Пред България стоят две предизвикателства: колко бързо икономиката ще се възстанови от удара на кризата заради пандемията и какъв икономически растеж ще може да постигне в идните години, за да се доближи до нивата на доход в развитите европейски страни.

В началото на седмицата с предложения Алтернативен бюджет (изготвян във всяка от последните 18 години) ИПИ вече заявихме, че намаляването на данъчно-осигурителната тежест за работещите, успешните и развиващите се бизнеси е в основата на решението. Предложението включва пакет от две данъчни мерки: на първо място, ускорена (100% в годината на придобиването) данъчна амортизация за инвестициите в машини и оборудване и намаляване с 5 процентни пункта на осигурителната тежест за наетите.

Незабавният ефект, по наша оценка, e освобождаването на около 2 милиарда лева повече средства в частния сектор още през първата година на реформата. Но избраната комбинация от по-ниско облагане на капиталонатрупването и труда увеличава стимулите и насърчава стартирането и разширяването на бизнес чрез повече инвестиции, разкриване на по-високо платени работни места, развитие на човешкия капитал и дългосрочно повишаване на производителността. Ето как:

Криза, възстановяване и икономическо сближаване. В началото на ноември Европейската комисия прогнозира, че без промени в политиките, икономиката на България ще възстанови предкризисното ниво на стопанска активност едва през 2022 г. – на практика, това са три загубени години. Още повече, през 2019 г. България е с БВП на човек от населението от едва 53% от средното за ЕС, а в последното десетилетие дори не е сред най-бързо догонващите, като пет страни от региона са постигнали значително по-голямо сближаване с развитото „ядро“ на Европа.

Инвестиции и развитие. Икономическият растеж е неразривно свързан с инвестиционната активност. При функциониращи пазари и конкуренция колкото повече се инвестира, толкова по-бързо нарастват капацитетът на икономиката и производителността на труда. В последните пет години инвестициите в основен капитал в България като дял от БВП са с 2 процентни пункта по-ниски от средните за ЕС, с 3 процентни пункта по-ниски от средните за страните от Централна и Източна Европа, и с 5 до 7 пункта по-ниски от тези в най-бързо догонващите икономики. Накратко – с инвестиции под 19% от БВП България ще остане трайно „на опашката“.

Старт и трансформация. Данъчното намаление при инвестиции е насочено към тези, които създават нов бизнес в България, но и към всички, които разширяват дейността си или обновяват машините и технологиите. Във време на несигурност, именно тези предприемачески решения трябва да бъдат насърчени чрез облекчаване на данъчната тежест. По-ниското облагане на труда подкрепя както тези, които  създават нови работни места при първоначалните инвестиции, така и повишаване на доходите на работещите в съществуващи бизнеси. Само с повече нови инвестиции българската икономика може промени структурата си и постепенно дейности, разчитащи на евтин труд и местни ресурси да се изместят от дейности, интензивни на капитал, технологии и знание.

Фокус върху работещите и успешните. Предлаганите данъчни намаления са насочени към бизнеси, които са успешни и конкурентоспособни в трудните времена на кризата. По-благоприятна среда за работещите, растящите и успешните означава повече сила в „двигателите“ на растежа. Помощи и субсидии за страдащите от кризата за период, надхвърлящ няколко месеца, само удължават агонията и задържат стопански ресурси в „потъващи“ фирми.

Икономика „на светло“ и по-високи доходи. По-ниската тежест върху труда въздейства върху работодателите, които спазват закона, допълнително изсветлява тези, които все още укриват доходи и така конкуренцията между компаниите е на други плоскост.  Заедно с това, намалението на общите разходи за труд може да пренасочи (политическите) усилия на работодателите от стремеж към ограничаване на ръста на заплатите към инвестиции в развитието на човешкия капитал. Данъчното намаление отива при онези предприемачи, които поставят в центъра на успеха повишаване на доходите на заетите – а това са компаниите, които влагат ресурс в обучение и инвестират в нови технологии, машини и оборудване, които успяват да се ориентират към предлагане на нови продукти и услуги на нови пазари. Само тази стратегия може устойчиво да задържи образованите, талантливите и работливите при отворен европейски пазар на труда.

