Системата ще бъде изградена по проект на МРРБ, финансиран от Оперативна програма „Добро управление”, като срокът на проекта е до края на месец юни 2023 г.

Целта е да се обединят всички съществуващи към момента регистри за имотите – държавна и общинска собственост, които се поддържат от различните институции на централно, областно и общинско ниво с изключение на тези с гриф за сигурност по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация. Очакванията са, че по този начин ще се подобри качеството, пълнотата и сигурността на данните, както и ще се оптимизира цялостната организация.

Детайлният регистър ще включва и хронология по управлението и измененията в собствеността за всеки имот. Чрез обединяването на регистрите ще се подобри и служебният обмен на информация между администрациите.

Предвижда се за имотите да се съдържат и данни за данъчна оценка, данни за предоставените права за управление, концесии, договори за наем, продажба, замяна, делба, учредени ограничени вещни права, както и за лицето, придобило права, включително и актовете, по силата на които имотът е престанал да бъде държавна/общинска собственост.

Съставянето на нови актове за изключителна, публична, частна държавна и общинска собственост съгласно действащото законодателство е друга функционалност, която ще предлага системата. Чрез нея ще могат да осъществяват и всички операции, свързани с управлението на държавната и общинска собственост. Ще могат да се извличат данни, подпомагащи вземането на решения относно управлението и разпореждането с имоти с цел по-голяма прозрачност и проследимост на процеса по управление и разпореждане.

Ще бъде разработено електронно ръководство за работа и наръчник за администраторите. Заложени са и специализирани обучения на минимум 700 служители за работа със системата и регистъра.

По проекта ще бъде изготвен и анализ на нормативната уредба и ще се изготвят проекти за изменения на приложимите нормативни актове, във връзка с функционирането на единния регистър и системата, със съответната обосновка и оценка за въздействието. Планиран е и цялостен анализ на текущото състояние на регистрите, поддържани в 28-те областни администрации, първостепенните разпоредители с бюджет и 265-те общини, както и работните процеси и връзки с други информационни системи, включително нивото на тяхната електронизация.

Материалът Вкарват всички имоти държавна и общинска собственост в единна Е-система за управление е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Пандемията безспорно събуди у купувачите идеята да се сдобият с имот, който да им дава възможност за собствено пространство на открито. Тенденция за част от инвеститорите, още преди COVID периода, беше изграждането на проекти с партерни апартаменти с английски двор, вместо традиционните гаражи или малки търговски помещения. В общия случай клиентите купуват имоти с възможно най-обширни тераси. През последните месеци отчитаме и ръст не само в запитванията, но и в реалния брой сключени сделки за къщи”, съобщи Юлияна Шехерова-Димитрова, мениджър в Имотека.

„Епицентърът на днешната криза не е близо до имотите, както през 2008 г. В конкретния случай този пазар ще бъде дотолкова засегнат, доколкото е функция на общата икономическа картина. Измененията в резултат от събитията тази година са по-скоро в профила на клиентите, техните мотиви и начините, по които се сключват сделки”, посочва Люба Атанасова, изпълнителен директор на Имотека.

Вече има сделки, при които страните се срещат физически едва на етап изповядване. Виртуални разходки, онлайн огледи и депозити, предварителни договори с електронен подпис – тази картина вече е факт при брокерите.

Представителите на милениал поколението отдавна са сред ключовите купувачи на жилища в големите градове. Днес вече се виждат и хора от т.нар. Z поколение – около 25-годишна възраст.

„Това са много млади хора, IT специалисти, програмисти, софтуерни инженери, анализатори на данни. Обичайно работят за чуждестранни клиенти или в международни компании. Тези професии не са пряко зависими от т.нар. lockdown, което ги прави нискорискови и предпочитани клиенти на банките”, пояснява още Атанасова.

През последните месеци се наблюдава по-динамично поведение от страна на купувачите. Те избират имот и скоро след това сключват сделка. Около 45% от тях купуват имота, за който първоначално са се обадили. Вземат бързи решения и избягват отлагане.

С около 4% расте цената на двустаен апартамент през първите 9 месеца на 2020 година в сравнение със същия период за 2019 г. При тристайните жилища покачването е със 7%, показват данните на Имотека.

Средни цени /кв. м в евро/ София

Броят на сделките в по-високия ценови сегмент – над 100 000 евро, продължава да расте и през 2020 г. те още по-уверено доминират пазара. Делът им към момента е 38% от всички, следват покупките между 70 000 и 100 000 евро, които през 2018 г. представляваха най-същественият процент. Устойчив остава делът на покупките под 50 000 евро.

