От август средният индекс на цените на зърнените култури се е увеличил с 5,1%, надминавайки показателя от септември 2019 г. с 13,6%.

Най-много е поскъпнала пшеницата, на фона на опасенията от по-ниско производство в южното полукълбо и сухо време, засягащо посевите на зимната пшеница в много европейски страни.

Международните цени на царевицата също се повишиха поради влошаващите се култури, предимно в Европейския съюз, и ревизия надолу на запасите от предишния сезон в Съединените американски щати.

Международните цени на соргото и ечемика също се повишиха, докато на ориза спаднаха.

ФАО публикува и актуализирана прогноза за световното производство на зърнени култури през 2020 г .: въпреки лекия спад от миналия месец, все още се очаква рекордното производство, което може да достигне 2 762 милиона тона, или с около 2,1% по-високо в сравнение с 2019 г.

Месечният индекс на храните на ФАО се използва за проследяване на международните цени за най-търгуваните хранителни стоки.

Заради нарастването на котировките на палмови, слънчогледови и соеви масла на фона на силно търсене на световния пазар, средната стойност на индекса на цените на растителните масла на ФАО през септември се е увеличила с 6 процента, достигайки рекордно ниво през последните осем месеца.

Индексът на цените на месото през e с 0,9% по-нисък от този отпреди месец, отчасти поради решението на Китай да забрани вноса от Германия в отговор на заболяването африканската чума по свинете.

Умереното увеличение на цените на маслото, сиренето и обезмасленото мляко на прах се компенсира от спада в цените на пълномаслено мляко на прах, което остави индекса на млечните цени на ФАО през септември почти без промяна.

Материалът Поскъпват храните в света, най-много пшеницата, отчете ФАО е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Основните принципи на икономическата свобода са личният избор, доброволната размяна, свободата да развиваш бизнес и да се конкурираш с останалите, а личността и частната собственост да са неприкосновени. Това са факторите, които отличават богатите и проспериращи страни от бедните и с авторитарно управление. Страните с висока икономическа свобода имат по-високи доходи на глава от населението, по-висока продължителност на живота, по-ниски нива на бедност и изключително ниски нива на детска смъртност.

Индексът Икономическата свобода по света, издаван от института „Фрейзър“ от 2000 г. досега мери степента, в която политиките и институциите по света подкрепят икономическата свобода.

България
За последните 15 години липсата на най-важните реформи – тези на съдебната система и подобряване работата на правителство и администрация, е причина България да не успява да повиши качествено общата си оценка за икономическа свобода. За 2005 г. България получава обща оценка от 7,17 и въпреки че след това регистрира някакви подобрения в повечето подиндекси, те са толкова малки, че в тазгодишното издание общата оценка достига 7,74.

Данните в изданието от тази година се отнасят за 2018 г., но ясно показват застоя в реформите и пропускането на големите възможности от последното десетилетие.

Графика 1: Общ резултат на България в индекса „Икономическата свобода по света“ на института „Фрейзър

Всъщност, двата проблематични подиндекса за България (съдебна система и размер на правителството) освен че са с най-ниски оценки през годините, са и тези, които не регистрират значително подобрение. Това обезсилва донякъде останалите промени, които се наблюдават в областта на търговията и регулирането.