Визитка на „Инвестиционна дестинация България“. В среда на исторически безпрецедентна криза започва трескаво препозициониране в търсене на най-добрия начин за привличане на развойни дейности, глобални бизнес услуги и високотехнологични производства. България трябва да може да предложи най-добрия пакет от благоприятни условия за установяване на бизнес – а такъв пакет задължително включва ниски данъци върху инвестициите и високоплатените работни места. Ако искаме да вземем „парче“ от очаквания  near-shoring за европейския пазар, ако смятаме, че е важно да релокираме бизнеси, разтърсени от Brexit, то предложените данъчните намаления ще бъдат една отлична визитка за страниците на водещите бизнес издания.

Материалът По-ниски данъци за бърз растеж: Как България да влезе във FT като инвестиционна дестинация е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През 2020 г. граждани, бизнес и правителства са в „непознати води“: пандемията от Ковид-19 причини криза с невиждани в последните десетилетия внезапност, дълбочина и въздействие върху всеки аспект на социално-икономическия живот. Съставянето на бюджетна рамка за 2021 г. е предизвикателство не просто защото е трудно да прогнозираме стопанската динамика за следващата година, а и защото към момента не можем дори да оценим колко значим е ударът на пандемията през тази. Анализите и прогнозите дори на най-авторитетните международни институции стъпват на допускания, догадки и сценарии за развитието на събитията през зимата и пролетта, при все още оскъдни данни за ефекта на пандемията върху потребители и инвеститори през октомври и ноември.

Все пак, изминалите месеци очертаха картината на първоначалния ефект върху икономиката: рязък срив през март-май, отчетен във всички макроикономически показатели, и постепенно подобрение след юни. В България видяхме сходна тенденцията, наблюдавана в страните от ЕС, макар при нас кризата да дойде малко по-късно – през първото тримесечие икономиката все още расте, отчита спад от 10,1% през второто тримесечие, а растежът от 4,3% през третото не е достатъчен, за да преодолее срива.

Отговорът на правителството през тази година бе подкрепа за заетостта с мярката 60/40 и пренасочване на част от еврофондовете към разходи, свързани с кризата и субсидии за пострадали фирми. Голямото нарастване на разходите обаче, което води до рекорден дефицит от над 5 млрд. лева, или 4,4% от БВП, се дължи на почти ежеседмичното и хаотично увеличение на социални плащания и обещанията за още строителство на инфраструктура. През 2021 г. правителството предлага още от същото – по-високи заплати, пенсии и детски надбавки за всички без търсене на ефект; в резултат, разходите ще надхвърлят 52,5 милиарда лева, или 42,2% от БВП. Дефицитът ще доближи 5 милиарда, или 3,9% от БВП.

В среда на огромна несигурност, Европейската комисия прогнозира спад на БВП в ЕС от 7,4% и ръст от 4,1% през 2021 г.; за България свиването през тази година се очаква да е с 5,1%, а ръстът догодина – по-скромните 2,6%. Накратко, европейската икономика ще достигне предкризисното ниво едва през 2022 г. За България това означава три загубени години за икономическото сближаване и догонването на производителността и доходите в най-развитите европейски страни.

Траекторията обаче може да се промени: България трябва и може да излезе по-бързо от кризата и да увеличи потенциала си дългосрочен растеж. Фокусът на Алтернативния бюджет на ИПИ е върху постигането на по-бързо възстановяване и по-висок икономически ръст в следващите години чрез по-ниски данъци за предприемачи и заети, съкращаване на ненужни и неефективни разходи и структурни реформи.

Основни акценти от Алтернативния бюджет на ИПИ

Ако 2020 г. бюджетните приоритети бяха насочени към подкрепа за преодоляване на непосредствените щети от пандемията и срива в стопанския живот, то политиката през 2021 г. трябва да бъде ориентирана към възстановяване и висок икономически растеж.

С предложението за Алтернативен бюджет 2021 г. ИПИ цели създаване по-добра среда за стартиране и разширяване на бизнес, за повече инвестиции, за разкриване на по-високо платени работни места, за развитие на човешкия капитал и повишаване на производителността. Това изисква по-ниски данъци, по-ниски и по-ефективни публични разходи и реформи за по-малко и по-качествени регулации.