Купувачите се интересуват предимно от тристайни и многостайни жилища за собствено ползване. Двустайните имоти се купуват с инвестиционна цел, поради което търсенето при тях е концентрирано в централната градска част.

Общо 16% ръст на сделките с кредити през третото тримесечие спрямо същия период на 2019 г., отчитат от компанията. Стабилни остават ипотеките и за цялото деветмесечие на 2020 г. Расте, макар и с малко, делът на заемите, които покриват над половината от стойността на сделката. Потребителските кредити, като опция за финансиране на покупка на имот, също са сред явленията на пазара през тази година.

Дял на ипотеките

Материалът Къщи и партерни етажи с двор са хит на пазара на недвижими имоти е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В рамките на изминалата седмица, с подкрепата на ИПИ, Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции изготви анализ на последиците за столичната икономика от епидемията от коронавирус и обобщение на възможните мерки, които могат да бъдат предприети за тяхното облекчаване. Тук представяме най-важните заключения от икономическия аспект на анализа и допълнителни коментари.

София реагира на кризата по значително по-различен начин в сравнение с останалата част от страната, защото икономиката на града е доста по-различна от тази на повечето други общини. Най-общо, София има много по-голям дял на услугите, от която и да било друга община, за сметка на много по-слабо застъпена преработваща промишленост и земеделие. Няма как да не споменем и туризма, който, въпреки че е сред растящите през последните няколко години сектори, не е сред ключовите двигатели на столичната икономика. По-доброто положение на столицата се обуславя и от големия дял на търговията в общия обем на икономиката ѝ, а тя от своя страна не е особено засегната.

През 2019 г. София беше достигнала до абсолютни рекорди на пазара на труда – според окончателните данни за годината, заетостта на населението в активна възраст надхвърля 78%, а безработицата е спаднала до 1,6% (или, в абсолютни числа, малко над 11 хиляди безработни). В следствие на неизбежното забавяне на икономиката в началото на 2020 г. обаче, изглежда че тези рекорди ще останат в миналото. Първоначалният анализ на ИПИ сочи, че силно засегнати от кризата са около 86 хил. наети, или над 10% от всички работещи в София. От тях, в хотели и ресторанти – сектор, който на практика е спрял дейността си в рамките на извънредното положение –  са 35 хиляди души, а с културни и спортни дейности, също практически прекратени – други 10 хиляди.

Несъмнено, най-засегнатият отрасъл на столичната икономика е туристическият. Той обаче е относително малък – според последните изчисления, съставлява около 2,5% от икономиката на столицата, измерен чрез добавената стойност. Негативните ефекти върху сектора идват по две линии – сериозните ограничения за пътуване в хода на самото извънредно положение и спада на туристическия поток след това, в следствие, от една страна, на свиване в доходите на потенциалните туристи, от друга – на повишен страх от пътуване. Цитирани от СОАПИ прогнози на туристически асоциации поставят максималните потенциалните загуби за икономиката на София, в случай на дълготрайна карантина, на над 175 милиона лева. Допълнителен риск създава и обстоятелството, че голяма част от заетите в сектора не са с високо ниво на образование и умения, което възпрепятства лесната им преквалификация.  При прегледа на рисковете за този сектор трябва да се има предвид, че в столицата се намира и най-голямото международно летище в страната, чиито трафик ще намалее чувствително.

Търговията е най-големият сектор на столичната икономика, като формира почти 25 на сто от целия ѝ обем и дава работа на 180 хиляди души. Що се отнася до търговията на дребно, сегментът който се занимава с продажби на храни и напитки, на този етап, изглежда слабо засегнат; анекдотични примери сочат, че на фона на преминаването на много фирми към работа от разстояние продажбите на техника също не страдат. Обратно, при луксозните стоки (и много от нехранителните стоки) имаме всички основания да очакваме спад в близко бъдеще. Струва си да отбележим и смяната на модела на работа на много фирми в търговията на дребно – експресни проучвания сочат, че има повишено търсене на покупки през интернет, и съответно – чувствителен ръст на продажбите при фирмите, които ползват този бизнес модел, особено при храните. Това важи с особена сила за столицата, която е с най-високото проникване на интернет в страната, и най-голяма гъстота на доставчиците.