• Регулации (7,87) – наблюдава се леко подобрение. България получава най-ниските оценки в този подиндекс за административните изисквания за правене на бизнес, както и поради наличието на корупция. Най-слабо страната се представя при безпристрастността на публичната администрация (4,75 от  максимални 10) и административните изисквания (4,52), като при тях има и видимо влошаване през последните години. Изследването отбелязва и значителни проблеми при регулациите около назначаването и освобождаването на работници, както и с минималната заплата, като и при тези регулации на трудовия пазар има спад на оценката. Обратно, в регулирането на кредитния пазар, започването на бизнес и лицензирането страната получава максималните резултати;
• Свобода на международната търговия (8,47) – България постига добър резултат поради членството си в ЕС, заради което категориите за мита и регулаторни пречки пред търговията са с висока оценка;
• Стабилни пари (9,56) – валутният борд остава гарант за стабилността на лева, като това е категорията в която България традиционно постига най-добрите си резултати. По-високата инфлация за 2018 г. предотвратява по-доброто класиране в тази категория;
• Правна система и право на собственост (5,92) – изменението на този подиндекс е причината за чувствителното подобрение на общото класиране на България от изданието от 2018 г. Въпреки това той остава най-слабият аспект на икономическата свобода у нас. Миналата година своята роля изигра методологическото изменение в множителя за равенството в третирането на половете, по който страната получава максимален резултат и я тласка нагоре спрямо тези с по-значителни полови неравенства. Тази година индексът сменя и източниците на данните за индикаторите за правната система, като новият подход се основава на оценките от проекта Varieties of democracy (V-Dem), което обяснява и значителното повишаване на класирането на България и означава, че класиранията между годините не са пряко сравними. Същевременно оценката за безпристрастността на съдилищата и при новия подход остава много ниска (4,37), слабо е представянето и при независимостта на съдебната система (4,85). Видими проблеми има и при изпълнението на договорите;
• Размер на правителството (7,13) – в този компонент класирането на България се влошава, по линията на по-ниска оценка на държавното потребление. Оценката е сравнително ниска и в резултат на високите държавни разходи и бюджетни трансфери и субсидии. Положително влияние обаче оказва благоприятният данъчен режим и, в частност, плоския данък.

Графика 2: Резултати на България по категории

Класиране
България се класира на 32-ро място в тазгодишното издание, ползващо данни за 2018 г. Така почти успява да докосне най-доброто си представяне за 2010 г., когато е на 27-мо място. Точно пред нас се класират Люксембург (7,75 общ индекс на икономическа свобода) и Перу (7,76), а с малко по-слабо представяне са Испания (7,73) и Исландия (7,71).

Видно е, че мястото в класацията не е водещото, когато става въпрос за реални оценки. Въпреки застоя в резултата си и липсата на качествени промени в съдебната система и работата на изпълнителната власт, страната ни се изкачва нагоре поради няколко причини:

• Промяна на броя страни, участващи във всяко издание
• Промяна на методологията през годините
• Влошаване на резултатите на други страни.

Техническите причини за подобряване на общото ни класиране само показват пропуснатите възможности.

Важен аспект в тазгодишното издание е изследването на връзката между нивото на икономическа свобода и доверието в обществото. Данните показват, че икономическата свобода наистина е положително свързана с доверието по статистически значим начин, както и следните три съставни области на индекса:

• правната система и сигурността на правата на собственост,
• стабилните пари и
• (понякога) регулаторната свобода.

Най-стабилната връзка е с качеството на правната система. Увеличаването на общия резултат на икономическата свобода с една единица води до увеличаване на социалното доверие с около 5 процентни пункта, което е доста осезаем ефект.

Общото класиране
Подреждането на лидерите по икономическа свобода и тази година запазва обичайната си структура – на първите места се нареждат Хонконг (със стойност на индекса 8,94 от възможни 10), Сингапур (8,65) и Нова Зеландия (8,53), а челната десетка се допълва от Швейцария, Австралия, САЩ, Мавриций, Грузия, Канада и Ирландия като всички са със стойност на индекса над 8. С оценка над 8 вече са и Дания, Литва и Обединеното кралство. На другия край на класацията са Венецуела, Либия и Судан, като повечето от страните на дъното са в условия на гражданска война, тежка икономическа криза или и двете.

Материалът Икономическата свобода в България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това показват данни на Националния статистически институт.

Индекси на промишленото производство (2015 = 100)

На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната промишленост – с 11.7%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – със 7.2%.

Ръстът в преработващата промишленост е 2.1%. По-значително увеличение спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при производството на тютюневи изделия – с 26.8%, на превозни средства, без автомобили – с 24.1%, на напитки – с 15.2%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 13.4%.

Най-голямо е намалението при производството на облекло – с 10.0%, на хартия, картон и изделия от хартия и картон и производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение – по 8.5%.

Изменение на индекса на промишленото производство спрямо съответния месец на предходната година.

През първия месец на годината е регистриран ръст от 1.6% в сравнение с декември 2019 година.

През януари 2020 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост – с 3.6%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 0.6%, а намаление – в добивната промишленост – с 3.3%.