Основните акценти включват:

• По-ниски данъци: Предлагаме ускорена данъчна амортизация за инвестициите в машини и оборудване и намаляване с 5 процентни пункта на осигурителната тежест за наетите в частния сектор. Заедно с това, предлагаме преминаване от мерки за субсидии и компенсиране на загуби към преотстъпване на данъци и осигуровки и насърчаване на заетостта и преквалификацията на работещите в нови или успешни и растящи предприятия.
• Съкращаване на разходи и данъчни привилегии за избрани сектори: Предвиждаме по-ефективно насочени социални разходи, вместо предизборно мотивирани увеличения – например семейни помощи за деца с доходен критерий и насочени към нуждаещите се домакинства. Едновременно с това, премахване на субсидии и специални данъчни преференции, изкривяващи конкуренцията. Нужно е и повишаване на данъчната събираемост чрез затваряне на „вратички“ за неспазване на привилата.
• По-ефективен публичен сектор: Предлагаме повишаване на възнагражденията в бюджетната сфера при две условия: явен дисбаланс и недостиг на кадри (както например при медицинските сестри) и провеждане на структурни реформи (например чрез премахване на регулации, реорганизация на дейността), водещи до оптимизация на персонала. Ускоряване на реформите чрез смели стъпки, включително например при използването на електронни услуги, което ще позволи съкращаване на разходите за текуща издръжка и заплати в администрацията.
• По-бързи структурни реформи: От 2021 г. сме в уникалната ситуация Европейският съюз буквално да дава „пари срещу реформи“. Предлагаме с подготвяния национален план за възстановяване да се заложат амбициозни и бързи реформи още за 2021 г. Това ще отвори достъпа до средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, които да подкрепят промените и реформите, а част от средствата могат още догодина да финансират мерки за преодоляване на кризата и подкрепа на бизнеса.
• Насърчаване заетостта и развитието на човешкия капитал: През 2021 г. разходите за субсидии за бизнеси в затруднение трябва да бъдат заменени с мерки, подкрепящи работещи и развиващи се предприятия, които ще са двигатели на растежа. Такива инструменти могат да включват преотстъпване на част от осигурителните плащания за работодатели, които увеличават наетите, подкрепа обучение, reskilling и повишаване на производителността, със специален фокус върху привличане на нови инвеститори и бързорастящи компании, които дават квалификация за работа с нови машини и техногии. Бизнесът, който след пандемията успешно инвестира и расте, може най-добре да срещне дисбаланса между изискванията на работното място, технологията и уменията на работника.

Алтернативният бюджет на ИПИ:

1. Оставя 3 млрд. лева повече за инвестиции и създаване на продуктивни работни места в успешно адаптиращите се към новите условия предприятия.

2. Съкращава неефективни разходи за над 2 млрд. лева, а с бързи реформи и по-добро насочване на европейски средства дава допълнителни близо 2 млрд. лева за финансиране на бюджетните разходи.

3. Дефицитът в проекта на ИПИ е с 1 млрд. лева по-нисък от заложения в законопроекта на правителството. Заедно с това, реформите и промяната в приоритетите позволяват устойчиво свиване на дефицитите през 2022-2023 г. и намаляване на нуждата от допълнителен държавен дълг.

Разходна бележка за 2021 година

Държавният бюджет за следващата година ще струва средно по 7 557 лв. на българските данъкоплатци. Общо 52,5 млрд. лв. ще похарчи държавата през 2021 г. Разходната бележка показва разбивка на тази сума по функции, като разпределя средствата поравно върху всички български граждани.

Материалът Алтернативен бюджет 2021: повече бизнес, по-ниски данъци е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Индексът SSE 50, който включва акциите на 50-те най-големи и най-ликвидни компании, е намалял с 0,14%. Общата отрицателна динамика беше оглавена от съставните индекси на информационните и телекомуникационни технологии, както и на фармацевтиката и търговията.

Търговията на борсата в Шънджън също беше на червено. Shenzhen Component, ключов показател за бизнес активност, падна с 1,95% до 13 720,17. Отразявайки акциите на най-големите компании и на двете борси, индексът CSI 300 се понижи с 0,99%.

Спадът на котировките на фондовите борси на континентален Китай беше отбелязан на фона на публикуването от Държавната администрация за регулиране на пазара на редица разпоредби, насочени към предотвратяване на монополистично поведение на различни платформи в Интернет, уточнява ТАСС.