Гъвкавостта на София е резултат от големия дял на информационно-комуникационните технологии и аутсорсигна на услуги; взети заедно, тежестта им в столичната икономика е съпоставима с тази на търговския сектор. На фона на ограничаването на социалните контакти и несъщественото придвижване, този сектор най-лесно успява да премине към модел на дистанционна работа и да продължи дейността си. Рисковете при него идват най-вече от потенциалното намаляване на поръчките за софтуер на фона на глобална икономическа криза, съчетано с обстоятелството, че ИКТ и аутсорсинг секторите в София работят почти изключително за износ, което ги прави особено чувствителни към икономически трусове в Западна Европа и САЩ.

Значителен риск обаче има за свободните професии – те са с относително голям дял в стопанския живот на столицата. Те включват редица бизнес и технически услуги – от адвокати и нотариуси до архитекти и бизнес оценители. Спирането на сделките, и в по-общ план очакваното средносрочно свиване на новите инвестиционни инициативи, ще въздействат относително силно върху търсенето за тези услуги в посока намаление. Същото важи за медиите и рекламата, тъй като рекламните бюджети са обект на първите съкращения в случай на „затягане на коланите“ от страна на бизнеса.

По-трудно изглежда прогнозирането при преработващата промишленост, тъй като дейността ѝ в по-голяма степен зависи от строгостта на мерките за ограничаване на разпространението на вируса; затягането до пълна карантина ще направи работата на сектора на практика невъзможна. Същото в известна степен важи за строителството – довършват се започнати строежи, но може да се очаква забавяне на новите строежи и ремонтните дейности в резултат на отложени инвестиции, и пазара на имоти.

Едно от важните предимства на столицата е и относително високата способност на трудовия ѝ пазар да поема нови безработни и многото свободни работни места. Прогнозирането колко от свободните места ще останат открити след началото на кризата и колко от тях ще се запълнят също е спекулативна задача, но доскоро столичния пазар на труда успяваше да интегрира практически всички работници с релевантно образование и умения, и способността му да продължава да го прави ще е от ключово значение за възстановяването след края на кризата.

В обобщение – благодарение на големия дял на услугите, и особено на високотехнологичния сектор и на търговията, икономиката на София е по-гъвкава и по-добре подготвена да поеме неизбежния удар в резултат на епидемията и ограничителните мерки. Това обаче в никакъв случай, не означава, че щетите, особено в краткосрочен план, няма да са значителни.

***
Заглавието е на редакцията

Материалът За шансовете на столичната икономика да устои на удара от пандемията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Отражение дават също по-високите цени на материалите и административната тежест, твърдят от Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП).

„В момента имотният пазар у нас е балансиран, като обемът на сключените сделки е сходен спрямо миналата година. Ниските лихви по ипотечните кредити и депозитите, както и нарастващите доходи на населението са важни индикации за устойчивостта на сегмента“, коментира Асен Чавдаров, член на УС на НАСП.

Купувачите днес разглеждат жилището и като инвестиционен актив, дори когато първичната им цел е собствено ползване. В случаите, в които потребителите търсят първия си дом, те се интересуват от имоти, които в перспектива биха им донесли печалба – независимо дали от последваща продажба или от отдаване под наем.

Това коментира председателят на Асоциацията Георги Шопов по време на семинар в рамките на Архитектурно-строителна седмица 2020.

„Клиентите са склонни да платят повече за имоти в райони с качествена среда. Виждаме как общностите в новите комплекси се състоят от хора със сходен социален статус, мироглед, начин на живот. А това прави вземането на решенията, касаещи всички живущи, много по-лесно“, допълва Ирина Кънева, търговски и маркетинг директор на строително-инвестиционната компания BLD, член на НАСП.

„Липсва цялостна стратегия за развитието на териториите в столицата, както и конкретните стъпки това да се случи. Затова настояваме за прилагане на необходимите мерки и законови промени, които ще дадат възможност за по-достъпни жилища за населението, по-добра градска инфраструктура и среда за живеене“, посочи Александър Ваклин, член на УС на НАСП.

Материалът Между 3 и 5% са дръпнали цените на имотите в София за година е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В сравнение с второто тримесечие на 2019 г., жилищата са по-скъпи с 1,4% в еврозоната и 1,5% в ЕС.

Всички страни членки, за които са налични данни, регистрират годишен ръст на цените на жилищните имоти през третото тримесечие.

Най-голямо увеличение е регистрирано в Латвия (+ 13,5%), Словакия ( + 11,5%), Люксембург (+ 11,3%) и Португалия (+ 10,3%).

В сравнение с предходното тримесечие най-силно е поскъпването в Латвия (+ 3.9%) и Словения (+ 3.1%).

