси не е само в ниската раждаемост, но и в подобряването на качеството на живота и неговата продължителност. Очакваната продължителност на живота средно за ЕС е 81 години – с 9 години повече от средната продължителност в света, което се дължи както на добрите условия на живот, така и на функционирането на социалните и здравните системи.

Според прогноза на Европейската комисия, до 2060 г. повече от 30% от населението в ЕС ще бъде на възраст над 65 години. В такъв случай на всеки 100 работещи ще има 114 възрастни лица, които зависят от тях. Към момента от 100 работещи зависят 108 други граждани.  

Всички тези обстоятелства неизбежно водят до увеличване на разходите за социални услуги и здравеопазване. Към момента най-големият разход е осигуряването на пенсии – средно 10,4% от БВП през 2018 г. за ЕС. Този дял е най-висок във Финландия (13,6%), следвана от Франция, Италия и Гърция, докато в България той е 8,9%  (близо 5 млрд. евро). По отношение на здравеопазването на първо място по държавни разходи се нареждат Дания, Австрия и Франция с малко над 8% от БВП. За България стойността е 5% ( малко под 3 млрд. евро), най-голяма част от които са за медицински услуги.

За да се избегнат неблагоприятни последствия от застаряването на населението и прекаленото обременяване на социалната и здравната система, оптимално решение би било промяна в пазара на труда и увеличаване на възможностите за включване на по-голяма част от населението. Вече се забелязва тенденция хората в работна възраст да са по-образовани и да имат повече различни умения, което им помага лесно да се адаптират към променящия се пазар на труда и да продължават да работят по-дълго. В бъдеще може да се очаква работната сила да намалее като брой, но да се подобрят нейните качества и продуктивност. Тъй като застаряването на населението на този етап е необратим процес за ЕС, би следвало да се помисли как това население да продължи да бъде активно, за да не се стига до претоварване на социалната и здравната система, което ще има ефект върху обществото като цяло.

Материалът Социалната закрила – най-голям разход и предизвикателство за ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.