Участниците на пазара също така обърнаха внимание на изявлението на системата на Федералния резерв на САЩ, че увеличаването на случаите на коронавирусна инфекция в света отново може да доведе до забавяне на икономическия растеж.

Материалът Спад на Шанхайската борса след новини за забавяне на глобалния растеж е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Той е на официално посещение в Естония, където участва в срещата на върха на инициативата за регионално сътрудничество „Три морета“.

Домакин е президентът Керсти Калюлайд. Тази година повечето от държавните глави от страните участнички ще се включат дистанционно.

Проектът обединява 12 европейски държави, разположени между Адриатическо, Балтийско и Черно море. Целта на инициативата „Три морета“ е да насърчи инфраструктурната, дигитална и енергийна свързаност в региона чрез съвместни проекти.

Президентът Радев ще приеме следващото домакинството на инициативата от естонската страна.

По време на българското домакинство Радев ще предложи включването на образователната и научна свързаност като приоритет за страните участнички.

Инфраструктурата е важна, но ако искаме икономика на бъдещето, трябва да инвестираме в научна и образователна свързаност, в изграждане на капацитет и контакти между наши млади научни екипи, организации, университети, заяви пред журналисти държавният глава.

„Основната цел на „Три морета“ е развитие на енергийната, транспортна и дигитална свързаност, но нашите амбиции не бива да се изчерпват с това. Инициативата би спечелила от концептуално разширяване и включване на образователната и научна свързаност като приоритет, защото не можем да мислим само в перспектива за полагане на тръби и на асфалт“, заяви Румен Радев преди участието си във форума.

Българският държавен глава ще предложи включването на Гърция и Кипър в инициативата. Той вече е разговарял с лидерите на тези страни.

Държавният глава допълни, че трябва да се вземат предвид важни енергийни и транспортни трасета, които минават българо-гръцката граница, и сериозните залежи на газ, с които може да се включи Кипър.

Радев смят, че е необходимо да се привлекат още средства за Инвестиционния фонд на инициативата. Полша е допринесла с 500 млн. евро, за България и другите страни засега минимумът е 20 млн. евро.

САЩ са се ангажирали да инвестират 1 млрд. долара, ако всички страни дадат принос към общия инвестиционен фонд. „Това е критично малко на фона на всички проекти за инфраструктурно развитие, но тепърва ще се търсят средства“, заяви ще Румен Радев.

Материалът Висок растеж се постига с дигитална икономика, а не с асфалт, заяви президентът е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Екипът, воден от стратега Джим Рийд, прогнозира „Епоха на безредие“, която се ускорява, но не се причинява от корона вируса, заплашва текущата висока глобална оценка на активите и ще принуди правителствата и корпорациите да поемат още повече дългове.

Напрежението между САЩ и Китай ще характеризира „ерата на безредието“, тъй като Пекин продължава пътя към възстановяване на историческата си роля на глобална икономическа сила, но същевременно предпочита собствените си ценности пред западния либерализъм.

„Следователно се налага сблъсък на култури и интереси, особено когато Китай се приближава до най-голямата икономика в света“, се казва в доклада.

Следващите 10 години – може също да бъде „десетилетие за промяна на Европа“. Шансовете за бъркотия за Стария континент са намалели и потенциалът за по-нататъшна интеграция се е увеличил с Фонда за възстановяване.

Но разликата в икономическото благосъстояние между страните вероятно ще се влоши и ще се превърне в друг стресиращ фактор след новата пандемия на коронавируса.

В следващите години простото екстраполиране на минали тенденции може да бъде най-голямата грешка, която правите, обобщават авторите на доклада.

Материалът Започва нова ера на безредие, прогнозира Deutsche Bank е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Хайлбронер го казва точно: Икономическата теория е идеологическа теория. Механизмите на макроикономиката са политически и всяка икономическа наука е най-напред политическа. Норт доказва, че действащите политически правила водят до създаването на икономически правила, въпреки че връзката е двупосочна.

Политиката предлага изкушения, които я превръщат в инвестиция за доходен безрисков бизнес и политиците не се колебаят да я експлоатират. Макроикономическата политика е материализирана икономическа идеология. Тя може да е писана и неписана. Писаната идеология е формално пропагандна и провокативна, т.е. фалшива. Неписаната идеология е реално действащата.