Намаление на цените се наблюдава в Кипър (-5.9%), Унгария (-1.5%), Дания (-0.6%) ), Италия (-0,3%) и Финландия (-0,1%).

В България жилищата са поскъпнали с 5,4% на годишна база през третото тримесечие на миналата година. Спрямо второто тримесечие е отчетено повишение с 1,1%.

Материалът Жилищата в ЕС са поскъпнали с 4,1% в рамките на година е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Офертните наемни цени за първокласните имоти са стабилни в интервала 12-14 евро/кв. метър. Това показва проучване на Cushman & Wakefield Forton.

С общо 108 600 кв. метра, отдадени под наем през деветмесечието, офис пазарът запазва обичайните си нива на активност от последните пет години.

Както и в предходните тримесечия, основната част от подписаните наемни договори са за разширения и премествания. Тъй като много от компаниите наемат площи още в етап на строителство, тези договори също заемат сериозна част от наемния пазар – 21% за деветмесечието.

„Макар и предлагането на качествени офис площи да отбелязва стабилен ръст през последните години, търсенето, изборът и подготовката на преместването отнемат продължително време. Така че съветваме големите наематели да започнат работа по преместване година и половина-две по-рано“, коментира Станимира Пашова, мениджър „Офис площи“ в Cushman & Wakefield Forton.

Завършването на три нови офис сгради – Advance Business Center, Сграда 2 от Garitage Park и Ellipse  center, добави към пазара приблизително 38 000 кв. метра нови площи. С това общото предлагане на офиси клас А и Б в столицата надмина 1 963 000 кв. метра. Въпреки бързото увеличение, пазарът все още успява да усвои новите проекти.

Делът на свободните площи се задържа около 9.1% средно за пазара през третото тримесечие, като модерните сгради в централната част на София са напълно отдадени.

Офисите в строеж са 383 000 кв. м, а друга значителна част са в етап на планиране.

Активен пазар на офис площи регистрират и големите градове в страната, като основното търсене идва от разрастващи се аутсорсинг и IT компании. Сред примерите за големи сделки от последните месеци са софтуерната фирма Fadata в Бургас, KBC Group във Варна и Sutherland в Пловдив.

Материалът IT компаниите са сред най-активните наематели е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Цените на имотите в София са се увеличили с 5 % на годишна база. Средната работна заплата в столицата спрямо второто тримесечие на 2018 е нараснала с почти 14%.

Купувачите отдават все по-голямо внимание на сервизните помещения, особено тези с лесен достъп в самото жилище. Близо 80 % от клиентите имат изискване за място за съхранение на вещите, както и мокро помещение, когато търсят нов дом.

Клиентите се интересуват все повече и от общите части на сградата – имат желание да разгледат някоя от вече построените сгради на инвеститора, за да са наясно какво биха могли да очакват за своя бъдещ нов дом.

За първите шест месеца на годината строителните предприемачи са внесли в бюджета на Столична община приблизително 7.8 млн. лева от такси за разрешения за строеж на сгради. Издадените визи за жилища са с общо 788 214 кв. метра разгърната застроена площ.

„Нашата дейност е пряко свързана с подобряване на жизнения стандарт на хората чрез изграждането на достъпни и качествени жилища. А всеки път, когато властта говори за гражданите, сякаш забравя, че ние и нашите служители също сме граждани“, коментира Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи.

От Асоциацията настояват за въвеждане на електронно строително разрешително, като една от най-съществени и належащи стъпки за облекчаване на административната тежест. Дигитализирането на целия процес ще доведе до повишаване на ефективността на обществото и ограничаване на напрежението в бранша, категорични са експертите.

Материалът Жилищата в София поскъпнаха с 5 %, търси се ново строителство е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През миналия месец имотите са поевтинели с 0,2% и средната цена е била £ 215,352. За сравнение, през август жилищата са се търгували средно по £ 216 096.

Месец до планираното напускане на Великобритания от ЕС купувачите и продавачите на имоти отлагат решенията си за сделки.

В национален мащаб цените са паднали най-много в Лондон и в югоизточната част. Все още се отчита макар и все по-слабо поскъпване в останалите райони на страната.

През годината цените на жилищата се повишиха най-много в Северна Ирландия – с 3,4%.

Несигурността около Brexit ще продължава да потиска имотния пазар на Острова. Въпреки това цените ще останат недостъпни за по-младите купувачи. Срещу значителното поскъпване на жилищата през последното десетилетие стои забавеното повишение на заплатите.

Материалът Brexit натиска цените на имотите на Острова е публикуван за пръв път на Икономически живот.