По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 27.4%, производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 23.5%, на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 19.8%, на напитки – с 16.0%.

Съществено намаление има при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти – с 11.7%, на тютюневи изделия – с 10.5%.

Изменение на индекса на промишленото производство спрямо предходния месец

Материалът Лек спад в промишлеността на годишна база, отчете НСИ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Намаление е регистрирано в добивната промишленост – с 3.8%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 0.5%, и в преработващата промишленост – с 0.3%.

Фиг 1. Индекси на промишленото производство (2015 = 100)

По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 11.7%, производството на напитки – с 5.1%, на химични продукти – с 4.8%, на храни – с 4.5%.

Фиг 2. Изменение на индекса на промишленото производство спрямо предходния месец

Съществено увеличение е регистрирано при производството, некласифицирано другаде – с 16.6%, производството на лекарствени вещества и продукти – с 10.7%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 9.3%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители – с 8.7%.

Изменение на индекса на промишленото производство спрямо предходния месецСъществено увеличение е регистрирано при производството, некласифицирано другаде – с 16.6%, производството на лекарствени вещества и продукти – с 10.7%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 9.3%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители – с 8.7%.

През ноември 2019 г. индексът е с 0.4% под равнището на съответния месец през 2018 г.

Фиг 3. Изменение на индекса на промишленото производство спрямо съответния месец на предходната година

Ръст е отчетен в добивната промишленост – с 1.4%, и в преработващата промишленост – с 1.4%, а спад – при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 9.6%.

По-значително увеличение в преработващата промишленост се наблюдава при производството, некласифицирано другаде – с 33.2%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители – с 21.5%, производството на превозни средства, без автомобили – с 15.9%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 14.8%.

Най-голямо намаление е отчетено при производството на тютюневи изделия – с 14.8%, на метални изделия, без машини и оборудване – с 8.4%, производството на облекло – с 8.2%, ремонт и инсталиране на машини и оборудване – със 7.9%.

Материалът Промишленото производство се сви с 1% през ноември е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Nikkei се покачи с 1,8% до 23 251,99 пункта, най-високото ниво на закриване от 10 октомври миналата година. По-широкият индекс на Topix натрупа 1,7% до 1 694,16 пункта, което максимум за период от година, съобщи Ройтерс.

И трите основни американски фондови индекса в понеделник отбелязаха рекордно високи стойности, като продължиха да нарастват на фона на продължаващата надежда за сделка между САЩ и Китай.

Китай призовава президента на САЩ Доналд Тръмп да отмени повече мита, наложени през септември, като част от „първата фаза“ на сделката, съобщиха в понеделник източници, запознати с преговорите.

Американските чиновници информираха в края на миналата седмица, че този месец може да бъде подписано търговско споразумение с Китай. Американският търговски секретар Уилбър Рос пък заяви, че лицензите на американските компании за продажба на компоненти на китайската Huawei Technologies Co Ltd ще бъдат издадени „съвсем скоро“.

ниво

Японският индекс Nikkei нарасна до 13-месечен връх във вторник, след новините, че САЩ и Китай наближават приключването на предварителна сделка. Настроението на инвеститорите се подобри сериозно след ръста на Уолстрийт.

Nikkei се покачи с 1,8% до 23 251,99 пункта, най-високото ниво на закриване от 10 октомври миналата година. По-широкият индекс на Topix натрупа 1,7% до 1 694,16 пункта, което максимум за период от година, съобщи Ройтерс.

И трите основни американски фондови индекса в понеделник отбелязаха рекордно високи стойности, като продължиха да нарастват на фона на продължаващата надежда за сделка между САЩ и Китай.

Китай призовава президента на САЩ Доналд Тръмп да отмени повече мита, наложени през септември, като част от „първата фаза“ на сделката, съобщиха в понеделник източници, запознати с преговорите.

Американските чиновници информираха в края на миналата седмица, че този месец може да бъде подписано търговско споразумение с Китай. Американският търговски секретар Уилбър Рос пък заяви, че лицензите на американските компании за продажба на компоненти на китайската Huawei Technologies Co Ltd ще бъдат издадени „съвсем скоро“.

Материалът Nikkei достигна рекордно ниво е публикуван за пръв път на Икономически живот.