Доминиращата неписана партийна икономическа идеология в България е следната: Ние сме потенциално корумпирани, нашите поддръжници копнеят за лесни доходи. Ако съкратим възможностите за нерегламентирано изтичане на финансови ресурси към партийните структури, ще загубим партийната подкрепа и ще бъдем изместени от власт. Това не трябва да се допуска.

За предотвратяване на катастрофи от прекомерни кражби се въвеждат и поддържат формални параметрични ограничители. Подобен тип ограничители са паричният съвет, антидефицитният радикализъм, свиването на емисиите на правителствен дълг с оглед ограничаване на лобистки обществени поръчки. При наличието на такива ограничителни рамки икономиката се развива по необходимост и автоматично, а политическите кражби се вписват в гратис-схема (free rider). Въведените параметрични ограничители спъват икономическата динамика, но осигуряват простор за безнаказани злоупотреби с влияние и власт, респ. ревностна и солидна партийна подкрепа. Общото благосъстояние се жертва в интерес на партийното благосъстояние. Политическото поведение се предопределя от неполитически детерминанти.

Преразпределителните възможности на държавния бюджет се оказват недостатъчни за набъбващата маса от ожаднели политикани. При това сенчестата икономика у нас е най-висока сред страните СИВ-ЕС. Разширява се скритото нелегитимно преразпределение на национални ресурси във формата на нескончаем икономически парламентарен регулативизъм, нерегламентиран лобизъм, съзнателно формиране на некачествено законодателство, което да удовлетворява индивидуални и групови интереси, както и пряко неспазване на законите от изпълнителната власт. Промъкващата се в медиите информация доказва, че мащабите на този вид преразпределение са впечатляващи.

Корупцията у нас е най-висока в последните десетина години сред страните от бившия СИВ, които сега са членове на ЕС (9 на брой, според Transperancy International). Тя и свързаните с нея злокачествени икономически процеси са преди всичко и най-вече политически проблем. Корупцията е заразна и се възпроизвежда! Тя поражда определени трайни норми на поведение. Те постулират наличието на своеобразен вид закон на Грешъм в социалните взаимодействия, в съответствие с който корумпираното политическо поведение измества добросъвестните политически практики и почти несъзнателно тласка общата политическа маса към преднамерено и изпреварващо удовлетворяване на собствените си егоистични интереси. По думите на Кинделбергер няма нищо по смущаващо за благосъстоянието на човека от несправедливото обогатяване на недостойния му съсед.

При анализирането на макроуправленската специфика се разграничават два вида единоборства: (1) Битка за интереси и (2) Битка за идеи. Ако се прехвърлим към съвременната макроикономическа ситуация в България ще констатираме, че на политическия макроикономически пазар битка за идеи няма, а и смислени управленски идеи не могат да се разграничат. Това, което единствено съществува и е достатъчно лесно да се идентифицира, е ожесточената битка на икономически интереси – както лични, така и колективни. Често използваната аналогия със спорта при изборния процес не отива до край, който е: „Ние спечелихме (изборите), ние сме победители, идва време за разпределение на наградния фонд!“. Несметният (поне шестцифрен)награден фонд се плаща от данъкоплатците. Идеите, доколкото съществуват, са в сферата на елементарното междупартийно противопоставяне.

Неподредеността и лутането в политическата сфера създава пречки пред икономическата активност независимо от това дали то се оценява или не a priori.

Политическото противопоставяне се материализира най-вече чрез използването на институциите в колективен и личностен интерес. Всичко се подчинява на волята на т.нар. управленски елит. Изборът на представители на възлови управленски позиции на различните етажи на властта се извършва избирателно, от партийни позиции, без действието на конкурентно състезателно експертно начало. Там, където все пак се обявяват конкурси, те са формални и неефективни. Важното е кандидатът да удовлетворява партийни критерии, да е партийно лоялен, да е „допринесъл“ (?) за партийната победа (!), а експертното равнище остава на заден план. Това е причината за наличието на многобройни „калинки”, успели удачно да прескочат съществуващите ценностни бариери благодарение на партийна ракета-носител. Резултатът рефлектира в изкривяване на мотивационната скàла при новоизрастващите кадри с всички произтичащи от това негативни последствия за ефективността на непосредственото управление.

Законодателството се формира в Народното събрание и процесите там индуцират разнородни сигнали с негативно икономическо въздействие. Възлови закони за икономическата и социалната практика се променят прекалено често и видимо с лека ръка. Проследяването на честотата на промените показва, че изменения и допълнения на действащи важни икономически закони се извършват средно на около стотина дена веднаж. При това има драстични случаи. В рамките на два или дори три последователни броя на Държавен вестник се публикуват поправки на един и същи закон. Надделява усещането, че законодателното тяло се превръща в играчка в ръцете на корумпирани лобисти, на събития и на моментни настроения.

Честите и хаотични промени на действащото законодателство за ядрото от закони, свързани с управлението на икономиката, са противопоказни за воденето на стабилен бизнес. Възникващата и поддържана неопределеност в стопанската среда парализира инвестиционната активност и ограничава един от движещите мотиви на инвеститора – формулираният от Кейнс инвеститорски „животински дух” и вроден инстинкт към икономически просперитет. Фирменият мениджмънт се стреми към адаптиране не към пазарните флуктоации, а към приумиците на законодателите. Мениджмънтът е ангажиран не с оценка на възможните изменения на пазара, а с предвиждания за предстоящите и бъдещи непредвидими законодателни промени.

Заключение

Елементарно и тривиално е да се мисли, че желаната икономическата и инвестиционна активност може да се постигне и да се стимулира единствено и само с промяна на числови управленски параметри. Практиката недвусмислено показва (и теорията обобщава), че когато цял кръг от политически фактори не съответстват и не са в хармония със стандартите за доверие, прозрачност, справедливост, честност, политическа обоснованост, тогава преките икономически лостове за постигане на икономически просперитет престават да действат.

Постъпателният растеж на общественото благосъстояние се крепи на два основни стълба: (1) Икономическа и инвестиционна активност на населението; (2) Комплекс от неикономически предпоставки, системи и разбирания. Нехармоничното израстване на двата стълба нарушава социалното равновесие и води до социално напрежение, нерядко разрушително. Развитието на обществото съвсем не е безлична, самодействаща и автоматизирана трансформация.  

Илюзия е да се мисли, че икономиката е автономна човешка дейност, която се движи от свои собствени изолирани закономерности, без да се влияе от всичко онова, което е прието да се нарича „надстройка”.

Макроикономическото управление следва да се съобразява с действието на фактическите обществено-икономически взаимодействия.

Обществото като цяло трябва да осъзнае своята собствена роля и отговорност за постигането на значим социално-икономически просперитет в своята собствена страна.

В противен случай за България ще бъде невъзможно да се откъсне от трайната си позиция на твърд икономически опашкар в ЕС.

Материалът Политически ограничители на икономическия растеж е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Националният статистически институт оповести предварителни данни за БВП, според които икономическият растеж за четвъртото тримесечие на 2019 г. е 3,1%, а за цялата 2019 година – 3,4%. Публикуваните експресни данни в средата на февруари показваха ръст за тримесечието от 3,5% и за годината от 3,5% – така корекцията доведе до малко по-скромна стойност на нарастването на БВП.

Обявяването на тези данни беше следено с огромен и безпрецедентен интерес. Предисторията накратко е следната. В текущите данни за външната търговия, публикувани всеки месец, от доста време се наблюдава странен спад на вноса на годишна основа, най-вече при горивата. Няколко дни след публикуване на експресните оценки за БВП за последното тримесечие на 2019 г. депутати от опозицията „забелязват“ тази аномалия и обвиняват публично НСИ, че манипулира данните, подценява вноса, за да завиши икономическия растеж и така да заблуждава обществеността и Евростат; един вид – България е „новата Гърция“ в измамите с макроикономически данни. Твърдението, най-общо, е че ако вносът се отчете „вярно“, ръстът на БВП за 2019 г. би бил под 1% (или 0,8% в някои изказвания).

В голяма степен НСИ допринесоха за скандала и потенциално – загубата на доверие към статистическите данни изобщо – със закъснели или липсващи действия. Първо, отказаха реакция на въпросните твърдения, като публикуваха кратки разяснения цели четири дни по-късно. Второ – и много по-важно – промените с въвеждането на опростените митнически декларации, които са в основата на непълните месечни данни са въведени през януари 2019 г. Изглежда НСИ не са счели за нужно да разяснят това на ползвателите на данните за външната търговия. Отделно, независимо от относително сложната материя, при неизбежното натрупване на подобно разминаване, институцията можеше да посочи доколко и как ползването на неточни предварителни данни ще се отрази на свързани индикатори, и най-вече – на оценката за динамиката на брутния вътрешен продукт. Накрая, НСИ реши да обяви предварителните данни за БВП на нарочна пресконференция – за последните 10 години (а с голяма доза сигурност можем да твърдим и 20 г.) НСИ не са провеждали пресконференция по макроикономически показатели освен при внедряването на новата методология ЕСС 2010 през 2014 г. Само че всички тези инициативи са след кризата. Най-краткият съвет е: говорете и обяснявайте повече, включително за недостатъци и непълноти на данните.

Роля на НСИ е да изгражда доверие в методите за събиране и обработка на статистическите данни. За ползващите макроикономическа статистика разбира се не е тайна, че експресните оценки на БВП във всички страни членки на ЕС са именно това – „оценки“, макар те да са отразявани най-активно от жадните за актуални новини анализатори и журналисти. Както може да се прочете във всяко съобщение, те „… (се) произвеждат и публикуват във възможно най-кратки срокове след края на отчетното тримесечие, като се използва ограничена и непълна информация в сравнение с традиционно разработваните тримесечни показатели на националните сметки…“. Малко по-късно националните статистики обявяват предварителни данни за тримесечията – с корекции спрямо експресните оценки, а през есента (обичайно през октомври), на база на годишните отчети – и окончателни данни за предходната година. Засега корекциите в предварителните данни в сравнение с експресните оценки за четвърто тримесечие на 2019 г. включват: по-висок внос с около 1 млрд. лева, по-висок износ с около 500 млн. лева, оттам резултативно по-нисък нетен износ с 500 млн. лева, малко над 800 млн. лева по-високо крайно потребление, около 300 млн. лева по-висока брутна добавена стойност. Може да се очакват и нови ревизии през октомври, когато се очакват окончателните данни. Топката обаче е в полето на НСИ – в бъдещи техни публикации и отговори на техните експерти очакваме повече разяснения по причините за тези ревизии, а в по-общ план – и за най-честите причини за неточностите  при всяко оповестяване.

Извън конкретния дебат за ефектите от неточните данни за един икономически показател върху последващи изчисления на други макроикономически агрегати, икономическият анализ трябва да се базира както на множество разнообразни измерители на стопански и житейски явления, така и на здравия разум. Именно заради това хипотезата, че България е отчела близък до нула икономически растеж през 2019 г. граничи с абсурда. За изминалата година заетостта е нараснала с 80 хил. души, а коефициентът на заетост във възрастовата група от 20 до 64 години нарасна с 2,5 пункта до 75%, при спад на коефициента на безработица с 0,9 пункта до 4,3%. Същевременно средната заплата за четвъртото тримесечие е с 12,1% по-висока от същия период на 2018 г. За 12-те месеца до декември редовните банкови кредити за бизнеса растат с 13,1%, редовните потребителски кредити за домакинствата – с 13,4%, а жилищните – с 18,7%. Започнатото строителство в нови жилищни сгради (според РЗП) е нараснало с 8,4%. Общият износ на стоки расте с 3,4%, а на машини, съоръжения и оборудване – с над 8%. И така нататък; динамиката на тези и много други показатели е несъвместима с хипотеза за стагнираща икономика.

Предварителните данни (независимо от неизбежните бъдещи ревизии и прецизиране) все пак дават повод за смислен разговор по структурните промени в българското стопанство. Инвестициите в основен капитал нарастват бавно и са под 19% от БВП за втора поредна година – и това се случва въпреки лекото активизиране на публичните инвестиции, финансирани с европейски средства. При застаряваща и свиваща се работна сила в България растежът зависи от това дали инвестициите, трансферът на технологии и подобряването на качеството на човешкия капитал, ще могат да компенсират негативната демография чрез повишаване на производителността на труда. Същевременно нарастването на приноса на потреблението на домакинствата, поддържано от ръста на заплатите и достъпа до по-евтин кредит, ще означава преструктуриране на част от производствата и услугите към вътрешния пазар.

Материалът Данните за икономическия растеж: между закъснелите разяснения и здравия разум е публикуван за пръв път на Икономически живот.